Определение № 60264 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К., чрез пълномощника им адвокат М. Ж., против решение № 1687 от 9.12.2020 г., постановено по гр.д. № 2838 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 3689 от 4.08.2020 г. по гр.д.№ 480/2020 г. на Районен съд-Варна в атакуваната му част за обявяване за действителен прикрития като договор за замяна от 18.11.2019 г., обективиран в нотариален акт № 124, том II, рег.№ 6853 дело № 297/2019 г. на нотариус рег. № * на НК договор за покупко-продажба между Потребителска кооперация „Възраждане“ и „Орион Инвестмънт“ ООД на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 225 кв.м. при продажна цена от 6300 лв., на основание чл.26, ал.2, предл.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и за отхвърляне на иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за допускане изкупуване от ищците на тази идеална част. Потребителска кооперация „Възраждане“, чрез пълномощника си адвокат К. К. и „Орион Инвестмънт“ ООД, чрез пълномощника си адвокат П. М., са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К. притежават 5/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, Потребителска кооперация „Възраждане“ е била съсобственик с права от 1/6 ид.ч. На 10.10.2019 г. Общото събрание на кооперацията е дало съгласие да се продаде или замени идеалната част от имота, като приобретателят поеме и задължението да плати на кооперацията за уравнение на дяловете и разходите по защита по евентуално съдебно дело и присъденото обезщетение за пропуснати ползи за доходите от наеми за последните пет години. На 31.10.2019 г. кооперацията е уведомила двама от съкооператорите, изявили желание да придобият правата от 1/6 ид.ч, че в срок до 5.11.2019 г. следва да внесат по нейна сметка 30 000 лв., временен гаранционен депозит в доказателство, че са платежоспособни и имат готовност да поемат риска. На 5.11.2019 г. Г. П., управител на „Орион Инвестмънт“ ООД е превел по сметка на кооперацията сумата от 30000 лв., депозит за участие в търг. По повод искане на ищците да прекратят съсобствеността, като изкупят дела на кооперацията по данъчна оценка, като при непостигане на съгласие ще заведат дело за пропуснати ползи за 5/6 от получаваните доходи за имота през последните пет години, ПК „Възраждане“ на 23.10.2019 г. им е отправил контрапредложение да изкупят дела й при цена от 140 лв. на кв.м. или 6300 лв. с ДДС, както и да подпишат декларация, че няма да водят дела за пропуснати ползи за минало време. В отговор ищците са изпратили писмо, получено от кооперацията на 5.11.2019 г., че биха приели сделката да бъде сключена при продажна цена от 6300 лв., ако кооперацията признае, че дължи сума в същия размер за припадащата им се част от събраните граждански плодове от вещта за последните 5 години, което би довело до прихващане на двете вземания и с което ищците не биха имали повече бъдещи претенции. На 7.11.2019 г. УС на кооперацията е взел решение идеалната част да бъде продадена на Г. П. съгласно решението на ОС от 10.10.2019 г. и условията, посочени в него. С нотариален акт № 124, том II, рег.№ 6853 дело № 297/2019 г. на нотариус рег. № * на НК ПК“Възраждане“ прехвърлила на „Орион Инвестмънт“ ООД, представлявано от управителя Г. П., собствената си 1/6 ид.ч. от имота срещу замяна с движима вещ на стойност 64.99 лв. и плащане на сумата 1513.76 лв. Със споразумение от 18.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите от 20.11.2019 г., кооперацията поела задължение да прехвърли 1/6 ид.ч. от имота на дружеството, а приобретателят поел задължение да организира процесуалното представителство и защита на кооперацията в евентуален бъдещ процес за обезщетяване на съсобствениците за лишаване от ползването на имота и да плати всички суми и лихви, които кооперацията бъде осъдена да плати на съсобствениците, в това число и разноски, като неизпълнението на задължението е скрепено с уговорена неустойка. Страните по договора са изготвили и „contra letter“ с дата 18.11.2019 г., с което са признали, че сключения между тях договор за замяна по нотариален акт № 124 от 18.11.2019 г. прикрива действително постигнатата между тях воля за сключване на договор за покупко-продажба срещу цена от 6300 лв., от която първата вноска е сумата от 1513.17 лв., посочена като уравнение на дяловете в нотариалния акт, а втората вноска от 4786.24 лв. е платима в срок до 31.03.2020 г. При така възприетите факти и отчитайки доводите във въззивната жалба на ищците /че обратното писмо не може да установи действителните условия на продажбата и не може да се противопостави на ищците, поради което уговорената цена е тази, посочена в нотариалния акт, както и че ищците са отклонили предложението за изкупуване на идеалната част на кооперацията/, въззивният съд е посочил, че изкупуването се дължи по действително уговорената, а не по посочената в нотариалния акт цена, като допустимите доказателства за разкриване на симулацията по отношение на страните по симулативното съглашение могат да бъдат съставени едновременно или след сключването му и не е необходимо да имат достоверна дата. Истинското намерение на страните по сделката може да бъде разкрито чрез всички допустими от закона доказателствени средства и доколкото ищците са тези, които се позовават на привидността и черпят изгодни за себе си правни последици от този факт, върху тях лежи и тежестта на доказването му. Съдът е счел, че представеното по делото обратно писмо съдържа всички изискуеми реквизити, които да установят действителната воля на страните, а именно, че са сключили договор за покупко-продажба и действително уговорената цена от 6300 лв. Макар ищцовата страна да не е част от т.нар. „обратно писмо“, то съдържа волята на страните по договора и следва да бъде зачетено. Ответниците по иска се бранят с допустимите доказателствени средства и обратното писмо е едно от тях. Ищцовата страна е следвало да предприеме насрещно доказване, но това не е сторено – оспорена е единствено датата на документа, което е неотносими, тъй като документа за разкриване на симулацията между страните по сделката може да бъде съставен и след сключването й и не е необходимо да има достоверна дата. Тъй като на ищците е предложено изкупуване при действително уговорената цена от 6300 лв. и те са отказали, искът им по чл.33, ал.2 ЗС е неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакванията в жалбата; 2) подписаното между ответниците обратно писмо установява ли при условията на пълно доказване по отношение на изкупуващите съсобственици действителната уговорка относно продажната цена на прикритата сделка или предполага само вероятността й и кой носи доказателствената тежест за пълно и главно доказване – ответниците, които твърдят симулация по отношение на действително уговорената между тях цена или ищците, които я оспорват; 3) ирелеватна ли е достоверността на датата на обратното писмо, подписано между ответниците и противопоставено на изкупуващите съсобственици, за преценка на доказателствената му стойност относно действително уговорената цена по прикритата сделка. Първият въпрос е обоснован с твърдението на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията им по отношение на изводите на първоинстанционния съд, че ищците са отхвърлили предложението за изкупуване при цена от 6300 лв. и че съставеното между ответниците обратно писмо с недостоверна дата е годно и самодостатъчно доказателства за установяване на действително уговорената цена по дисимулираната сделка. По този въпрос не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е формирал самостоятелни фактически и правни изводи именно по тези два въпроса /че ищците са отказали изкупуване на идеалната част при цена 6300 лв. и при отказ от претенции за обезщетение за лишаването им от ползване на правата им от имота и идеалната част е продадена при същите условия - на цена от 6300 лв. и при поето задължение от приобретателя да поеме разноските по евентуалното бъдещо дело за обезщетението и да заплати същото, както и за доказателственото значение на обратния документ/, а обстоятелството, че не е възпроизвел всяко от оплакванията във въззивната жалба, не може да бъде свързано с твърдяното необсъждане на доводите на въззивниците. По втория въпрос не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр.д. № 4188/2014 г. на ВКС, IV гр.о., на което се позовават касаторите, е неотносимо, доколкото дава тълкуване по въпроса за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг-страна по сключена по време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулативността й и за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл.21 СК/, а по настоящото дело не се поставят въпроси за отношенията между съпрузи, когато само единия е страна по симулативната сделка. Определение № 625 от 16.07.2020 г. по гр.д. № 1376/2020 г. на ВКС, III гр.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По третия въпрос също не удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решение № 120 от 11.12.2018 г. по гр.д. № 4813/2017 г. на ВКС, III гр.о. дава тълкуване по въпросите: 1) допустимо ли е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, ако единия от съдоговорителите не е страна по това дело и 2) нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, произнасяйки се по невъведени в съдебния процес възражения, а това тълкуване не може да бъде свързано с доводите на касаторите и мотивите на въззивния съд. Същевременно е налице практика на ВКС по втория и третия въпрос, даваща тълкуване, че обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл.165, ал.2 ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля, като е без значение е кога е съставен - преди, след или заедно с явния договор /решение № 763 от 4.02.2011 г. по гр.д. № 356/2010 г., III гр.о./. Въззивното решение съответства на тази практика, доколкото съдът е посочил, че макар ищците да не са обвързани от изявленията в обратния документ, тъй като не са провели насрещно доказване за действително уговорената между ответниците покупко-продажна цена, следва да се приеме тази, посочена в обратното писмо. При липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторите следва да възстановят направените по повод касационната жалба разноски от Потребителна кооперация „Възраждане“ в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. К. и на „Орион Инвестмънт“ ООД в размер на 720.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение