Определение № 61 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2019 г.

Образувано е по касационна жалба на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД срещу въззивно решение № 3161 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 13315 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено решение № 382670 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 73612/2016 г. на Софийски районен съд, 51 състав, с което са отхвърлени исковете на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД срещу „Софийска вода“ АД 1) с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на „Софийска вода“ АД да преустанови противоправното му препятстване на ищеца да упражнява собственическите си права в пълен обем върху помещение от 66 кв.м., намиращо се в югозападната част на подземен гараж към [жилищен адрес] в [населено място], в [жк], с идентификатор ...., като премести намиращата се в помещението хидрофорна уредба извън помещението, и с 2) правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 240 лева – обезщетение за лишаване от ползване на помещението за периода от 15.12.2011 г. до 15.08.2013 г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна „Софийска вода“ АД не е подала писмен отговор. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по неоценяем негаторен иск и по иск за парично вземане с цена над 5 000 лева, за които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.). Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя и уточнен от настоящия състав по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място. Въпросът е обуславящ, тъй като в исковата молба и във въззивната жалба на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД (както и в касационната му жалба) се съдържа довод, че ответникът поддържа действащо техническо съоръжение – хидрофорна уредба в отделно обособено помещение (процесното), което се намира в собствения на ищеца имот (подземен гараж за много автомобили) без правно основание, включително при липсата на предвидена в закона възможност за съществуване на сервитутно право за това и при изрично противопоставяне от страна на ищеца. Първоинстанционният съд, както и въззивният не са се произнесли по този довод, въпреки, че въззивният съд, за да се произнесе по основателността на исковете и по въпроса дали ответникът има основание да държи процесното техническо съоръжение – хидрофорна уредба в чужд имот, е обсъдил обстоятелството, че процесното съоръжение е изградено и е в експлоатация от 1984 г. заедно с обекта – подземен гараж за множество автомобили, като е било предвидено в проектната документация, обособено е от паркоместата (в гаража) в отделно помещение и е съществувало към датата на апорта (по силата на който ищецът твърди, че е придобил собствеността върху целия обект – подземен гараж). Настоящия състав приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати държавна такса в размер на 174.80 лева (30 лева по първия иск и 144.80 лева по втория) за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното, съдът