Определение № 3146 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 88/2024 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. М. срещу определение на Великотърновски окръжен съд № 870 от 07.09.2023 г. по гр.д.№ 393/ 2022 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 242 от 23.05.2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че по делото нямало доказателства процесуалният представител на ищцата Д. М. – адвокат В. К. – да е оказала безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38 ЗА. Също така не било направено искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция. Посочването на правната норма на чл.38 ал.1 т.2 ЗА в списъка за разноски не било равнозначно на такова искане. Поради това моли определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, да бъде отменено и исканото изменение да бъде допуснато, като на адвокат К. не се присъжда възнаграждение за въззивната инстанция. Представя /по дадени от въззивния съд указания/ изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с формулирани правни въпроси. Ответната по частната жалба страна я оспорва като поддържа, че на адвокат К. се дължи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция. Твърди, че още пред първата инстанция е представен договор между ищцата и адвокат К. за оказване на безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА и че както в отговора срещу въззивната жалба, така и в съдебно заседание е направено искане за присъждане на възнаграждение за такава, срещу което въззивникът не е възразил. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Съдът не обсъжда доводите на частния жалбоподател относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като обжалването пред настоящата инстанция не е касационно. Обжалваният акт е определение, постановено за първи път от въззивен съд, изрично предвидено от закона като обжалваемо /чл.274 ал.1 т.2 ГПК/. Функционално компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният касационен съд, защото той е инстанцията, контролираща решението, чието изменение в частта за разноските се иска, но ВКС не разглежда спора по правилата за касационното производство /чл.274 ал.3 ГПК/, а по общите правила на чл.274 и сл. ГПК. Затова е безпредметно да се обсъжда налице ли са условията по чл.280 ал.1 ГПК. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. С решение на Великотърновски окръжен съд № 242 от 23.05.2023 г. по гр.д.№ 393/ 2022 г. М. С. М. е осъден да заплати на Д. Й. М. сумата 14 437,68 лв. - главница, представляваща вземане, с което при извършено от Д. М. частично погасяване на 07.12.2017 г. със сумата от 35 619,06лв. по ИД № 20137280400452 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№728 е надвишена припадащата му се част от общото й задължение с М. М. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005 г., изменен с Допълнително споразумение от 02.09.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, М. М. е осъден да заплати 577,50 лв. - дължима държавна такса за предявения иск и е осъден на основание чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адвокат В. К. адвокатско възнаграждение 862,78 лв за първата инстанция и 963,12 лв за въззивната инстанция. В мотивите към решението е посочено, че за производство пред въззивния съд на процесуалния представител на ищцата се дължи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, съгласно представен още в първата инстанция договор, в който е уговорено такава да бъде оказана при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА и направено искане за присъждането му в отговора срещу касационната жалба и в съдебно заседание. Ответникът поискал въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на адвокат К.. С обжалвания в настоящето производство акт въззивният съд отхвърлил искането, повтаряйки същите съображения, които изложил и в решението си по същество. Определението е законосъобразно. Частният жалбоподател излага пред настоящата инстанция същите доводи, които е формулирал и в искането си по чл.248 ал.1 ГПК пред въззивния съд. Тези доводи са получили отговор в обжалваното определение, който е законосъобразен. Ищцата Д. М. и адвокат В. К. са сключили на 18.01.2022 г. договор за правна защита и съдействие, според който адвокатът ще окаже на клиента по гр.д.№ 2336/ 2021 г. на Великотърновски районен съд правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА – безплатно, като за целта клиентът е упълномощил адвоката да го представлява и защитава по делото до окончателното му приключване. Пълномощното и договорът са приложени на л.72 и л.73 от гр.д.№ 2336/ 2021 г. на Великотърновски районен съд. Производството по това дело е приключило с частично уважаване на иска. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника. В отговора срещу въззивната жалба, изготвен от адвокат К., се съдържа следното искане: „Моля да осъдите жалбоподателя да заплати на адв.В. К. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗЗД за производството пред въззивната инстанция“ /л.19 от гр.д.№ 393/ 2022 г. на Великотърновски окръжен съд/. Неправилната правна квалификация на искането /по ЗЗД, а не по ЗА/ няма значение за надлежното сезиране на въззивния съд. Още повече, че в проведеното на 22.11.2022 г. съдебно заседание пред този съд искането е формулирано повторно изрично /протокол от проведено съдебно заседание на л.34 от гр.д.№ 393/ 2022 г. на Великотърновски окръжен съд/ и срещу него частният жалбоподател не е възразил. Налице са законоустановените предпоставки по чл.38 ал.2 ЗА за осъждане на ответника да плати възнаграждението, дължимо за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата, поради което определението, с което въззивният съд е отказал да измени решението си, присъждащо такова възнаграждение, е законосъобразно и няма основания за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд