Определение № 141 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. "Л.-99-Юг" срещу решение от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1877 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, с което е отменено решение от 05.06.2009 г. по гр.д.№ 28493 от 2006 г. на Софийския районен съд, 35 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от горепосочената Ж. срещу А. Д. З., З. Д. З., С. А. З. и Д. А. З. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в [жилищен адрес] в сградата на Ж. "Л.-99- Юг", [улица],[жк] м.р., [населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителната и незадължителна практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е решение на въззивен съд по жалба, депозирана след изтичане на срока по чл.197 от ГПК /отм./, 2. Достатъчно ли е предаването на ключовете за даден имот, за са се приеме, че лицето, на което се предават тези ключове, придобива качеството владелец, 3. Тече ли 10 годишния срок за придобиване на недвижима вещ по давност, когато е налице скрито владение, 4. Налице ли е анимус за владение на недвижим имот-собственост на Ж., когато държателят е направил искане за приемането му за член-кооператор на Ж., 5. Подаването от ответниците на молби за приемане за членуване в Ж. представлява ли признание на правото на собственост на Ж. и прекъсва ли давността по отношение на нея, 6. Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар от въззивния съд за втори адвокат, ако пред първата инстанция е имало друг адвокат, на когото е заплатено друго адвокатско възнаграждение. По тези въпроси решението противоречало на следната практика на ВКС: решение № 281 от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 1678 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 38 от 28.01.2009 г. по гр.д.№ 4483 ОТ 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 113 от 10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 133 от 2007 г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 1005 от 29.12.2009 г. по гр.д.№ 2107 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 642 от 25.04.2008 г. по гр.д.№ 125 от 2008 г. на Влачанския окръжен съд, решение № 117 от 26.04.2006 по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1136 ог 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1055 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4458 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и на Тълкувателно решение № 119 от 0112.1956 г. по гр.д.№ 104 от 1956 г. на ОСГК. В писмен отговор от 21.10.2011 г. ответниците по касационната жалба А. Д. З., З. Д. З., С. А. З. и Д. А. З. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от Ж. ревандикационен иск за ап.10, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на Ж. „Л.- 99- Юг”, но към настоящия момент е собственост по давност на ответниците, които са го владяли явно и необезпокоявано повече от 10 години- от 18.12.1996 г., /когато е бил извършен оглед на строежа от Д., след приемането на акт-образец 15 от 25.11.1996 г. и от който момент правото на собственост на Ж. върху обектите в сградата вече било възникнало и съответно ответниците са можели да установят владение/ до 22.12.2006 г. /когато е подадена исковата молба по делото/. Приел е още и че въпреки подаването на молби за членство в Ж., една от които от 04.07.2004 г., ответниците са владяли непрекъснато процесния имот от 18.12.1996 г. до завеждането на иска на 22.12.2006 г. В това решение и в посочената от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК незадължителна практика на ВКС /решение № 220 от 27.01.1969 г. по гр.д.№ 2209 от 1968 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1055 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4458 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о./ противоречиво е разрешен въпроса кога е налице признание на права, което съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД е годно да прекъсне давността, като по настоящото дело от значение е произнасянето на съда по конкретния въпрос: дали подадените от ответниците молби за приемане за членуване в Ж. представляват признание на правото на собственост на Ж., което е годно да прекъсне придобивната давност за имот, собственост на тази Ж.. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия