Определение № 2858 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1809/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ш. Т. Д. в лично качество и като законен представител на малолетните Е. Е. Й. и Е. Е. Й. срещу определение №425 от 23.07.2025 г. по в.ч.т.д.№305/2025 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №83 от 18.03.2025 г. по т.д.№170/2022 г. на ОС Добрич, с което съдът е оставено без уважение искането на жалбоподателите за възобновяване на производството по т.д.№170/2022 г. на ОС Добрич. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: Длъжен ли е първоинстанционният съд да спре производството по делото до приключване на наказателно такова, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, с оглед постановеното ТР на ВКС, според което само и единствено въззивният съд в гражданското производство би постановил недопустимо решение. Ответникът по частната касационна жалба ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че еднозначно се приема в теорията и съдебната практика, че пречка за надлежното продължаване на исковото производство е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, когато деецът и разследваното престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Установил е, че в настоящия случай е безспорна тъждествеността на твърдяния делинквент, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес и в производството по наказателно дело №310/Р/2021 по описа на съда в [населено място], окръг Т., Румъния, което не е приключило в с влязъл в сила акт и в този смисъл е достигнал до извод, че предпоставката за спиране на производството по т.д.№170/2022 г. на ОС Добрич на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е отпаднала. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният от частния касатор въпрос не е обусловил правната воля на съда. Както бе посочено, решаващият извод за липса на основание за възобновяване на спряното производство е висящността на образуваното наказателно дело срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие, което дело е обуславящо изхода на спора по преките искове срещу застрахователя, респективно поставеният в изложението въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна, дори и въпросът да се счете за обуславящ, не се установява наличие на поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 от ГПК - несъмнено е, че съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс, първоинстанционният съд е длъжен да осъществява вменените му процесуални действия, вкл. да спре производството при наличието на някоя от хипотезите на чл.229 ГПК, а неосъществяването на тези действия при наличие на съответните законови предпоставки представлява процесуално нарушение. Константна е и практиката на ВКС, вкл. задължителна такава (възприета изцяло от въззивния съд) според която, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Ако първата инстанция не изпълни задължението си да спре производството, допускайки нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса (чл.269, ал.1 ГПК), ще е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между страните. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,