Определение № 1415 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2217/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и насрещни касационни жалби на ищците, М. А. Ш. и А. С. Ш., срещу решение № 212 от 29.05.2024 г. по т. д. 155/2024 г. по описа на АС – Пловдив.

Касаторът, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, обжалва решение № 212 от 29.05.2024 г. по т. д. 155/2024 г. по описа на АС – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 32 от 22.01.2024 г. по т. д. 184/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на А. С. Ш. и на М. А. Ш. суми в размерите над 90 000 лв. до 120 000 лв. на всеки - дължими обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю. А. Г., настъпила на 20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б. при управление на лек автомобил Тойота Корола с рег. [рег.номер на МПС], с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези суми от 05.01.2022 г. до окончателното им изплащане, и са присъдени съответно разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, и е постановил съдебния си акт в нарушение на тълкуването, дадено с ППВС № 4/1968 г. Оспорва определените обезщетения като завишени с оглед конкретните данни по делото. Поддържа, че въззивният акт в обжалваната му част е постановен и при неправилно приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изтъква, че съдът не е отчел конкретно установените данни по делото, които очертават значително по-голям от определения от съда принос от 20 %. Счита, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди въведените със сезиралата го жалба възражения, както и самостоятелно да установи фактическата обстановка по спора, към която да приложи относимите материалноправни норми. По тези доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени в тази им част. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?

2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а)възприетия за справедлив размер на обезщетение от 200 000 лв. в полза на всеки от ищците и относно: б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно занижен принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?

С депозирани в срок писмени отговори ищците, М. А. Ш. и А. С. Ш., оспорват касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излагат доводи за правилност на решението в обжалваната от ответника част. Претендират присъждане на разноски по делото.

С насрещни касационни жалби ищците, М. А. Ш. и А. С. Ш., обжалват въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от тях искове за горниците над сумите от 120 000 лева до сумите 160 000 лева за всеки, или за разликите от 40 000 лева. Поддържат, че решението в тази част е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Сочат, че заявеното от ответника възражение за съпричиняване не е доказано по делото, като позовалият се на него ответник не е доказал, че автомобилът е оборудван с предпазен колан на задната седалка, на която е пътувала пострадалата. Изтъкват, че наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, и настъпилите увреждания не само не се доказва, но и се опровергава от заключението на експертите по приетата по делото СЕ, съобразно което и при поставен колан вероятността за летален изход е близка до 50 %. По тези доводи за неоснователност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите, намират въззивното решение за неправилно в обжалваната от тях част и молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени за още 40 000 лева за всеки от тях. Претендират присъждането на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и каква е възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - всяко нарушение на правилата за движение по пътищата ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?

2. Кои факти са от значение при определяне наличието на съпричиняване при пътуване на пострадалия без правилно поставен обезопасителен колан?

3. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?

В указания срок ответникът, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, не е депозирал писмен отговор по насрещните касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Насрещните касационни жалби на ищците, М. А. Ш. и А. С. Ш., са редовни и са подадени в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част по първия спорен между страните въпрос досежно търпените от ищците неимуществени вреди е отчел, че ищците са родители на починалата Ю. Г., като към датата на смъртта си - 20.09.2021 г., починалата е била на навършени 50 години, нейната майка М. Ш. - седемдесетгодишна, а баща й А. Ш. - на седемдесет и пет години. Възприел е изцяло показанията на разпитаните по делото свидетелите Н. Ч., Д. Г. и Х. Д. и приел, че по делото се установява, че към момента на смъртта си Ю. Г. е била омъжена, живеела е заедно със съпруга си и децата си в [населено място], а двамата ищци са живели в собствено жилище в [населено място]; връзката на ищците с дъщеря им не била прекъсната, отношенията им били много добри, те й ходели на гости, празнували заедно всички празници, починалата ги чувала непрекъснато по телефона, посещавала ги често, помагала им, грижела се за тях, пазарувала, чистела, осигурявала им лекарствата, записвала им часове за лекари, плащала сметките; ищците разчитали изключително много на своята дъщеря, тъй като били възрастни и дори ежедневните дейности ги затруднявали; имали и син, но дъщерята била много отговорна и по-организирана, била грижовна и помагала не само на ищците, но и на всичките си близки; починалата Ю. Г. била много добър човек, отзивчива, винаги усмихната и лъчезарна; ищците страдали много след смъртта й и продължавали да страдат и до момента, живеели със спомена за нея, били направили кът с нейни снимки в дома си, където палели свещи, спазвали всички ритуали за почитане на паметта й, изпадали в тежки емоционални състояния, плачели всеки път, когато се чуели със свидетелката Г. - приятелка на тяхната дъщеря, оприличавали на дъщеря си своята правнучка - дъщеря на свидетелката Д..

При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди по предявените от М. А. Ш. и А. С. Ш. искове е 200 000 лева за всеки. Посочил е, че определя размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, като се съобразява със задължителната практика по ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС по сходни случаи, като отчита възрастта на починалата и на ищците към датата на ПТП и факта, че ищците са се нуждаели и са получавали непрекъсната помощ от нея, както и установената постоянна, силна и близка връзка на ищците с тяхната дъщеря, сплотеност и подкрепа, и данните за тежките последици от случилото се върху емоционалното състояние на ищците. Отчел е годината на настъпване на загубата и присъжданите от съдилищата обезщетения при смърт на син или дъщеря към меродавния момент - 2021 г., при сходни житейски ситуации, както и нормативно определените лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за последната година, и конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП - 20.09.2021 г., включително сравнително високата инфлация в периода.

По другата спорна между страните група обстоятелства, свързани с въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от починалата Ю. Г., изразяващо се в това, че е била без поставен, респ. с неправилно поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, и това нарушение е в пряка причинно - следствена връзка с вредоносния резултат при конкретния механизъм на настъпване на ПТП, съдът е кредитирал заключението по събраната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Изтъкнал е, че изводът на вещите лица, че към момента на ПТП Ю. Г. е пътувала без предпазен колан, не е оспорен от ищците и не е опроверган от други събрани по делото доказателства. Посочил е, че изводът се основава на обстоятелството, че при съдебномедицинската аутопсия на тялото на Ю. Г. не са установени и описани характерни травматични увреждания по гръдния кош или корема, които се получават от действието на обезопасителен колан / т.нар. „синдром на предпазния колан“/. Позовал се е на установения механизъм на процесното ПТП - челен удар между две МПС - лек автомобил, движещ се със скорост от около 85 километра в час, в който пострадалата се е возила на задната седалка вляво зад водача, и товарен автомобил „Скания“, движещ се със скорост от около 49 километра в час. Отчел е, че причината за смъртта на Ю. Г. е получената при този сблъсък тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна /висока шийна/ травма, с контузия и прекъсване на границата между гръбначния и продълговатия мозък, което е довело до възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове в продълговатия мозък / дихателен и сърдечно-съдов/, с последвала много бърза смърт. Подчертал е, че вещите лица са изследвали подробно движенията, които тялото на пострадалата е извършило в момента на сблъсъка на двете МПС / т. 17 и т. 21 от заключението/ - тялото й, което не е било фиксирано към седалката с предпазен колан, е получило инерционно движение към точката на сблъсъка, главно напред и нагоре и леко надясно; при придадената значителна кинетична енергия главата, предимно лявата челно-теменна област, се е ударила в твърд, тъп предмет с широка плоскост от интериора в лявата част в купето на автомобила / най-вероятно тавана/; след удара в тавана на автомобила главата е спряла своето движението, но тялото и гръбначният стълб на пострадалата са запазили инерционното си движение напред и нагоре, при което е настъпил удар и разместване между черепната основа и горните шийни прешлени; стигнало се е както до счупването на горните шийни прешлени, така и до тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и травматичните увреждания на мозъка, причинили смъртта й. Изтъкнал е категоричния извод на експертите, че ако пострадалата е била с предпазен колан, тялото й не би се преместило в описаната посока и главата й не би достигнала до мястото, където се е ударила със значителна кинетична енергия в посочените интериорни части от купето на процесния автомобил. Позовал се е на доводите по т. 22 от заключението, в която вещите лица са описали уврежданията, които правилно поставен предпазен колан би могъл да причини на пътник в МПС, като е приел, че тези изводи не касаят конкретната ситуация, а са принципни такива, основани на данни от специализираната литература, включително в частта, че според статистиката предпазните колани намаляват фаталните наранявания с приблизително 43 %, като има 57 % вероятност от настъпване на травми, сред които 21 % вероятност от сътресение на мозъка, 7,8 % вероятност от наранявания на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и т.н.

При тези доказателства въззивният съд е намерил, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е установено по делото. Подчертал е, че изводите на вещите лица, че до удар между главата на пострадалата и тавана на автомобила не би се стигнало, ако тялото й е било фиксирано към седалката с предпазен колан, са категорични, както и че при този удар са получени несъвместимите с живота й травми. Изтъкнал е, че това са изводите на експертите, основани на доказателствата, касаещи конкретното ПТП, а посочените от експертите принципни статистическите данни не ги опровергават. Счел е, че за да се приеме липса на съпричиняване, не е достатъчно позоваването на литературата и на статистическите данни, сочещи на хипотетична възможност от настъпване на смърт и при поставен предпазен колан, а е необходимо да е установено по несъмнен начин, че при конкретния механизъм на ПТП би се стигнало до летален изход, дори и ако пострадалата беше с такъв, за което липсват доказателства по делото. Обобщил е, че Ю. Г. е нарушила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като е безспорно установено, че това нейно противоправно поведение е в причинно- следствена връзка с настъпилата смърт. Приел е, че с оглед конкретните обстоятелства по делото приносът от страна на пострадалата поради непоставен предпазен колан е 20 %, а приносът на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпването на смъртта на пострадалата е в размер на 80 %, доколкото водачът Д. Г. Б. е нарушил императивни правила, движил се е с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на десен завой на пътя, което е довело до загуба на контрол над управляваното МПС и до удар в предната част на насрещния товарен автомобил.

Заключил е, че при справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищците М. Ш. и А. Ш. от по 200 000 лева и съпричиняване в размер на 20%, обезщетенията следва да бъдат намалени с този процент на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, или дължимият размер на обезщетенията за всеки един от двамата ищци е по 160 000 лева. Отчел е безспорните плащания от ответника на двамата ищци на обезщетения от по 40 000 лева и приел исковете за основателни за сумите в размер на 120 000 лева за всеки.

Настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, първи въпрос касае извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл е обуславящ, но по отношение на него не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика по соченото от касатора ППВС 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, и др.

Съобразно даденото с ППВС 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, възрастта на близкия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз и в решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020г. по т. д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II ТО и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.

В настоящия случай при определяне на конкретния размер на обезщетенията въззивният съд, противно твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Размерът на обезщетенията е определен при отчитане от решаващия съдебен състав на възрастта на починалата, на общественото й положение, възрастта на претендиращите обезщетение роднини, както и на особеностите на техните отношения – взаимопомощ, обич, полагани грижи. Обезщетението е съобразено и с обществено - икономическите условия в страната, съществували към датата на ПТП, като съдът изрично е посочил, че съобразява датата, на която е настъпила смъртта, като релевантен фактор при определяне размера на справедливото обезщетение, а застрахователните лимити като спомагателен ориентир.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд досежно правото на обезщетение и размера на последното представлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение и съставлява основание за касиране на атакувания акт като неправилен, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че въззивният съд не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС и касация не следва да бъде допускана по този правен въпроси на заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на актуална и утвърдена съдебна практика изключва допускането на касационно обжалване по въпроса и по соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставеният от касатора втори процесуален въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение в обжалваната му част е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба от ответника и писмени отговори на същата, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства. Решаващата дейност на съда е ясно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е обсъдил събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е подробни мотиви защо приема сумата 200 000 лева за справедлив размер на дължимите на ищците обезщетения, подробно е обосновал и извода си за основателност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от починалата Ю. Г., както и защо определя приносът й в размер на 20 %, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Наличието на утвърдена, включително задължителна, съдебна практика изключва приложното поле на допълнително сочения от касатора селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

При този извод на основание чл. 287, ал. 4 ГПК депозираните насрещни касационни жалби от ищците следва да бъдат оставени без разглеждане.

Право на разноски имат ответниците по касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за депозираните писмени отговори на същата, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на представлявалият ги безплатно адвокат Е. Б. - С. ще бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 1 500 лв. за представляването по подадения отговор от всеки от тях, или общо – 3 000 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение