Определение № 9540 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Огнянов“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от М. Огнянов, чрез адв. И. Симеонов, срещу Определение № 139 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. № 231 по описа на Административен съд – Кърджали (АС – Кърджали) за 2023 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи, че жалбата на „Огнянов“ ЕООД срещу мълчаливия отказ по искането му от 02.02.2023 г. с правно основание чл. 173 ДОПК била подадена до некомпетентен орган – кмета на общината. Поддържа се становище за необоснованост на извода на съда, че компетентен да разгледа жалбата на настоящия частен жалбоподател по реда на административното оспорване е ръководителят на звеното за местни приходи в общината. Развиват се съображения, че спорният мълчалив отказ подлежи на оспорване по реда за оспорване на ревизионните актове по силата на чл. 144 ДОПК, а по предписанието на чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) компетентният да се произнесе орган с решение е кметът на общината. В тази връзка се оспорва и изводът на съда, че чл. 152, ал. 1 ДОПК не предвижда възможност за обжалване на мълчалив отказ. Именно приложението на чл. 152, ал. 1 ДОПК, според частния жалбоподател, изключва решаващият орган да бъде ръководителят на звеното за местни данъци и такси в общината. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АС – Кърджали за произнасяне с акт по същество. Претендират се и сторените разноски по делото за частната жалба. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Кърджали е оставил без разглеждане предявената от настоящия частен жалбоподател „жалба срещу мълчалив отказ за произнасяне от орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ от общинска администрация - Крумовград по молба, вх. №26-00-66 от 02.02.2023г., с правно основание чл.173 от ДОПК във връзка с чл.168 и чл.171 от същия кодекс, мълчаливо потвърден от решаващия орган по реда на чл.156, ал.4 ДОПК», прекратил е производството по делото и е изпратил така предявената от «Огнянов» ЕООД жалба «срещу мълчалив отказ за произнасяне от орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ от общинска администрация - Крумовград по молба, вх. №26-00-66 от 02.02.2023г., с правно основание чл.173 от ДОПК във връзка с чл.168 и чл.171 от същия кодекс, мълчаливо потвърден от решаващия орган по реда на чл.156, ал.4 ДОПК, по подведомственост на ръководителя на „Местни данъци и такси“ в община Крумовград». За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд съобразил приложимата към казуса разпоредба на чл. 173, ал. 1 ДОПК по въпроса относно отписване на спорното публично задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ). Доколкото става въпрос за публично общинско вземане, за което няма доказателства да е започнало принудително изпълнение съдът приел, че компетентен да се произнесе по искането за отписване е орган, който е част от структурата на общинската администрация – с аргументи от чл. 7, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ посочил, че това е орган по приходите в общината. Последният при съобразяване на установеното при извършена проверка на фактите, въз основа на които «Огнянов» ЕООД иска да бъде погасено задължението, разполага с възможност да приеме възражението и да обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл. 50 ДОПК или да издаде акт, с който ще откаже отписването. Направил извод, че този акт, като засягащ права и законни интереси на длъжника подлежи, на основание чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК, на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд. Позовал се на съдебна практика по въпроса. Като съобразил чл. 58, ал. 1 АПК и чл. 57, ал. 1 АПК съдът приел, че в случая срокът за произнасяне по искането е изтекъл на 16.02.2023 г., а непроизнасянето на компетентния орган в този срок е формирало мълчалив отказ. Изложил съображения, че съгласно чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт, следователно и всеки друг акт на орган по приходите, в това число и отказ за отписване на публично вземане, може да бъде обжалван по административен ред пред решаващия орган. Направил извод, че този орган по отношение на местните публични вземания е ръководителят на звеното за местни приходи в общината. Приел, че в чл. 152, ал. 1 ДОПК не е предвидена правна възможност за обжалване на мълчалив отказ на орган по приходите да се произнесе по искане, с което е сезиран, поради което в съответствие с § 2 от ДР на ДОПК счел за приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 АПК - мълчаливият отказ на орган по приходите може да се обжалва пред ръководителя на звеното за местни приходи в едномесечен срок от изтичане на срока, в който органът по приходите е бил длъжен да се произнесе. Направил изчисление, че този срок в случая е започнал да тече на 17.02.2023 г. и е изтекъл на 17.03.2023 г. Съобразил подадената на 15.03.2023 г. жалба до кмета на Община Крумовград и писмото му в отговор на жалбата с изх. № 26-00-124 от 20.03.2023 г. Доколкото съдът приел, че кметът на общината не е компетентен да разгледа жалба срещу мълчалив отказ на орган по приходите в звено/отдел „Местни данъци и такси“ в съответната община, а това е ръководителят на звено/отдел/дирекция „Местни данъци и такси“ в общината, направил извод, че произнасянето на некомпетентен орган по подадена жалба срещу мълчалив отказ на орган по приходите в „Местни данъци и такси“ е равнозначно на липса на произнасяне по подадената жалба срещу МО. Тъй като оспорването на административния акт на сезирания с искането за отписване компетентен орган следва да се обжалва по административен ред като процесуална предпоставка за допустимост на жалбата до съда, съдът приел, че подадената направо до съда жалба следва да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Крумовград и да бъде разгледана като жалба по административен ред против формирания мълчалив отказ, едва след което да се подаде жалба против мълчаливия отказ до съда. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9б ЗМДТ оспореният мълчалив отказ не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен ред. Следователно, изчерпването на производството по административното му обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването му пред съда. Направените от първоинстанционния съд изводи в тази насока са правилни. Неправилно обаче, в настоящия случай първоинстанционният съд е направил извод, че от представените по делото доказателства не се установява процедурата по административното оспорване на акта пред компетентния решаващ орган да е изчерпана. Основателни са направените от частния жалбоподател оплаквания срещу изразеното в обжалваното определение становище, че компетентният решаващ орган в казуса е «ръководителят на звено/отдел/дирекция „Местни данъци и такси“ в общината». Предвид установените по делото факти, не е налице спор по въпроса, че компетентен да се произнесе по искането на „Огнянов“ ЕООД от 02.02.2023 г. за отписване на вземанията е орган по приходите в Община Крумовград (чл. 7, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ). Не е формиран спор и по въпроса относно това, че по искането не е налице произнасяне от компетентен орган, поради което е формиран мълчалив отказ, обжалван от настоящия частен жалбоподател пред кмета на Община Крумовград. Въпросът, който изисква отговор сега касае определянето на компетентния орган, който изпълнява функциите на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за разглеждането на жалбата на «Огнянов» ЕООД срещу формирания по искането от 02.02.2023 г. мълчалив отказ, респективно даването на отговор относно допустимостта на жалбата на дружеството до съда предвид това, че то претендира липса на процесуална пречка за оспорване доколкото е изчерпан предвидения ред за това на мълчаливия отказ по административен ред. При действието на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с чл. 152, ал. 2 и чл. 144 ДОПК компетентен да се произнесе по подадената жалба от «Огнянов» ЕООД срещу формирания мълчалив отказ по искането му от 02.02.2023 г. за отписване на вземанията е кметът на Община Крумовград, а не както неправилно е прието в обжалваното определение – ръководителят на звеното за местни приходи в общината. Относно оспорения мълчалив отказ в ДОПК не е предвиден отделен и различен процесуален ред за оспорване от реда, по който подлежат на оспорване ревизионните актове – арг. от чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 144 АПК. Основателно частният жалбоподател възразява срещу приетото от съда, че редът е относим само към изричните актове, поради което на основание пар. 2 ДР ДОПК приложим се явява редът по чл. 84, ал. 2 АПК. Не е налице нормативно установено ограничение за оспорването по същия този ред (относим към ревизионните актове) и на мълчаливите откази, какъвто е оспореният, нито е установен изрично друг такъв. Ето защо, императивно приетото от съда в обратен смисъл не почива на закона и е необосновано. „Огнянов“ ЕООД е изчерпал реда за оспорване по чл. 152 ДОПК пред кмета на Община Крумовград, като абсолютна предпоставка за провеждане на оспорването пред съда. Така приетото налага отмяната на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на същия състав от АС – Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия. Това разрешение на повдигнатия с частната жалба въпрос прави ненужно обсъждането на явно непрецизния диспозитив на обжалваното определение в частта, в която на ръководителя на „Местни данъци и такси“ в община Крумовград» се изпраща предявената от «Огнянов» ЕООД жалба «срещу мълчалив отказ за произнасяне от орган по приходите по чл. 4, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗМДТ от общинска администрация - Крумовград по молба, вх. №26-00-66 от 02.02.2023г., с правно основание чл.173 от ДОПК във връзка с чл.168 и чл.171 от същия кодекс, мълчаливо потвърден от решаващия орган по реда на чл.156, ал.4 ДОПК, по подведомственост». Въпреки изхода на спора, разноски в настоящото производство не се следват на частния жалбоподател. Те ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд с оглед крайния изход от спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение