Определение № 2861 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1045/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дъга 2004“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. П. Ш., против решение № 6 от 26.01.2026 г., постановено по в. т. д. №165/2025 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е отменено решение № 80 от 01.04.2025 г. по т. д. № 270/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 594/01.07.2025 г., в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на „Банка ДСК“ АД да заплати на „Дъга 2004” ЕООД сумата 711 612.83 лв. (равностойност на 363 841.86 евро) - получена по протокол за разпределение от 26.06.2017 г., претендирана на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, заедно със законна лихва от 26.06.2018 г. до завеждане на исковата молба в размер на 214 472.20 лв. (равностойност на 109 657.89 евро) и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 711 612.83 лв. е отхвърлен като неоснователен; Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. И. Н. с рег. № 804 на КЧСИ и район на действие ОС - Бургас евентуално съединени осъдителни искове за сумите 1 257 287.14 лв. (равностойност на 642 840.71 евро) - част от вземане с общ размер 1 968 900 лв. за претърпени вреди от продажбата на поземлен имот с идентификатор 48619.505.870 по КККР на [населено място], извършена по изп. д. № 893/2013 г., 711 612.83 лв. - обезщетение за претърпени вреди в размер на общата получена сума от „Банка ДСК“ АД по протокол за разпределение № 5 от 26.06.2017 г. от продажбата на поземлен имот с идентификатор № 48619.505.870 по КККР на [населено място], ведно със законната лихва от 26.06.2018 г. до подаване на исковата молба в размер на 214 472.20 лв. и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане, и 167 997 лв. (равностойност на 85 787.16 евро), представляваща разлика между цената, по която е продаден имотът, и сумата 711 612.83 лв., получена от „Банка ДСК“ АД по протокол за разпределение от 26.06.2017 г., заедно със законна лихва за периода от 26.06.2018 г. до завеждане на исковата молба в размер на 50 671.80 лв. и със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане; Отхвърлени са всички предявени от „Дъга 2004” ЕООД срещу ЧСИ Д. Н. с рег. № 804 на КЧСИ и район на действие ОС - Бургас евентуални искове за заплащане на посочените по-горе суми; Отменено е постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК определение № 594 от 01.07.2025 г., с което е допълнено решение № 80 от 01.04.2025 г. с осъждане на „Банка ДСК“ АД да заплати на „Дъга 2004“ ЕООД разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 37 034.40 лв., и е осъдено „Дъга 2004“ ЕООД да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски за производството пред първата и пред въззивната инстанция, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на адв. Д. Д. в размер на 2 556.46 евро за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция на ответника ЧСИ Д. Н.. Решенията са постановени при участие на „ДЗИ - Общо застраховате“ АД и ЗД „Евроинс“ АД в качеството на подпомагащи страни на ответника ЧСИ Д. Н.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Касаторът поддържа, че при правилно изразена принципна позиция относно последицата от успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД - възможност кредиторът да насочи принудително изпълнение срещу имота, предмет на увреждащата го разпоредителна сделка, въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че в конкретния случай банката - ответник е имала право да получи парите от извършената публична продан на собствения му недвижим имот въпреки обстоятелството, че публичната продан е започнала преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД на основание вписана договорна ипотека и възбрана и че банката не е представила изпълнителен лист за присъединяване на база успешно проведен Павлов иск, което би легитимирало правата й в изпълнителния процес. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил съдържащи се в делото молби, с които банката е отправяла искания до съдебния изпълнител за налагане на възбрана, за извършване на опис и оценка и за провеждане на публична продан на имота в качеството на ипотекарен кредитор, а не на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД. Излага доводи, че от вписаната на 12.12.2013 г. искова молба, с която е предявен искът по чл. 135 ЗЗД, не е произтекло право за банката да провежда принудително изпълнение върху имота, а след погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане не е съществувало основание да изпълнява принудително срещу имота; че вследствие незаконосъобразните действия на банката, която в период от две години след погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане няколко пъти е подавала молба за насрочване на публична продан, се е стигнало до продажба на собствения на „Дъга 2004“ ЕООД имот на крайно занижена цена и като краен резултат до увреждане на дружеството. В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че „с обжалваното решение Апелативен съд - Бургас се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по група материалноправни и процесуалноправни въпроси, пряко свързани с предмета на делото, довели до неправилно установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства и до необоснованост, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон“. Повтаряйки наведените в касационната жалба оплаквания и доводи, касаторът е поискал въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „в хипотезата на въпрос от значение за развитието на правото“ по следните въпроси: „ 1. При публична продан на недвижим имот взискателят, който твърди, че успешно е водил Павлов иск срещу трето лице, което не съвпада с длъжника по изп. дело, следва ли да представи пред съдебния изпълнител изпълнителен лист за удостоверяване на своето вземане; 2. Може ли кредиторът да се ползва от ипотечно право, след като вече е получил плащане на сумите, за които е вписана ипотеката; 3. Допустимо ли е кредитор, който е получил изцяло сумата, обезпечена с договорна ипотека, учредена в негова полза, да продължава да изисква принудително изпълнение против недвижимия имот, респ. да бъде удовлетворен от съдебния изпълнител от събраната сума от принудителното изпълнение“. Значението на въпросите за развитието на правото е аргументирано с необходимост от създаване на съдебна практика „по приложението им“, доколкото „въпросната правна уредба е непълна, неясна или противоречива - така постановките по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС)“. Като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване се сочат очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обоснована със съображения, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил релевантните за делото доказателства и не е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, и недопустимост на решението - чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Банка ДСК“ АД - чрез юрк. В. Л., в който е изразено аргументирано становище за отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Постъпил е отговор и от ответника ЧСИ Д. И. Н. - чрез адв. Д. Д., в който са изложени съображения за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Подпомагащите страни „ДЗИ - Общо застраховане“ АД и ЗД „Евроинс“ АД не са заявили становища. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да се произнесе по въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД срещу осъдителната част на постановеното от състав на Окръжен съд - Бургас решение по т. д. № 270/2021 г., Апелативен съд - Бургас е съобразил, че по делото са предявени обективно и субективно съединени искове срещу „Банка ДСК“ АД - предпочитан ответник, и срещу ЧСИ Д. Н. - евентуален ответник, основани на твърдения, че в резултат на незаконосъобразно проведено от втория ответник по искане на първия ответник принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на ищеца „Дъга 2004“ ЕООД, е извършена публична продан на имота за сума в размер на 879 740.45 лв. при първоначално определена от вещо лице цена 1 968 900 лв., като е настъпило разместване на имуществени блага без да има основание за това, тъй като вместо да бъдат разпределени на дружеството, парите са получени от банката за погасяване на нейни вземания към трето лице - „Сан сити“ ООД. Ищецът е поддържал, че принудителното изпълнение е предприето във връзка с учредена договорна ипотека и вписана възбрана върху имота, които са обезпечавали вземане на „Банка ДСК“ АД към „Сан сити“ ООД по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г. до размер на сумата 50 000 евро, но въпреки това банката, позовавайки се на влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, е насочила и продължила принудителното изпълнение върху имота, апортиран от „Сан сити“ ООД в капитала на „Дъга 2004“ ООД (впоследствие ЕООД), след като обезпеченият с ипотеката дълг е бил погасен чрез плащане в хода на изпълнителното производство. Първоинстанционният съд е отхвърлил два от евентуално съединените искове срещу „Банка ДСК“ АД и е уважил третия иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като в отхвърлителната част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. При разглеждане на въззивната жалба съставът на Апелативен съд -Бургас е приел, че разрешаването на правния спор, с който е сезиран, изисква отговор на въпроса дали предпочитаният ответник „Банка ДСК“ АД е имал право да насочи принудително изпълнение върху собствения на ищеца имот (поземлен имот с идентификатор 48619.505.870 по КККР с адрес [населено място], кв. В., целият с площ 5 759 кв. м.) и да се удовлетвори от цената на имота, получена в резултат на проведена публична продан в производството по изп. д. № 892/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Н., за свои вземания към длъжника по изпълнителното дело „Сан сити“ ООД. След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установени следните релевантни за спора факти: На 28.11.2011 г., с нотариален акт № 191, том V, рег. № 5987, дело № 865/2011 г. на нотариус с район на действие РС - Царево, „Сан сити“ ООД е учредило в полза на „Банка ДСК“ АД ипотека върху собствения си недвижим имот в [населено място] - поземлен имот с идентификатор № 48619.505.870 по КККР с адрес [населено място], кв. В., за обезпечаване на вземания на банката по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г. и пет анекса към него в общ размер 3 500 000 евро. В т. 3 от нотариалния акт е посочено, че на основание чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените в него, до размер на сумата 50 000 евро, заедно с договорената лихва върху нея. През 2013 г. „Сан сити“ ООД, в качеството на съдружник в „Дъга 2004“ ООД, е извършило непарична вноска в капитала на „Дъга 2004“ ООД, включваща и правото на собственост върху имота в [населено място], обект на ипотеката, като апортът е вписан в Търговския регистър на 24.04.2013 г. с вписване под № 20130424100. Във връзка с подадено заявление от „Банка ДСК“ АД е издадена заповед № 3156/20.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4964/2013 г. на РС - Бургас, заедно с изпълнителен лист, срещу „Сан сити“ ООД за сумите 38 484 евро - главница по договор за кредит № 1794/29.08.2006 г. и 2 бр. анекси, 532.36 евро - редовна лихва за периода от 25.03.2013 г. до 17.06.2013 г., 322.26 евро - санкционираща лихва за периода от 25.04.2013 г. до 17.06.2013 г., 40.80 лв. - разноски за нотариална покана, законни лихви и разноски в размер на 2 759.41 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на банката е образувано изп. д. № 892/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Н. срещу длъжника „Сан сити“ ООД. На 30.07.2013 г. банката се е присъединила по същото изпълнително дело с вземания към „Сан сити“ ООД, за които е издаден изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 4966/2013 г. на РС - Бургас въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 3159/20.06.2013 г., за сумите 3 454 935.82 евро - дължима главница по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г. и 7 бр. анекси към него, ведно със законната лихва от 19.06.2013 г. до изплащане на вземането, 220 540.07 евро - договорна лихва за периода от 25.05.2012 г. до 17.06.2013 г., 143 192.51 евро - наказателна лихва за периода от 14.11.2012 г. до 17.06.2013 г., 136.80 лв. - такса за нотариалната покана, и 224 514.09 лв. - разноски. Впоследствие - с молби от 27.08.2013 г., 12.05.2015 г. и 04.02.2016 г., банката се е присъединила по изпълнителното дело и с други свои вземания, удостоверени в издадени изпълнителни листове по водени срещу длъжника дела. В хода на изп. д. № 892/2013 г. взискателят „Банка „ДСК“ АД е поискал да се насочи принудително изпълнение върху недвижимия имот, обект на учредената от длъжника „Сан сити“ ООД ипотека по нотариален акт № 191, н. д. № 865/2011 г. По повод на искането на 25.09.2013 г. е извършен опис, след което е изготвен протокол за предявяване на оценка с начална цена 1 068 900 лв. и е обявена първа по ред публична продан за времето от 11.10.2013 г. до 11.11.2013 г. Публичната продан е спряна с постановление на ЧСИ Д. Н. (след извършено плащане от „Дъга 2004“ ЕООД за погасяване на задължения на длъжника), което е отменено от съда по жалба на взискателя. Върху имота, обект на принудителното изпълнение, освен ипотеката, са вписани възбрана в полза на банката с дв. вх. № 10340/03.09.2013 г., искова молба по чл. 135 от ЗЗД на „Банка „ДСК“ АД, възбрана с дв. вх. № 2426/09.12.2015 г. в полза на взискател А. А., съдебно решение с дв. вх. № 382/22.02.2016 г. за обявяване на извършения през 2013 г. апорт за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 135 ЗЗД и възбрана с дв. вх. № 5614/03.05.2016 г. в полза на банката. След м. 11.2013 г. по искане на „Банка ДСК“ АД са насрочвани няколко нови публични продани на имота, които са обявени за нестанали поради неявяване на купувачи. С постановление от 20.04.2016 г. ЧСИ Д. Н. е определил стойност на имота в размер на 1 063 206 лв. с включен ДДС и начална цена в размер на 797 404.50 лв. с включен ДДС, представляваща 75% от цената, и на 10.05.2016 г. е обявил трета публична продан при посочената в постановлението начална цена. С протокол от 21.06.2016 година на ЧСИ Н. за купувач на имота срещу цена 879 740.45 лв. е обявено „Ю ес груп“ ЕООД и с постановление за възлагане на недвижим имот от 29.06.2016 г. имотът, първоначално собственост на „Сан сити“ ООД, впоследствие апортиран в капитала на „Дъга 2004“ ООД, е възложен на „Ю ес груп“ ЕООД за сумата 879 740.45 лв. Постановлението е обжалвано от страните в изпълнителното производство, но жалбите са оставени без уважение с влязло в сила решение № V-861/07.09.2016 г. по в. гр. д. № 1282/2016 г. на ОС - Бургас. От получената при проданта сума - 879 740.45 лв., са покрити разноските по изпълнението и дължимите данъци и такси към [община], след което остатъкът от 711 743.53 лв. е разпределен между кредиторите на „Сан Сити“ ООД, в т. ч. „Банка ДСК“ АД с получени 151 923.92 лв. по силата на произтичащи от ипотеки привилегии и 559 688.91 лв., получена в качеството на хирографарен кредитор с общ размер на вземанията към длъжника 10 247 066.21 лв. След образуване на изпълнителното дело и извършване на апорта „Дъга 2004“ ООД е погасило чрез плащане задължения на длъжника „Сан сити“ ООД до размер на 57 110.76 евро, които според удостоверение на ЧСИ Д. Н. са обезпечени с вписаната в полза на „Банка ДСК“ АД ипотека върху апортирания в капитала му недвижим имот, и е поискало от банката да вдигне възбраната върху имота и да заличи ипотеката. Исканията не са удовлетворени по съображения, че двете тежести обезпечават цялото вземане на „Банка ДСК“ АД по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г., а не част от него. С решение № 122/27.01.2020 г. по т. д. № 2747/2018 г. на ВКС, след отмяна на решение на Апелативен съд - Бургас е признато за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че вземанията на банката, за които са вписани ипотеки върху имоти на „Сан сити“ ООД, в т. ч. и ипотеката по нотариален акт № 191, н. д. № 865/2011 г., са погасени поради плащане и не съществуват, като е постановено заличаване на вписванията по ипотеките. С влязло в сила на 20.10.2015 г. решение № 193/06.07.2015 г. по т. д. № 11/2014 г. на ОС - Бургас е обявен за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ АД извършеният на 17.04.2013 г. от „Сан сити“ ООД апорт в капитала на „Дъга 2004“ ООД на изчерпателно описани в диспозитива на решението недвижими имоти, един от които поземлен имот с идентификатор № 48619.505.870 по КККР в [населено място], кв. В.. При така възприетата фактическа обстановка по делото въззивният съд е направил извод, че предявеният срещу „Банка ДСК“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от банката част е отхвърлил иска, излагайки следните правни съображения: Исковата молба, с която е предявен искът по чл. 135 ЗЗД, и влязлото в сила съдебно решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД е признат за недействителен по отношение на „Банка ДСК“ АД извършеният от „Сан сити“ ООД в „Дъга 2004“ ООД апорт, са вписани съответно на 12.12.2013 г. и на 22.02.2016 г. Предвид обезпечителния характер на иска по чл. 135 ЗЗД и правните последици на влязлото в сила решение за неговото уважаване кредиторът „Банка ДСК“ АД е имал право да изпълнява върху имота, по отношение на който преди това е насочил изпълнение по силата на учредената в негова полза ипотека и на възбраната, вписана по изпълнителното дело на 03.09.2013 г. В качеството на кредитор по чл. 135 ЗЗД при реализиране на публичната продан на имота банката е имала право да се удовлетвори като хирографарен кредитор от получената в резултат на проданта сума, тъй като за частта от дълга, която не е обезпечена с ипотека, не е притежавала обезпечение, осигуряващо й привилегия, а е разполагала само с вписана възбрана. За обезпеченото с ипотека вземане - част от общия дълг към „Сан сити“ ООД, банката се е удовлетворила от сумата, платена в хода на изпълнителното дело от „Дъга 2004“ ООД, а като кредитор с влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД - от получената чрез разпределението сума от реализираната публична продан на имота. Възможността за удовлетворяване на вземането към длъжника чрез насочване на принудително изпълнение върху чужда вещ - имотът, предмет на оспорения с иска по чл. 135 ЗЗД апорт, е правна последица от успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД, след уважаването на който в отношенията между банката и длъжника „Сан сити“ ООД имотът се счита част от цялото имущество на последния, служещо за обезпечаване на неговите кредитори. Публичната продан на имота е инициирана от банката с молба от 08.04.2016 г. с позоваване на съдебното решение по чл. 135 ЗЗД и макар с протокола за разпределение от 26.06.2017 г. ЧСИ Д. Н. да е разпределил в нейна полза сумата 118 059.27 лв. (част от сумата 151 923.92 лв.) в качеството й на привилегирован взискател на основание ипотеката по нотариален акт № 191, с която е обезпечено погасеното чрез плащане вземане към длъжника по договора за кредит, разпределената сума не е получена при липса на основание. Разпределената сума се е следвала на банката с оглед правата й на хирографарен кредитор по чл. 135 ЗЗД, чиито вземания към длъжника не са погасени изцяло с получената от проданта сума, поради което не е налице неоснователно обогатяване за нея по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В зависимост от така направения извод Апелативен съд - Бургас е отменил решението на Окръжен съд - Бургас в обжалваната от „Банка ДСК“ АД част и е отхвърлил иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 711 612.83 лв. Предвид отхвърлянето на всички предявени искове срещу предпочитания ответник въззивният съд е приел, че се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на исковете срещу евентуалния ответник ЧСИ Д. Н. в заявената с исковата молба поредност. Съобразявайки обстоятелството, че въпреки, че е уважил иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу „Банка ДСК“ АД, първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете срещу евентуалния ответник, въззивният съд е приел, че в частта за отхвърляне на исковете срещу ЧСИ Д. Н. обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо, поради което преди да ги разгледа, е обезсилил решението в преценената като недопустима част. При произнасяне по исковете срещу евентуалния ответник въззивният съд е установил, че и трите евентуално съединени иска са основани на твърдения за един общ факт - извършване на действия от страна на ЧСИ Д. Н. по публична продан на собствения на ищеца недвижим имот в нарушение на предвидените в ГПК правила, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди със съдържание и в размер, посочени в исковата молба. След преценка на фактите и на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до изводи за неоснователност на всеки един от трите евентуално съединени иска и ги е отхвърлил с решението си. По същество въззивният съд е приел, че първоначално банката е насочила изпълнение върху собствения на длъжника в изпълнителното производство („Сан сити“ ООД) имот на основание привилегията, произтичаща от учредената в нейна полза ипотека, като след погасяване чрез плащане на обезпечения дълг ответникът е спрял първата насрочена публична продан на имота и е отказал да провежда изпълнение по отношение на него. Постановлението за спиране е отменено от съда и в мотивите към съдебното решение е направен извод, че съдебният изпълнител не е имал законово основание да откаже да провежда принудително изпълнение върху имота дори при представяне на доказателства за частично погасяване на дълга, тъй като не е компетентен да разрешава съществуващия между взискателя и длъжника спор дали ипотеката обезпечава целия дълг на банката по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г. или само част от него. Решението е било задължително за ответника и той е следвало да съобрази поведението си с него, като спорът за обхвата на ипотеката е разрешен едва през 2020 г. с решението на ВКС по т. д. № 2747/2018 г. Отсъствието на законово основание за ответника да откаже провеждане на принудително изпълнение по отношение на имота по съображения, свързани с неразрешения спор за обхвата на ипотеката, е констатирано и в решение № II-47/07.05.2015 г. по гр. д. № 559/2015 г. на ОС - Бургас, с което е оставена без уважение жалба на „Дъга 2004“ ЕООД срещу действията на ответника по насрочване на публична продан, съдържаща искане за отмяната им. Аргумент за законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение от страна на ответника Н. е изведен и от влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният от банката - взискател против длъжника „Сан сити“ ЕООД и ищеца „Дъга 2004“ ЕООД конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че решението е послужило като основание за ответника да извършва изпълнителни действия по отношение на имота, включително да го изнесе на публична продан, да го продаде и да разпредели получените от проданта суми на взискателя, тъй като погасената чрез плащане част от дълга към „Банка ДСК“ АД, обезпечена с ипотека, е в много по - малък размер от задълженията към банката, за обезпечаване на които служи цялото имущество на длъжника. Съдът е счел за съществено обстоятелството, че решението на ВКС, с което е разрешен спорът за обхвата на ипотеката, следва по време както решението за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, така и извършването на публичната продан, без да внася промяна в правното положение. Посочил е и това, че самото разпределение на получените от публичната продан суми е било предмет на съдебна проверка по жалба на участниците в изпълнителното производство и неговата законосъобразност е потвърдена с влязло в сила решение по ч. гр. д. № 156/2018 г. на Апелативен съд - Бургас. Относно действията на ответника при извършване на публичната продан съдът е отбелязал, че ищецът няма възражения против първоначално определената от вещо лице оценка на имота, а нейното понижаване във времето е последица от нереализиране на предходните публични продажби. В съответствие с преценката за отсъствие на незаконосъобразни действия при провеждане на публичната продан и при разпределението на получените от проданта суми въззивният съд се е произнесъл, че исковете срещу евентуалния ответник са неоснователни, поради което е отхвърлил същите. Становището на настоящия състав на Върховен касационен съд по поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение е следното: Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, при наличие на допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно и недопустимо и очевидната неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът е посочил бланкетно, че обжалваното решение е недопустимо. След извършване на служебна проверка съобразно разясненията в цитираното тълкувателно решение съставът на Върховен касационен съд не констатира данни по делото, от които може да се направи предположение за недопустимост на обжалваното решение. Поради това касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК не следва да се допуска. Решението на въззивния съд не се преценява и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От мотивите към решението не се установява при постановяване на решението да са допуснати тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон, които могат да бъдат подведени под квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а също и груби нарушения на формалната логика при формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Доводите на касатора, че в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за делото факти и не е формирал свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на формално заявеното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил три въпроса, които според преценката му са от значение за изхода на делото и за развитието на правото. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос - дали взискателят „Банка ДСК“ АД е следвало да представи пред съдебния изпълнител изпълнителен лист за удостоверяване на своето вземане, за да насочи принудително изпълнение върху апортирания в капитала на дружеството - касатор недвижим имот, не е повдиган като спорен във въззивното производство и въззивният съд не е излагал правни съображения по повод на него. Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че в изпълнителното производство ответникът „Банка ДСК“ АД е удостоверил правото си да насочи принудително изпълнение върху имота с влязло в сила съдебно решение, с което извършената от длъжника по изпълнението разпоредителна сделка - апорт, е обявена за недействителна по отношение на него на основание чл. 135 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е конститутивен и влязлото в сила решение за неговото уважаване не се ползва с изпълнителна сила, респ. не е изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, поради което провеждането на принудително изпълнение от кредитора въз основа на това решение не е предпоставено от наличие на изпълнителен лист. В случая кредиторът „Банка ДСК“ АД, който е участвал на друго основание като взискател в образувано срещу длъжника изпълнително дело, е представил препис от постановеното в негова полза влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД на съдебния изпълнител - евентуалният ответник ЧСИ Д. Е., с молбата за насочване на принудително изпълнение върху имота и за провеждане на публична продан. Въззивният съд е преценил, че решението е достатъчно за доказване на легитимацията на взискателя да проведе принудително изпълнение чрез публична продан на имота, и касационното разглеждане на поставения първи въпрос не би довело до различен извод. Другите два въпроса не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, съдържащи се в мотивите към обжалваното решение. Видно от мотивите, въззивният съд е приел, че след като е получил плащане на сумите, до размер на които е била вписана ипотека върху имота, обект на оспорения с иска по чл. 135 ЗЗД апорт, взискателят е продължил да насочва принудително изпълнение върху имота в качеството на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, а не като кредитор с права, произтичащи от ипотеката. Относно удовлетворяването съдът е направил извод, че взискателят се е удовлетворил на основание ипотечното право със сумите, платени от дружеството - касатор преди публичната продан на имота, като всички други суми, разпределени след провеждане на публичната продан, са получени от взискателя в качеството на хирографарен кредитор с вземания, чийто размер надхвърля многократно получените при разпределението суми. Становището на касатора, че въззивният съд е разрешил поставените в изложението въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата (каквато не се сочи) и това е довело до неправилно установяване на релевантните за спора факти, до необоснованост на решението и до неправилно приложение на материалния закон, предполага проверка на правилността на въззивния акт, каквато не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство. В т. 4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че за да се допусне касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо разрешеният с въззивното решение правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че повдигнатите от него въпроси са от значение за развитието на правото поради необходимост от създаване на съдебна практика „по приложението им“, т. е. по приложение на въпросите, без да излага аргументи, относими към специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка. Ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е самостоятелна пречка въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за производството по чл. 288 ГПК в размер на 200 евро и на адв. Д. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро с ДДС за оказано при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА безплатно процесуално представителство на евентуалния ответник ЧСИ Д. Н.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,