Определение № 396 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1930/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /обективирана в молба вх..№3304/17.04.2019 г./ подадена от „К. и С. – адвокатско дружество”, представлявано от адвокат П. К., пълномощник на С. А. Т. и М. А. Т., действаща лично и със съгласието на законния си представител и нейна майка – Р. П. П. срещу решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив в частта му /имаща характер на определение/, с която е потвърдено решение №309 от 22.10.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлено искането на ищците за изменение на решение №193 от 13.06.2018 г. по същото дело в частта му за разноските чрез присъждане на 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че преди влизане в сила на съдебния акт не е ясен окончателният размер на присъденото адвокатско възнаграждение, представляващо данъчна основа, поради което свързването на данъчното събитие с приключването на устните състезания в обжалвания съдебен акт е неправилно. Излагат се съображения, че ако се приеме, че възникването на облагаемата доставка се свързва с приключване на устните състезания, би се достигнало до извод, че ДДС е дължим за сметка на адвокатското дружество. Сочи се, че е без значение обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство се е претендирало адвокатско възнаграждение без ДДС, тъй като към този момент дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, като няма пречка ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна помощ пред първа инстанция да се присъди дори и регистрацията по посочения закон да е настъпила пред втората инстанция. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Кога настъпва данъчно събитие при предоставена правна услуга, представляваща облагаема възмездна доставка в хипотеза на предоставена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38 от ЗА – към момента на приключване на устните състезания по делото или към момента на влизане в сила на финалния съдебен акт, с който се определя размера на адвокатско възнаграждение. 2. Следва ли да бъде присъден ДДС върху адвокатско възнаграждение в хипотеза на предоставена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38 от ЗА в случай, че към последното проведено по делото заседание адвокатското дружество не е било регистрирано по ЗДДС, но регистрацията е извършена в периода между приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и преди началото на въззивното производство и влизането в сила на постановения финален съдебен акт. 3. В случаите, в които е предоставена безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл.38 от ЗА и адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, но преди влизането му сила, следва ли дружеството да начисли ДДС за собствена сметка след влизане в сила на съдебния акт, с който е определен размера на дължимото възнаграждение. Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предвид възмездния характер на услугата по правна защита, на упълномощения адвокат или адвокатско дружество по чл.71,ал.1 от ЗА се дължи възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Посочил е, че макар и първоначално с исковата молба да е било представено пълномощно от ищците лично за адвокат К., преди приключване на устните състезания са представени пълномощни от тях и за „К. и С. – адвокатско дружество” и персонално за адвокат К. като управител на същото. В този смисъл е счел, че следва да се приеме упълномощено от ищците да е било адвокатското дружество, чийто управител е действал като пълномощник в хипотезата на директно упълномощаване по чл.71, ал.2 от ЗА, поради което възнаграждението е дължимо на дружеството. Изложил е съображения, че към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, поради което върху възнаграждението не следва да се начислява ДДС, доколкото предоставянето на правни услуги безспорно съставлява облагаема възмездна доставка, но облагането й с ДДС се свързва с извършването на услугата по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС, която се счита извършена с приключване на устните състезания пред съответната инстанция, а не с влизане в сила на решението, противно на застъпваното от ищците. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обуславящи правната воля на съда се явяват първи и втори от формулираните въпроси /третият от въпросите не е обсъждан, а и същият по правило е ирелевантен за предмета на настоящия правен спор/, но по отношение на тези значими за формирането на правните изводи на въззивния съд въпроси, не се установява наличие на поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбите на чл.25, ал.2 от ЗЗДС /предвиждаща, че данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена/ и на чл.2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /според която, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба, счита се за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС/, са пълни, ясни и непротиворечиви и не съществува съмнение, че начинът, по който се формира адвокатското възнаграждение /с или без ДДС/ зависи от това дали оказалият правната помощ адвокат е регистриран субект по ЗДДС, но не и от обстоятелството дали адвокатското възнаграждение е било определено по договор между адвоката и клиента или е било присъдено по реда на чл.38 от ЗА, като релевантният момент, към който следва да е налице регистрация по ЗЗДС, за да се присъди и ДДС върху адвокатското възнаграждение, съвпада с момента, към който следва да са налице и останалите предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение за съответната инстанция - приключване на устните състезания /по арг. и от т.11 на ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,