Определение № 626 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. срещу решение от 04.11.2013г по гр.дело № 7776/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 22.03.2013г по гр.д № 33750/2012 на Софийски районен съд, е отхвърлен е иска му за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение №48 от 14.05.2012г по гр.д № 447/2011г ІV г.о на ВКС по въпроса следва ли работодателят в трудовия спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, да докаже дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за наказание и ако не го е доказал, може ли съдът да приеме заповедта за уволнение за законосъобразна. Ответникът [фирма] е заявил отговор ,с който оспорва соченото основание по чл. 280 ал.1 ГПК ,тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика по спорните въпроси. Заявил е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Разрешението на правния въпрос по приложеното решение №48 от 14.05.2012г по гр.д № 447/2011г ІV г.о на ВКС, който правен въпрос се възприема от касатора като произнесен по настоящето дело, е било обусловено от други зададени предметни предели на трудовия спор и необосновано се изтъква противоречие. В практиката на ВКС е установено, че правото на работника или служителя да оспори уволнението по исков ред намира израз в положителните и отрицателни твърдения, на които се основава иска, като тези твърдения задават и предметните предели на трудовия спор. Щом в исковата молба липсва отрицателното твърдение, че ищецът не е извършил нарушението за което е наказан дисциплинарно, а оспорването на уволнението се основава единствено на несъобразяване на тежестта на нарушението с наложеното наказание(което предпоставя и установеност на нарушението като извършено ), както първостепенният съд, така и въззивният съд са длъжни да съобразят така очертаният спорен предмет на делото, както впрочем същият е бил възприет и от двете страни при защитата им в инстанциите. Пропускът в доклада на първостепенният съд да отграничи изрично спорно от безспорно в тази връзка, или неправилното указание към едната страна, че не сочи доказателства за неоспорен факт, ако същият не подлежи на служебна проверка, не обвързва въззивния съд решаващо да преценява въпросът за неговото доказване. Ето защо поставеният правен въпрос в изложението няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото в настоящия случай - фактът на самото нарушение не е бил оспорван с иска и това е изтъкнато в рамките на инстанционния контрол, от въззивния съд. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.