Определение № 778 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.А. като особен представител на К. М. Ч. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив от 11.03.2020г. по в.гр.д. № 51/2020г. Ответниците по касационната жалба В. Г. Ч. и М. Я. Ч., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Ст.Ч. са заели становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Прокуратурата на РБ не е подала отговор на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ПАС е потвърдил решението на ОС Ст.Загора от 17.12.2019г. по гр.д. № 69/2019г., с което на основание чл.106 ал.1 т.2 предл.2 СК е прекратено пълното осиновяване на К. Ч., допуснато с решение по гр.д. № 293/2015г. на ОС Разград., и е постановена промяна на имената на осиновения на К. С. Б.. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че: Ответникът е [дата на раждане] с баща неизвестен, отглеждан от биологичната си майка и мъжа, с който тя съжителства, като в семейството има и по-малко общо на двамата дете. Върху ответника е упражнявано насилие от партньора на майката. Тя потърсила съдействие за ползване на социални услуги поради затруднения в упражняването на родителски контрол над действията на ответника и е предоставена услуга „седмична грижа“ в ДДЛРГ. Условията на услугата не са спазвани нито от майката, нито от детето, което бягало от дома, от училище, било разстроено от поведението на майка си и се чувствало отхвърлено. Майката съзнателно поддържала у него това чувство и не го вземала през почивните дни, като писмено декларирала желание синът й да бъде осиновен, тъй като нямала подкрепа на семейството за отглеждането му. Почти на 12 години ответникът е осиновен пълно от ищците с влязло в сила решение от 29.12.2015г. Към момента на осиновяването родителите били на възраст над 65 години, поради което решили да осиновят по-голямо дете, като по този начин осмислят живота си след загубата 7-8 години преди това на 20 годишния си син. Взети са предвид данните в социалния доклад, в показанията на свидетелите и в заключенията на комплексни психолого-психиатрични експертизи относно ответника и относно ищците. Проблемите започнали в края на 2016г. – родителите започнали да се оплакват на социалния работник от лоша дисциплина на ответника – бягал от училище, държал се арогантно с учителите и децата, пречел на учебния процес, носел в училище ножове и заплашвал децата, поради това била направена подписка за изключването му; започнал да краде пари и вещи от училище и от дома, не пазел и не ценял своите вещи – телефони, таблет, колело, учебници и др., не искал да посещава сеанси с психолог; през 2017г. започнал да пуши демонстративно дори в къщи, да злоупотребява с енергийни напитки, натровил се с алкохол, започнал да бяга от къщи, да дружи с по-големи неподходящи деца, да пуши марихуана; родителите, притеснени от възможността да отпадне от училище, поискали и получили социални услуги – през 2018г. били проведени няколко срещи с психолози, но нямало напредък, загубил интерес към тренировките по баскетбол и спрял да ги посещава, осигурени му били уроци по английски, летни лагери, телефони, намалени му били джобните поради злоупотребяване с енергийни напитки, късал и чупел вещи, мебели, разхвърлял жилището, особено агресивно се държал с майката и я заплашвал. Според свидетелката З. – психолог детето било манипулативно, несклонно да казва истината, със стремеж да се хареса на всички, с оглед възрастта на ищците било голям риск да се справят с него. Според св.В. – давала уроци на ответника по БЕЛ от шести клас – с него се работело много трудно, българският език го затруднявал, бързо се уморявал, трудно се справял с логическите обосновки, това го изнервяло, поради бягство от уроците майка му се принудила да го придружава, а впоследствие уроци му били давани у дома; споделял, че пуши трева, проявявал безразличие към родителите и към неодобрението им, че пуши трева; според свидетелката ответникът считал, че няма никакви отговорности, каквито имали само родителите, а майката проявявала смайваща всеотдайност за постигане на резултати с него. Според класната ръководителка на ответника в 6-ти клас св.Г. той пречел да се провеждат часовете, родителите често идвали в училище, ангажирали се с всичко относно него, бил чист и добре облечен, постоянно зарязвал вещите си по всички стаи, с надраскани и скъсани учебници, хвърлял или зарязвал чантата си, идвал неподготвен в училище и не вземал участие в учебния процес, непрекъснато си купувал енергийни напитки, родители направили подписка за преместването му в друго училище, не проявявал обич и загриженост към родителите си. Според св.Д., давала частни уроци по математика, при посещенията й стаята му била разхвърляна с фасове, неоправена, не започвал урок преди да изпуши цигара, отнасял се с безразличие към вниманието на майка му, при хранене капризничел, не искал да решава задачи, не проявявал уважение и към свидетелката. Според св.П. – съсед – ищците изпратили ответника на международен лагер с изучаване на английски език, всяка година го водели на ски, научили го да плува, винаги бил добре облечен, продавал вещи от дома, при шумен купон през нощта в апартамента, организиран от него, след като избягал от вилата на ищците, без да се обади, ответникът отворил след намесата на ключар и на полицията, бил гол до кръста, апартаментът бил погромен, имало 5-6 деца, налягали по пода, завивките били разхвърляни, имало повръщано, навсякъде се търкаляли бутилки от алкохол, ответникът бил в нетрезво състояние, в стаята му матракът бил обърнат, на него той лежал гол и заявил, че иска да спи, едва след забележка на свидетеля станал и тръгнал за вилата, въпреки забележката на свидетеля децата хвърляли бутилки от балкона, целейки колите, чували се скандали от дома на страните, както и счупването на телевизор, ищцата споделяла, че се страхува да е насаме с ответника, който бил много агресивен и манипулативен. Според Комплексната експертиза при ответника се наблюдават значим дефицит на вниманието и недостатъчно развито за възрастта абстрактно-логическо мислене, с ниво под средното на интелектуалните възможности, той страда от психично разстройство „друго разстройство на поведението у дете с дефицит на вниманието, социализирано разстройство на поведението“, данни за прекъсната привързаност към биологичната майка, отхвърлянето от която е психична травма, водеща до усещане за несигурност и недоверие към околните, до неспособност за изграждане на пълноценни отношения, трудно се сближава, не проявява емпатия, показва безразличие към родителите си и към майка си като към страничен човек, не се развълнувал много от намерението за прекратяване на осиновяването, не се установява наличие на привързаност и изградена емоционална връзка с ищците. Според комплексната експертиза ищцата /на 68 години/ има нормална интелигентност над средното ниво, без отклонения в психосоциалното и емоционалното развитие, с личностов профил, характеризиращ се с екстраверсия и невротизъм. Поведенческите отклонения на ответника са имали за нея стресогенен характер, като са предизвикали разстройство в адаптацията по МКБ 10:F43.2. Ищецът е психично здрав, със съхранени когнитивно функциониране и ниво на интелектуални възможности над средното за възрастта, с нормален личностов профил, характеризиращ се с екстраверсия и емоционална стабилност, с данни за намален енергиен потенциал. Според експертизата осиновяването е резултат от обмислено решение на двамата родители, приели са добре детето с демонстрирани топли чувства към него, без предварителното им информиране за дефицитите у него са положили големи усилия да се справят с тях, ищцата е била ентусиазирана в стремежа си да му помогне да преодолее трудностите, изпълнявала е точно предписанията на клиничния психолог и е търсила помощта и на други специалисти, демонстрираното безразличие към техните усилия е довело до преживяното от тях чувство на безсилие, обида, незачитане и страх от пъстъпките му, нарушили значимо емоционалната им връзка с детето. При така приетото за установено въззивният съд е формирал извод, че са налице обстоятелства, дълбоко и трайно разстройващи отношенията мужду страните, осиновителната връзка е лишена от съдържание, няма разбирателство, уважение към родителите, близост, емоционална връзка, което е основание за прекратяването й. Това състояние не е временно, въпреки усилията на родителите не е преодоляно и не може да се приеме наличието на адекватни мерки за предприемане. Поведението на ответника е довело до това състояние и с оглед психическото му състояние не може да се очаква то да се промени. Продължаването на връзката е вредно за осиновителите, защото разстройва психическото и физическото им здраве и с оглед възрастта им ще се справят трудно с понасяните вреди. Връзката е вредна и за ответника, при който ще се задълбочи неправилното отношение към обкръжаващите го в смисъл, че всички са длъжни да го обгрижват, да получава всичко на готово, без никакви усилия от него. Това би било вредно за него в бъдеще при контактите му с други хора. Осиновителната връзка е формална. Ищците притежават достатъчен родителски капацитет, имали са силно желание и воля да преодолеят дефицитите в поведението на ответника, търсили са помощ от различни специалисти, всеотдайно са били ангажирани с проблемите му. Поведението на детето, отношенията към осиновителката са довели до значително разстройство на емоционалната връзка. Осиновеният не е успял да изгради емоционална връзка с осиновителите, агресивното му и асоциално поведение е довело до разрив в отношенията. По обективни причини във връзка с детството му до осиновяването той не е в състояние да прояви и създаде емоционална връзкса, привързаност и топлота. В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите 1. Длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства във всеки момент от съдебното производство с оглед охрана интересите на детето – в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, като не се сочат доказателствата, които е следвало съдът да събере служебно; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и оплаквания във въззивната жалба и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – в противоречие с т.19 от ТР № 1/2000г. на ОСГК – въззивният съд взел предвид само част от събраните доказателства, като не били обсъдени и преценени оплакванията срещу първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба и в отговора на касатора; 3. Какво включва изискването за трайно и необратимо разстройство на отношенията между осиновен и осиновител и до какво водят причините за това разстройство – в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 5273/2015г. 4 ГО; 4. Следва ли неуспехите във възпитателния процес, които са ангажимент на осиновителите, да бъде разглеждано в ущърб на осиновения и да е основание по чл.106 ал.1 т.2 предл.2 СК за прекратяване на осиновяването – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение, следваща от посочените пропуски в работата на въззивния съд. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по втория поставен в изложението въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС поради липсата на преценка на възраженията на ответника в отговора му, на изявленията му при изслушването му от съда по реда на чл.15 ал.1 ЗЗДет. и на твърденията му, че първоинстанционното решение е основано на преценка само на данните за укоримо поведение от негова страна, но не и на данните в социалния доклад за такова поведение и на осиновителите, въпреки оплакванията му в тази насока във въззивната му жалба. Останалите поставени в изложението въпроси касационният съд ще прецени при произнасянето си по същество по касационната жалба. На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 15лв. държавна такса /чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и чл.29 ал.4 ГПК/ за касационното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,