Определение № 903 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 508/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 262113/27.06.2022 г. по гр.д. № 3688/2021 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решение № 106557/01.06.2020 г. по гр.д. № 70702/2018 г. на Софийски районен съд: · прекратява брака, сключен с акт за граждански брак № [№] г. на община [община], район [район] между Ц. И. П. и С. Д. С. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга; · предоставя упражняването на родителските права на малолетното дете от брака С. С. С. на майката (чл. 59, ал. 2 СК); · определя местоживеенето на детето при неговата майка (чл. 59, ал. 2 СК); · определя режим на лични отношения на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване в присъствието на майката или на друго определено от нея пълнолетно лице (чл. 59, ал. 2 СК); · осъжда С. Д. С. да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване (чл. 59, ал. 2 СК); · предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] на Ц. И. П. докато упражнява родителските права на детето и · постановява след прекратяване на брака Ц. И. П. да продължи да носи предбрачното си име П.. Решението се обжалва от С. Д. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материално-правни въпроси, свързани с възможността за запазване на брака, ако висшият интерес на детето го налага; за значението на родителския капацитет на майката, когато с въззивното решение упражняването на родителските права на малолетното дете е предоставено на нея, и за адекватността на определения режим на лични отношения, когато майката не изпълнява привременните мерки и учи във висше учебно заведение; за издръжката на детето, когато осъденият родител няма възможност да я плаща, и за значението на това, че с въззивното решение е предоставено ползването на семейното жилище на съпруга, упражняващ родителските права на малолетното лице, но не е съобразено, че жилището е дарено от другия съпруг. Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Ц. И. П. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, когато към обявяването на въззивното решение от брака има ненавършили пълнолетие деца. Цитираната разпоредба извежда недопустим предмет на касационната жалба с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, доколкото към обявяването на въззивното решение детето от брака С. С. С. е малолетен. В недопустимите части касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, решени от въззивния съд, повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: В решението е установено, че към момента на приключване на съдебното дирене пред втората инстанция, касаторът С. Д. С., баща на малолетното дете С. С. от прекратения с развод брак с Ц. П., изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвор. Понятието „интерес на детето“ в смисъла по Семейния кодекс е изяснен в казуалното и нормативно тълкуване, последователно извършвано от Върховния съд по СК от 1968 г. и по СК от 1985 г., продължено от Върховния касационен съд по СК от 2009 г. Приема се, че същият е и смисъла на понятието „висшите интереси на детето“ по чл. 9, т. 3 от Конвенцията за правата на детето, след ратифицирането й по конституционен ред, обнародването и влизането й в сила (ДВ, бр. 55 от 12 юли 1991 г.). Изяснените понятия не допускат създаване на практика на Върховния касационен съд, респ. осъвременяване на създадената, която да предвижда възможна хипотеза националният съд в съблюдаване на интереса на детето, респ. на висшите интереси на детето да предостави родителските права на ненавършило пълнолетие дете от брака, прекратен с развод, на родител, изтърпяващ в затвора наказание „лишаване от свобода“. По тази част от повдигнатите въпроси е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и по повдигнатите въпросите, свързани със задължение на въззивния съд да обсъди материалните възможности на бащата да заплаща издръжка на малолетното дете от брака, прекратен с развод. Установената практика на Върховния съд, продължена и от Върховния касационен съд, е все в тълкуването на специални норми от всички Семейни кодекси, действали на територията на България, които изключват подобен критерий при определяне със съдебно решение на издръжка, която родител дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете. Настоящият състав споделя установената практика и не съзира основание да я променя. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат направените по делото разноски. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът