Определение № 114 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ц. срещу въззивно решение от 02.07.2020г., постановено по в.гр.д.№ 15556/2019г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 01.08.2019г. по гр.д. № 80261/2015г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлени като неоснователни предявените от Д. И. Ц. против К. Н. М. искове с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне пристройка, изградена към масивна двуетажна сграда; за премахване на двуетажна пристройка, разположена в югоизточната част на дворното място; за премахване на пристройка към сграда, собственост на трети лица; за премахване на подвижна метална рамка с дървено стъпало; на масивна двукрила желязна врата и на метална конструкция с площ от 8 кв.м, разположена над входната врата, и с което е прекратено производството в частта относно премахването на бетонов канал. По делото е установено, че ищецът в пъроинстанционното производство Д. И. Ц. се легитимира като собственик на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „О.”, ведно с 1/4 ид.част от дворното място, а ответникът притежава първия етаж от сградата, постройка от 20 кв.м. и 1/2 ид.част от дворното място. Със съгласието на етажните собственици към тази сграда е изградена нова тераса, част от която е приобщена към съществуващата дневна в жилището на ответника, а пространството под терасата е затворено със зидария като е зазидан и прозорец на мазе към жилището на ищеца. С изграждането на терасата състоянието на цялата сграда се е подобрило. Преди това подовата конструкция е била гредоред и премахването ѝ би довело до разрушаване и на останалата част от плочата, което би застрашило носещата конструкция на сградата. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът не е установил по какъв начин тази постройка пречи на ползването на имота по предназначение и че липсата на прозорец на избеното му помещение не препятства ползването му, още повече, че терасата е изградена с негово съгласие. Съществуващата масивна двуетажна сграда с площ от 20 кв.м. в дъното на дворното място е построена в този си вид след надстрояване и укрепване на съществуваща преди 1930г. едноетажна сграда без съгласието на останалите собственици. За първия етаж на постройката е издадено удостоверение за търпимост, а вторият етаж е изграден около 6-7 години преди предявяването на иска и въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по какъв начин е било засегнато упражняването на правото на собственост върху имота. Същото е прието и по отношение на металната конструкция над входната врата и поставянето на подвижната метална рамка с дървено стъпало, което се е наложило поради разрушаване на старите стъпала към къщата. Третата пристройка представлява затворено помещение между двуетажната сграда в дъното на двора и едноетажна сграда в неговата средна част, собственост на трети лица. По отношение на тази пристройка е посочено, че по делото не е установено да е изградена и ползвана от ответника, нито че в нея се съхраняват боклуци и създава предпоставки за опасност за здравето на собствениците. Масивната двукрила желязна врата е поставена по предписание на полицейските органи с цел запазване имота от посегателства на трети лица, поради което искът и за нейното премахване е приет за неоснователен, а производството по делото по отношение на претенцията за премахване на бетонов отводнителен канал с отводнителна шахта е прекратено поради наличие на предходно влязло в сила решение от 08.09.2014г. по гр.д.№ 32064/2013г., с което искът на ищеца против ответника по чл.109 ЗС за тяхното премахване е отхвърлен като неоснователен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Какви обстоятелства са относими и какви доказателства следва да се съберат, за да стигне съдът до обоснования извод, че една пристройка, ограничаваща и смущаваща правото на собственост на ищеца, не следва да се премахва, тъй като застрашава целостта на сградата и следва ли в такива случаи да се търси баланс между интересите на страните и до каква степен се отстъпва от интереса на ищеца, тъй като безспорно ответникът ще продължи да ползва пристройката, а ищецът ще търпи неудобствата и преченето, които му се причиняват, дори и да потърси обезщетение по чл.97 ЗС; 2. Дали такова почти цялостно застрояване на един съсобствен имот, при това в голямата му част незаконно и без разрешение на съсобственика, доказва, че за ищеца е налице пречене и ограничаване на правата му като собственик на жилище и съсобственик на дворното място; 3. Кога накърняването на общите части на една сграда в етажна собственост е основание за предявяване на иска по чл.109 ЗС и 4.Основателен ли е искът по чл.109 ЗС, когато собственикът е лишен или му се пречи при достъпа до жилището му. Ответникът по жалбата К. Н. М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Според дадените в т.1 на ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касатора въпроси са формулирани според неговите твърдения и по начин, непозволяващ даването на принципни отговори, тъй като те са в зависимост от установяването на конкретна фактическа обстановка. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са налице и сочените допълнителните селективни критерии за ангажиране инстанционната компетентност на ВКС, тъй като представената от касатора съдебна практика – Р № 8 от 05.06.2019г. по гр.д.№ 1295/2028г., ВКС, І г.о.; Р № 15 от 01.07.2015г. по гр.д.№ 5432/2014г., ВКС, ІІ г.о. и др. се отнася до различни от настоящата хипотези и същият не сочи в какво конкретно се състои противоречието с нея, както и с т.3 на ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, на което същият се позовава във връзка с последния поставен въпрос, който не кореспондира на възприетата от съда фактическа обстановка. Не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които по отношение на поставените въпроси липсват. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като не се претендират от него и по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.