Определение № 250 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6024/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З.” Н.” [населено място] срещу решение от №143 от 10.06.2013г по гр.дело № 276/2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №22 от 22.02.2013г по гр.д № 605/2012г на Радомирски РС по уважен срещу касатора иск за обезщетение на вреди с правно основание чл. 403 ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а като негова обосновка се сочат оплакванията в касационната жалба, която в една част има съдържание на изложение.Там е посочено и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът от процесуално естество е за задължението на окръжния съд да обсъди и анализира всички доказателства по делото ,доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал ,а не да приема голословно ,че страната (ответник, жалбоподател) не се е позовала на недоказаност на иска ,така се допуска съществено процесуално нарушение. Като материално правен въпрос се сочи противоречие на решението с разпоредбата на чл. 403 ал.1 ГПК .В касационната жалба са развити доводи ,че отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК е невиновна ,причинителят отговаря за вреди ,настъпили в следствие на допуснато обезпечение ,в случая запор върху вземане на кредитора – ищец по изпълнително дело ,но следва да бъде установено по несъмнен начин, че тези вреди са настъпили по причина на твърдяното увреждане.В касационната жалба, която в една част има съдържание на изложение, е изтъкнато основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на решението с ППВС №2/1967г за задълженията на ПОС като въззивна инстанция – не е обсъдил доказателствата и е игнорирал оплакването,че ищецът не е доказал иска си .Ищцовото дружество не е доказало да е търпяло имуществени вреди,защото неговото вземане е било удовлетворено. Въпросът е за точното прилагане на чл. 403 ал.1 ГПК. Приложена е практика на ВКС, включително по реда на чл. 290 ГПК ( реш.451/2010 ІІ г.о, реш.24/2010 гр.д№4744/2008 І г.о, реш.589/2010 д.№1359/2009 І г.о реш.№89/2010 гр.д№535/09 ІІІ г.о ) с общия коментар, че обжалваното решение противоречи на тази практика поради необсъждане на доводите и възраженията на страната, наведени в съдебно заседание и писмена защита ,което е нарушение на процесуалните норми. Постъпил е писмен отговор от ответната страна, касационната жалба да не се допуска до разглеждане След преценка Върховен касационен съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение Изтъкнатата от касатора съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и процесуалноправните въпроси на които е даден отговор с нея: за задълженията на въззивния съд при действието на ГПК(отм), за доказателстената тежест на ищеца по отношение на обсотятелстата по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, за съвкупна преценка на доказателствата от съда при необходимост от мотиви по достоверността на доказателство, за процесуалните задължения на въззивния съд, ако възприеме за нечетливо вече прието писмено доказателство и пр., нямат връзка решаващите съображения на Пернишки окръжен съд по обжалваното решение. Както в изложението, така и в жалбата липсва коментар къде защитата вижда съотносимост на разрешените в цитиратата практика правни въпроси към решаващото съображение на въззивния съд, основано на правилата на ограничения въззив и чл. 269 ГПК, според която норма този съд е ограничен от посоченото в жалбата. Нито ППВС №2/1967г, нито приложените съдебни решения от практиката на ВКС съдържат правно разрешение по този обусловил изхода на делото конкретен процесуалноправен въпрос. Въззивният съд в случая е изтъкнал фактически установеното, като ясно е посочил за кои обстоятелства са налице и за кои обстоятелства липсват доказателства - както по отношение на основанието ,така и по отношение размера на иска, изтъкнал е също така кои от обстоятелствата не са били оспорени и съобразно чл. 269 ГПК се е съобразил с ограниченото оплакване на въззивния жалбоподател, че „ищцовото дружество не е доказало да е търпяло имуществени вреди,защото неговото вземане е било удовлетворено”. Въззивният съд е дал оценка на това, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата и доводите с необходимата задълбоченост, но при конкретното съдържание на оплакването в жалбата е посочил също, че изтъкнатото от жалбоподателя съображение за неправилност на решението е неоснователно ,тъй като правопораждащите факти за вземането не са оспорени, а за правопогасяващи факти, свързани с вземането на кредитора, ответникът - жалбоподател не е ангажирал доказателства (т.е относно твърдението си, че вземането на ищеца е било удовлетворено). При уважен като основателен иск за обезщетение на вреди на основание чл. 403 ал.1 ГПК, без да бил доказван размера им и при конкретното съдържание на оплакването в жалбата, въззивният съд е съобразил правилото на чл. 269 ГПК в съответствие с указанията, даден в ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК на ВКС по прилагането на института. Развиване на оплаквания едва с писмена защита пред въззивната инстанция, ако те не са били посочени във въззивната жалба, не може да има за последица нарушение на процесуалните правила по чл.269ГПК. Конкретен правен въпрос в тази връзка също не е формулиран в изложението Въпросите на касатора са формулирани общо и не са свързани с обусловилото изхода на делото разрешение на въззивния съд, което е по процесуален въпрос, но не този за задълженията му„да обсъди доводите и доказателствата”. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в изложението липсва обосновка по него. Общото изтъкване на „прилагането на чл. 403 ал.1 ГПК” също е лишено от конкретност и не отговаря на условията на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос от съдържателна и формална страна, както те са разяснени при действащия съдопроизводствен ред за допускането на касационното обжалване съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Следва да се добави,че по решаващо произнесеният с решението процесуален въпрос за пределите на въззивната проверка, решението на Пернишки окръжен съд е съобразено с вече установената в ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК на ВКС съдебна практика. Воден от горното ВКС ІІІ г.о