Определение № 50496 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1848/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. Гаитадзи, Стергиос С. Гаитадзис, С. Стергиу Гаитадзис и К. Стергиу Гаитадзис срещу решение № 420/24.03.2022г. по в.гр.д. № 2654/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №16/17.05.2021г. по т.д. №86/2019г. на Видински окръжен съд, ГО, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против „Евроинс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Стергиу Гаитадзис при ПТП от 25.02.2018г., съответно: за сумите от по 50 000 лв., претендирани от С. Стергиу Гаитадзис и К. Стергиу Гаитадзис; за разликата над присъдените по 60 000 лв. до сумата от по 140 000 лв., претендирани от А. К. Гаитадзи и Стергиос С. Гаитадзис. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподатели поддържат, че по делото е доказана материалноправната легитимация на С. Стергиу Гаитадзис и К. Стергиу Гаитадзис по предявените искове по чл.432, ал.1 от ГПК, с оглед установени обстоятелства, сочещи на силна привързаност и трайни емоционални връзки, водещи до надхвърляне по интензитет и времетраене на нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Излагат съображения, че мотивите на въззивния съд за отхвърляне на исковете не съответстват на вложения в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС смисъл. Твърдят, че съдът незаконосъобразно е отказал да възприеме заключенията на вещите лица относно психическото състояние на ищците, както и направените от първоинстанционния съд фактически изводи за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия брат, обосноваваща интензивни и продължителни морални болки и страдания. Считат, че следва да се отчетат и спецификите на традиционните за семейството в Гърция отношения, в което са запазени патриархалните разбирания и достойнства на разширеното семейство. По отношение на исковете, предявени от А. К. Гаитадзи и Стергиос С. Гаитадзис, касационните жалбоподатели поддържат, че определеният от апелативния съд размер на обезщетенията за неимуществени вреди е прекомерно занижен. Излагат съображения, че съдът не е взел под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, а именно игнорирал е обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на сина им, както и не е отчел в достатъчна степен съществувалите между ищците и починалия отношения, както и интензитета и продължителността на търпените от тях болки и страдания, като се е позовал на обстоятелството, че синът не е живял съвместно с тях и е имал собствено семейство в друго населено място. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационните жалбоподатели сочат като обуславящи въпросите: 1/ В хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от лице, извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., което е гражданин на друга държава и няма постоянно местоживеене в Република България, следва ли съдът при разрешаване на въпроса за материалноправната му легитимация по иска да преценява наличието на „особена близка връзка“ на ищеца с пострадалия по смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, при положение че по делото не е установено сходство в традиционните отношения между внуци и баби/дядовци, съответно братя и сестри в българското семейство и традиционните отношения между същите лица в семейството на държавата, в което са настъпили непреките последици от деликта?; 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? Игнорирането и неотчитането в пълнота на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 3/Обстоятелството, че пострадалият е живеел в отделно домакинство, обосновава ли само по себе си по – висока или ниска степен на близост между ищците и пострадалия, респ. има ли определящо значение при определяне на дължимото обезщетение? Твърдят, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържат, че вторият и третият въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, като по втори въпрос се позовават на решение №226/08.12.2016г. по т.д. №2940/2015г. на ВКС, I т.о., решение №212/11.01.2018г. по т.д.№738/2017г. на ВКС, II т.о., ППВС №4/23.12.1968г., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №43/2010г. на ВКС, II т.о., решение №259/19.12.2014г. по гр.д. №1746/2014г. на ВКС, III г.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д. №2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение №136/01.03.2012г. по гр.д. №414/2010г. на ВКС, III г.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2013г. на ВКС, II т.о. и решение №158/17.10.2014г. по т.д. №3594/2013г. на ВКС, I т.о., а по третия въпрос – на решение №242/12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №172/11.01.2017г. по т.д. № 2140/2015г. на ВКС, II т.о., решение №124/14.07.2016г. по т.д. №2056/2015г. на ВКС, I т.о. и решение №167/27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, I т.о. Ответникът „Евроинс“ АД оспорва касационната жалба, като твърди липса на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Г. Стергиу Гаитадзис – син на ищците А. К. Гаитадзи и Стергиос С. Гаитадзис и брат на ищците С. Стергиу Гаитадзис и К. Стергиу Гаитадзис, е починал при ПТП на 25.02.2018г., причинено от водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество. По отношение на обезщетението, дължимо на ищците А. К. Гаитадзи и Стергиос С. Гаитадзис, въззивният съд е съобразил свидетелските показания на А. Ападопулус и Ф. Цанцанис, както и заключението на вещото лице по приетата съдебно – психологическа експертиза. Отчел е възрастта на техния син към датата на процесното ПТП – 37 години; неговата внезапна и неочаквана смърт; съществувалите между родителите и починалия близки връзки, установените в семейството патриархални отношения, израз на които са били честите събирания и отбелязването заедно на празници; необратимостта на случилото се; шока от смъртта на най – малкия син; непреодоляната мъка; променения живот на ищците вследствие загубата. Отчел е още, че починалият е имал изградено собствено семейство, деца; живеел е отделно, в друг град. При съобразяване на периода на настъпване на вредата въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумите от по 120 000 лв., като с оглед изплатените от ответника на всеки един от ищците по 60 000 лв., е заключил, че исковите претенции са доказани за сумите от по 60 000 лв. По отношение на обезщетението, дължимо на ищците С. Стергиу Гаитадзис и К. С. Гаитадзис, решаващият състав е съобразил събраните по делото гласни доказателства. Отчел е, че починалият е бил най – малкият от тримата братя, всеки от тях има свое семейство, деца и живее на различно място. Отчел е още съществувалите между тях здрава връзка, силна привързаност, обич и уважение, споделени общи грижи, решения за живота и бъдещето им, както и обстоятелството, че са възпитани в духа на патриархалния бит и живот. С оглед на тези съображения апелативният съд е приел, че са налице нормални, обичайни за гръцкото общество, близки братски отношения. Изтъкнал е, че за братя, които са отраснали заедно, е характерно да съществуват отношения на обич, подкрепа, контакт с родителите, да споделят радости и трудности, да са близки със семействата на своите братя. Отбелязал е, че по делото не е налице доказателство, от което може да се направи обоснован и категоричен извод за връзка между братята, която да има съдържание, излизащо извън рамките на обичайното и нормалното. Намерил е, че липсата на изключителност в отношенията между братята прави безпредметно обсъждането дали е налице изключителност в претърпените от ищците болки и страдания вследствие загубата. С оглед на това въззивният съд е заключил, че С. Стергиу Гаитадзис и К. С. Гаитадзис не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос е предпоставен от оплакването, че по отношение на материалноправната легитимация на С. Стергиу Гаитадзис и К. С. Гаитадзис въззивният съд е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Така поставен въпросът касае по – общия въпрос относно приложимото право при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на близък при ПТП, настъпило в държава – членка, различна по територия от държавата, на която близките търпят вреди. Относно хармонизирането на стълкновителните норми на страните – членки на ЕС за приложимото право към извъндоговорни задължения, е действащ Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. /Рим II/, който съгласно чл.288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави – членки. Съгласно чл.4, § 1 от същия, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Относно понятията „държавата, в която е настъпила вредата“, „вреда“ и „непреки последици от вредоносния факт“, както и относно приложимия закон във връзка с лично претърпени вреди от член на семейството на лице, починало в резултат на ПТП, е постановено Решение на СЕС от 10.12.2015г. по дело С-350/14, по преюдициално запитване от Tribunale civile di Trieste по дело на Florin Lazar срещу Allianz SpA., с което е прието, че чл.4, § 1 от Регламента Рим II трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата – членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава – членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба. Посочено е, че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при пътно-транспортните произшествия, мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а непреките последици от произшествията са без значение. Определеното като приложимо право урежда също и кои лица имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди, като по този начин се избягва рискът вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части, към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди. Следователно въззивният съд, съобразявайки задължителните указания на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, не се е отклонил от даденото от СЕС задължително тълкуване. Съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е намерил, че в конкретния случай не може да се направи извод за изключителност в близостта между ищците и загиналия брат в смисъла, разяснен в Тълкувателното решение. Противно на твърдението на касаторите, решаващият съдебен състав не е отрекъл съществувалите между братята близост и подкрепа, силна привързаност, взаимна обич и уважение. Отхвърлянето на исковете е резултат от извода, че родствената връзка между ищците и починалия не се характеризира с изключителност, а е обичайна и типична за отношенията между братя, които са отраснали заедно. Съобразяването на традиционните за семейството в Гърция отношения, в което са запазени патриархалните разбирания и достойнства на разширеното семейство, не обуславя друг извод, а би затвърдило в още по – голяма степен разбирането, че отношенията между братята са нормално присъщи и обичайни за средата, в която са израснали. Изводът на въззивния съд кореспондира с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, че на братя/сестри се признава право на обезщетение само по изключение – когато са доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е разяснено, че претендиращият обезщетение следва да установи, че поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността му с починалия е станала толкова силна, че търпи от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка. Въпреки че в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не е дадена дефиниция за понятието „особено близка връзка“, което е невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения, от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за отношенията между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. С оглед на изложеното произнасянето на въззивния съд по въпроса за активната материалноправна легитимация на братята за получаване на обезщетение за неимуществени вреди е в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Последните два въпроса касаят приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на родителите на починалия. Същите са обуславящи за изхода по конкретния спор, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното от касаторите ППВС №4/23.12.1968г. и доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – цитираното от касаторите решение №104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение №15/12.02.2018г. по т.д. № 1423/2017г. на ВКС, II т.о., решение №121/09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, II т.о., решение №28/09.04.2014г. по т.д. №1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д. №3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №79/11.07.2016г. по т.д. №1508/2015г. на ВКС, I т.о. и други, според които понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението в случай на причинена смърт съдебната практика възприема момента на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съгласно постоянната практика на ВКС, при прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост /в този смисъл решение №217/20.12.2017г. по т.д. № 990/2017г. на ВКС, II т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, I т.о., решение №25/03.04.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, I т.о. и други/. В случая при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Оплакванията на касаторите, че не е обсъдил задълбочено и в достатъчна степен всички релевантни според ППВС №4/23.12.1968г. критерии не съответстват на произнасянето на съда. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че смъртта е настъпила внезапно и неочаквано; съобразил е младата възраст на починалия, поддържаните топли и близки отношения между него и родителите му, интензитета и продължителността на болките и страданията, търпени от ищците, непреодоляването на загубата и промяната, настъпила в живота им вследствие смъртта на най – малкото им дете, както и периода на настъпване на вредата, т.е. в контекста на конкретните социално – икономически условия в страната през 2018г. Същевременно съдът е взел предвид, че починалият е имал изградено собствено семейство, като е живеел отделно от родителите си. Следва да се отбележи, че решаващият съд не е възприел последното обстоятелство, като самостоятелен критерий за определяне на размера на дължимото обезщетение, противно на наведеното от касаторите твърдение, а го е отчел при установяване на действително съществуващите отношения между починалия и ищците. Съдът не е дал приоритет на това обстоятелство, поради което и то не е обусловило самостоятелно крайния извод за размера на конкретното обезщетение. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната и постоянна практика на ВКС, което изключва наличието на твърдяната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Дори и да е основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, съответно основанията за неправилност не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, но не съобразно посочения от него метод за определяне на размера, а именно по 550 лева за всеки един иск или общо 2 200 лева. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В чл.37 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерски съвет по предложение на НБПП. Въз основа на чл.37 от ЗПП с ПМС №4/06.01.2006г. е приета Наредба за заплащането на правната помощ /обн. ДВ бр.5/17.01.2006г./. Според чл.25, ал.1 и ал.2 от цитираната наредба /приложима по делото в редакцията от ДВ бр.74/2021г./, за защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв., за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. Съгласно чл.25 а ал.3 от наредбата за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. Посочената регламентация на размера на дължимото възнаграждение за правна помощ при подаване на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, не е обусловена от броя на ищците или цената на предявените искове. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд