Определение № 11629 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София област и Административен съд София-град за определяне на съда, който е компетентен да се произнесе по частната жалба на Г. В. К.. Производството пред Административен съд София-град (АССГ) се е развило след изпратена на този съд от Върховен административен съд частна жалба (искова молба) от Г. К., подадена във връзка с постановено по адм. дело № 11406/2023 г. по описа на АССГ определение № 14771 от 14.08.2024 г. С разпореждане от 28.08.2024 г. съдията-докладчик разпорежда да се изготви копие от частната жалба/исковата молба и приложи по адм. дело № 11 406/2023 г. АССГ с оглед искане за отвод, както и да се изпрати преписката на АССО – по компетентност на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С определение № 1089 от 25.09.2024 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 1060/2024 г., Административен съд София област повдига спор за подсъдност, при приетото, че е сезиран с частна жалба против определение № 14771 от 14.08.2024 г., постановено по адм. дело № 11406/2023 г. по описа на АССГ. Съгласно чл. 135, ал. 4 АПК споровете за подсъдност между административните съдилища се решават от Върховния административен съд. Възникналите спорове за подсъдност могат да бъдат разрешени само след ясно и непротиворечиво изясняване на предмета на правния спор, който се установява от редовната жалба/искова молба, с която е сезиран съдът, тъй като компетентността на състава в това производство е ограничена само до разрешаване на спора за подсъдност между спорещите съдилища и не включва възможност за предприемане на процесуални действия във връзка с редовността на жалбата/исковата молба. В случая от съдържанието на подадената от К. частна жалба (искова молба) не може да се направи еднозначен извод дали обжалва определение № 14771 от 14.08.2024 г., постановено по адм. дело № 11406/2023 г. по описа на АССГ и/или предявява иск за обезщетение срещу този съд, тъй като не отговаря нито на изискванията за съдържанието на жалба против акт на съд, нито на тези за съдържанието на исковата молба. Тези нередовности не са отстранени от първоначално сезирания съд. При това положение настоящият състав намира, че делото трябва да се върне на Административен съд – София-град, който да извърши следващите се процесуални действия за отстраняване на нередовностите на жалбата/исковата молба, което е било негово задължение. Едва след отстраняване на нередовностите може да се извърши преценка кой съд е компетентен да разгледа спора, евентуално да бъде разрешен възникнал такъв по чл. 135, ал. 4 АПК. Несъстоятелно е позоваването в подадено писмено становище от АССГ, че този съд с оглед процесуална икономия е отделил частта от производството, възприета като искова молба и е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ гласи, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. След като този съд не е образувал дело, то не може и да го изпрати за разглеждане на друг съд. Налице е формално препращане на преписка с резолюция на съдията докладчик, в противоречие с процесуалните изисквания. Водим от горните мотиви, Върховния административен съд, трето отделение