Определение № 166 от 22.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 516/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на С. Б. К. о тгр. В. срещу Решение №112 от 10.02.2011 г. постановено по в.т.д № 1888/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд/В./, с което е потвърдено решение №1053/10.04.2009 г. на РС-Варна, с което е уважен установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК на И. К. Н. срещу касатора за дължимостта на сумата от 5000 лева по запис на заповед. Ответникът по жалбата не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила във В. на 24.03.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение