Определение № 1074 от 05.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 200/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. В. П. и Д. П. П., и двамата чрез адв.Д.М. срещу определение №1045/19.03.2024г., постановено по ч.гр.д. №431/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено определение №637/13.01.2019г. по гр.д. №2190/2018г. по описа на Районен съд-Варна. С първоинстанционното определение е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за освобождаване от внасянето на държавна такса за подадена частна жалба в размер на 15 лева. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Считат, че потвърденото първоинстанционно определение е антидатирано и не може да се установи за какво се отнася, че волята на съда би напълно неясна, поради което е нищожно, респ. въззивното определение също е нищожно, евентуално недопустимо. Поддържат и доводи за неговата незаконосъобразност, като твърдят, че в производство по освобождаване от такси не следва да се събират предварително такси за обжалване. Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд е постановил недопустимо и очевидно неправилно определение. Ответникът „Банка ДСК“ АД не взима становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд №637 от 13.01.2020г. /погрешно посочена като 2019г./, постановено по гр.д. №2190/2018г., с което е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК на М. В. П. и Д. П. П. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева. Въззивният съд, след анализ на имущественото, семейно и здравословно състояние на жалбоподателите, приема, че разполагат с достатъчно средства за заплащане на 15 лева държавна такса. Обжалваното определение е валидно и допустимо, като няма основания да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Изложените от жалбоподателите твърдения за антидатиране и пълна неяснота на първоинстанционното определение са неоснователни. Грешното посочване на датата на определението, при безспорни данни, че е допусната техническа грешка при изписването на годината, не води нито до нищожност, нито до недопустимост на определението на първата инстанция, още по-малко на въззивното определение, за което дори не се твърди да страда от такива пороци. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а изложените от жалбоподателите твърдения представляват оплаквания за допуснати нарушения на закона, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на производството. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд