Определение № 157 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] с вх. № 53934 от 29.09 .2011 г., срещу въззивно решение от 26.04. 2011 г. по въззивно гр.д. № 14412 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „д” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 12.08.2010 г. по гр.д. № 44296 / 2010 г. на Софийски районен съд, г.о., 30 с-в., в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Л. Е. В. с правно основание чл.415,ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД за сумата над 1,059.05 лева до 3,299.71 лева и чл.86 ЗЗД за сумата над 208.12 лева до 1,442.92 лева. Насрещната страна Л. Е. В. оспорва допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима, тъй като тя е подадена (а и въззивното решение е постановено) при действието на редакцията на чл.280,ал.2 ГПК, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г.; и двата предявени и разгледани иска са оценяеми - за установяване на парични вземания, размерът на цената на всеки един от тях съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК е в размер на търсената сума - 3,299.71 лева и 1,442.92 лева – под 5,000 лева, следователно и двата иска попадат в обхвата на ограничението на правилото на чл.280,ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационната жалба следва да бъде върната. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът