Определение № 216 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Н. И. Т. и К. Т. Х. са подали касационна жалба срещу решение № 393 от 8.01.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 20121200500575 по описа за 2012 г. с което е оставено в сила решение № 1726 от 9.05.2012 г. постановено по гр.д. № 267 от 2011 г. на Районен съд, гр. “Г. Д. “. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване обаче е за недопустимост на решението като произнесено по недопустим иск защото не е съобразена силата на пресъдено нещо по воденото между страните гр.д. № 646 от 2010 г. на Районен съд, гр. “Г. Д.”. Представено е изложение в което Н. И. Т. и К. Т. Х. са поставили въпрос за силата на пресъдено нещо на решение, което е постановено по установителен иск за собственост проведен между същите страни при същия правопроизводящ факт при които е предявен и настоящия ревандикационен иск. Поставен е и въпроса относно прекъсването на придобивната давност при прекъсване на владението за повече от шест месеца върху един имот. Представени са съдебни решения. Ответниците В. И. К. и А. Н. К. са депозирали отговор, в който се посочва, че не следва да се разгледа жалбата защото касационното производство е недопустимо предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане на решение № 393 от 8.01.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 20121200500575 по описа за 2012 г. по касационната жалба на Н. И. Т. и К. Т. Х. защото са налице основанията по чл.280, ал.2 ГПК. С касираното решение е разгледан иск по чл.108 ЗС предявен от В. И. К. и А. Н. К. срещу касаторите Н. И. Т. и К. Т. Х. за УПИ ХV -146 от кв.21 по плана на с. “П. “, община “С.”, област “Б.” с площ от 420 кв.м. Данъчната оценка на имота съгласно удостоверение № 0841 000223 от 22.06.2011 г. е в размер на 1 806 лв. Исковата молба е предявена на 7.03.2011 г. при действието на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК в редакция от 1.03. 2008 г. определящ цената на иск с предмет вещно право в съответствие с данъчната оценка на имота. Касационната жалба е подадена на 14.02.2013 г. при действието на чл.280, ал.2 ГПК, която допуска касационно обжалване само на решения с обжалваем интерес над 5 000 лв. Касационната жалба е недопустима и производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,