Определение № 1328 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 683/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „С. бейз“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Т. К. срещу решение № 11 от 10.01.2023 г. по в. т. дело № 516/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, с което след отмяна на решение № 260279 от 15.04.2022 г. по т. дело № 2470/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-състав са отхвърлени предявените в евентуално съединение искове за признаване за установено, че „С. бейз“ АД не дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 90 544,87 лв. с ДДС по фактура № [ЕГН]/11.06.2020 г., издадена съгласно протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. за имот, находящ се на адрес [населено място], район „Надежда“, [улица]; евентуално сумата 89 814,87 лв. с ДДС, която съставлява част от сумата 90 544,87 лв. с ДДС по посочената фактура, евентуално сумата 90 179,87 лв. с ДДС, която съставлява част от сумата 90 544,87 лв. с ДДС по същата фактура. С въззивния съдебен акт „С. бейз“ АД е осъдено да заплати на „Софийска вода“ АД следните суми: 1 050 лв., представляващи направени разноски в първоинстанционното производство; 1 811,40 лв. – направени разноски във въззивното производство; 960 лв. - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанци.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 6 от посочената наредба и чл. 83 ЗЗД.

Релевира доводи, че съдебният състав не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички твърдения и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи самостоятелни мотиви, не е обсъдил твърденията за нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от Общите условия /ОУ/ на „Софийска вода“ АД поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, за нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от ОУ като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за намаляване на неустойката поради прекомерност /чл. 92, ал. 2, предл. 2 ЗЗД/ и за прилагане на чл. 83, ал. 1 ЗЗД за намаляване обезщетението или освобождаване на длъжника от отговорност поради съпричиняване. Според касатора във въззивното решение не са обсъдени разпоредбите на чл. 37, ал. 3 във връзка с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 50, ал. 1 и чл. 25, ал. 4 от ОУ досежно реквизитите на констативния протокол, като липсват мотиви защо съставът на САС прилага спрямо констативния протокол клаузите от ОУ, а не разпоредбите на наредбата; не са изложени мотиви относно правното значение на бездействието на „Софийска вода“ АД, свеждащо се до неизпълнение на задължението на ВиК оператора да извършва ежемесечна проверка и отчет на потреблението /през периода 21.06.2017 г. - 26.06.2018 г./ и липсата на своевременна реакция по подадените от името на ищеца сигнали за нулеви фактури поради липса на отчет; не са обсъдени твърденията на ищеца за наличие на основания за намаляване на определеното по реда на чл. 49 от ОУ обезщетение поради прекомерност и поради съпричиняване от страна на ответника; допуснато е нарушение на чл. 272 ГПК.

В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Материалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е ВиК операторите в своите общи условия да се отклонят от нормите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, определящи реда за установяване и доказване на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи и съответно реквизитите на акта за установяване и доказване на незаконното присъединяване? Диспозитивни или императивни са нормите на чл. 37, ал. 3 и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и могат ли ВиК операторите да се отклонят от нея в своите общи условия? – по посочените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

2. От значение ли е субективното отношение на потребителя за определяне размера на обезщетението по методиката, установена в чл. 35, ал. 6 от Наредбата? – противоречие с решение № 124/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

3. Може ли договорна неустойка да бъде намалена поради съпричиняване от кредитора? Може ли обезщетението, определено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ. по чл. 49 от Общите условия на „Софийска вода“ АД, да бъде намалено от съда на основание на чл. 83 ЗЗД? – противоречие с решение № 262/22.05.2015 г. по т. д. № 3118/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор в мотивите към решението си да обсъди и да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните, като изложи собствени мотиви по всички тях? – противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 239/07.01.2020 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и цитираната в него практика, решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли въззивният съд да изложи собствени мотиви не само по главния иск, с който се отхвърля въззивното решение, но и по всички съединени с него в условията на евентуалност искове, чиято висящност се възстановява с отмяната на уважаващото главния иск първоинстанционно решение? – противоречие с решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 240/28.10.2014 г. по гр. д. № 2926/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Достатъчно ли е въззивният съд да препрати на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение или въпреки препращането на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да изложи и собствени мотиви защо отхвърля предявения иск? – противоречие с решение № 91/05.11.2020 г. по т. д. № 1040/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и посочените в него решения.

4. Допустимо ли е въззивната инстанция да препраща на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, когато със своето решение достига до различни изводи и отменя първоинстанционното решение, към чиито мотиви препраща? – противоречие с решение № 120/07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът „Софийска вода“ АД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Анна К. – М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че липсват твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. По отношение на формулираните в т. 1, раздел I от изложението материалноправни въпроси излага, че не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело и не са включени в предмета на спора. Счита, че разрешението на посочените в т. 2 и т. 3, раздел I от изложението материалноправни въпроси е свързано с конкретна преценка и засяга правилността на изводите на въззивния съд. Относно процесуалноправните въпроси касаторът поддържа, че са относими към правилността на въззивното решение, но не и към производството по чл. 288 ГПК, тъй като осъществяват касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът излага евентуално становище за правилност на обжалваното решение и моли, ако бъде допуснато касационно обжалване, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и е редовна от външна страна, предвид посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че ищецът „С. бейз“ АД е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „Надежда“, местност „Военна рампа-изток, запад-Илиянци“, с адрес [населено място], [улица] с идентификатор № 68134.1374.1220 и е клиент на ответника „Софийска вода“ АД с клиентски номер [ЕГН]. Установил е, че на 02.06.2020 г. при извършена проверка в имота на ищеца служители на ответното дружество са констатирали, че в имота е изградено ново сградно водопроводно съоръжение /СВО/ и е изместена водомерна шахта, без необходимите документи, което е отразено в протокол № КНВ 0016805/2020 г., съставен на основание чл. 50 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД. Съдебният състав е отчел отразеното в протокола, че за нерагламентираното ползване на ВиК ищцовото дружество следва да заплати за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. по пропусквателна способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за 35 748 куб. м. сума в размер 75 468,84 лв. без ДДС или 90 562,61 лв. с ДДС. Констатирал е, че въз основа на протокола е издадена фактура № [ЕГН]/11.06.2020 г. за сума в размер 90 544,87 лв. с ДДС. Въззивната инстанция е съобразила подаденото на 16.07.2020 г. в „Софийска вода“ АД възражение от „С. Бейз“ АД срещу начислената въз основа на протокола сума, контролен лист № 0129945/08.05.2020 г., контролен лист № 0129704/12.05.2020 г. и контролен лист № 0129710/13.05.2020 г., съдържащи отчетени показания на водомер в процесния имот. Отчела е подадените през периода от 15.10.2018 г. до 02.06.2020 г. в „Софийска вода“ АД десет сигнала относно водоснабдяването и отразената причина за тях - „без вода“ и „теч на водопровода“ и липсата на регистрирани сигнали във връзка с канализационната мрежа съгласно писмо № М-4159/05.11.2020 г.

Въз основа на възприетите закючения на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е установил следното: сумата в размер 90 544,87 лв. по фактура № [ЕГН] е формирана от сбор от суми, представляваща цена за доставяне на питейна вода, цена за отвеждане на отпадъчни води и цена за пречистване на отпадъчни води; за периода от 21.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е извършван отчет на потреблението на процесния имот с водомер № 145780, по който за периода е отчетена консумация 149 куб. м., за която са издадени фактури на обща стойност 279,47 лв. или 335,36 лв. с ДДС; потреблението на питейна вода, отвеждането и пречистените количества вода в процесния имот за едногодишен период от време, изчислено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. възлиза на 35 748 куб. м.

Съдебният състав е обсъдил показанията на свидетелката М. А. К. - счетоводител на „С. Бейз“ АД и е приел, че свидетелката се е обаждала по телефона на „Софийска вода“ АД в края на 2018 г. поради липса на фактури, в началото на 2019 г. направила регистрация за получаване на електронни фактури, след което фактурите били нулеви поради липса на отчет, последващото позвъняване на „Софийска вода“ АД също било без резултат, засичането било осъществено през м. март 2020 г., но фактурите продължавали да бъдат нулеви.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза въззивната инстанция е констатирала, че намиращото се в имота на ищцовото дружество старо сградно водопроводно съоръжение било разрушено и на негово място изградено ново сградно водопроводно съоръжение преди 06.02.2019 г., без спазване на изискванията по проектиране и изграждане, предвидени в ЗУТ, като съответните действия били предприети през 2021 г. и проектът за смяна на водопровода бил съгласуван на 23.07.2021 г. във връзка със заявени за ползване по–големи водни количества. Установила е, че новата водопроводна шахта била видима, инкасаторът би могъл да я констатира и при отварянето й би могъл да отчете показанията на водомера.

Въззивният съд е анализирал клаузите на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД и е приел, че съставеният на 02.06.2020 г. констативен протокол отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ОУ, доколкото е подписан от съставилия го служител на дружеството и от представител на дружеството-потребител – изпълнителния директор на „С. Бейз“ АД без възражения. Изложил е съображения, че в чл. 50 от ОУ липсва изискване в хипотезата на присъствие на потребителя при проверката и подписването на протокола от негова страна протоколът да се подписва и от свидетел, като подписването на протокола от свидетел е предвидено единствено в хипотезата на отсъствие на потребителя или при отказ от негова страна да подпише протокола, каквато не е налице в настоящия случай. Поради това е заключил, че липсата на отразяване на данни за свидетеля /трите му имена и ЕГН/ по аналогия на чл. 25, ал.4 от ОУ се явява ирелевантна при преценката на доказателствената стойност на протокола.

Съдебният състав е приел, че съставеният на 02.06.2020 г. констативен протокол е годно доказателствено средство за установяване незаконното присъединяване на ищцовото дружество към водопроводните и канализационни системи по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ОУ, същият не е оспорен от ищеца, като частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК съставлява пълно доказателствено средство за авторството на материализираното в него изявление, поради което лицето, посочено в него, е автор на документа. Отчитайки отразените констатации в приложените по делото три броя контролни листове от 08.05.2020 г., 12.05.2020 г. и 13.05.2020 г., съобразявайки ги с данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивната инстанция е заключила, че отразените в протокола от 02.06.2020 г. факти са действително осъществени, съответни са на обективната истина и за „Софийска вода“ АД е съществувало основание за служебно начисляване на изразходваното количество питейна вода за имота на „С. бейз“ АД, предвид незаконното присъединяване.

След анализ на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно клаузите на чл. 50, ал. 1 и чл. 49 ОУ съдебният състав е направил извод, че посочените норми регламентират частна хипотеза на неоснователно обогатяване и целят в случай на установено нарушение /присъединяване към ВиК мрежата не по законовия ред/, в резултат на което са потребени ВиК услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани отведени и пречистени води.

Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е прието, че начисленото с протокола от 02.06.2020 г. количество вода /изразходвана, отведена и пречистена/ е извършено в съответствие с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., респ. чл. 49 от ОУ и наведените от ищеца доводи за противното са неоснователни. Изложени са съображения, че при осъществено от „С. бейз“ АД незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи и реално ползване на услугите на „Софийска вода“ АД, без възможност за остойностяването им чрез предвидения за това измервателен уред /законно поставен и регистриран/, правилно размерът на обезщетението е определен по методиката, залегнала в чл. 49 от ОУ и за едногодишен период от време съобразно момента на констатиране на нарушението и момента на прекъсване на старото СВО и изграждането на новото СВО, лимитиращ периода на ползване на неизмерената вода. При тези данни липсва основание корекцията да бъде извършена за по-кратък период от време от предвидения в чл. 50, ал. 1 ОУ едногодишен период и доводите за неправилно остойностяване на изразходваните количества вода, както и доводите във връзка с базата за нейното изчисляване са неоснователни.

Доводите на ищеца за нищожност на клаузите от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, въз основа на които е извършено обективираното в протокол № КНВ 0016805/02.06.2020 г. служебно преизчисление на разход за вода, са приети за неоснователни по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, към които въззивната инстанция е препратила на основание чл. 272 ГПК.

Поради отхвърляне на главния отрицателно установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК за сумата в размер 90 544.87 лева с ДДС и при наличие на основания за служебно преизчисляване на изразходваното в имота на „С. Бейз“ АД количество питейна вода поради осъществено от дружеството незаконно присъединяване към водопроводната и канализационни системи с оператор „Софийска вода“ АД и размера на служебно начисленото количество като определен съответствие с чл. 49 от ОУ, съдебният състав е направил извод за неоснователност и на предявените при условията на евентуалност отрицателно установителни частични искове за сумите в размер 89 814,87 лв. с ДДС, евентуално 90 179,87 лв. с ДДС.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните в раздел I, т. 1 от изложението материалноправни въпроси са във връзка с начина на установяване на присъединяването на ищеца /изграждане на ново СВО и изместване на водомерната шахта/ и в този смисъл са относими към фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е достатъчно ясна и непротиворечива, поради което не се налага тълкуване. В конкретния случай не е налице отказ на ищеца да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, за да се налага подписване на протокола от поне един свидетел, а напротив, представителят на ищцовото дружество е подписал протокола и по този начин е удостоверил, че е автор на направеното в документа волеизявление. В разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. действително е предвидено установяване и доказване на незаконното присъединяване с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора, който се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора, но в същата не е изключено подписване на съставения от длъжностното лице протокол от самия потребител.

Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в раздел I, т. 2 от изложението материалноправен въпрос, тъй като същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 124/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Различният изход на спора по посоченото решение и настоящия спор се дължи на различни представени доказателства и различни установени по отделните дела факти. В конкретния случай съдебният състав е съобразил противоправното поведение на ищеца – разрушаване на старото СВО, изграждане на ново СВО и изместване на водомерната шахта, без спазване на изискванията за проектиране и изграждане, предвидени в ЗУТ, и като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск се е произнесъл в съответствие с решение № 152/06.11.2019 г. по гр. д. № 4379/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Посочените в раздел I, т. 3 от изложението материалноправни въпроси са във връзка с твърдението на касатора за бездействие на ответника, който не е изпълнявал ежемесечното си задължение за проверка и отчитане на водомерите, както и че новата водопроводна шахта била видима и при изпълнение на задължението за ежемесечна проверка и отчет инкасаторът би могъл да я констатира. Доводът на касатора за решаване на тези въпроси в противоречие с решение № 262/22.05.2015 г. по т. д. № 3118/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. е неоснователен, тъй като отговорът на посочените въпроси е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства и касае правилността на решението. Различният изход на делата е поради различни факти, установени въз основа на различни доказателства по всяко отделно дело.

По отношение на формулираните в раздел II, т. 1 и т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 37 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и относимите клаузи на чл. 50 и чл. 49 от ОУ и се е аргументирал защо счита, че протоколът е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 3 от ОУ и е годно доказателствено средство за установяване незаконното присъединяване на ищцовото дружество към водопроводните и канализационни системи, независимо че не е подписан от свидетел. Следва да се отбележи също, че изграждането на новото СВО без проектиране и документация в съответствие с разпоредбите на ЗУТ е установено и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, като ищецът не е представил доказателства за противното.

Във връзка с обвързаните с двата процесуалноправни въпроса оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил наведените в исковата молба и разгледани от първата инстанция основания за недължимост на претендираната от Софийска вода сума, а именно: 1/ нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от общите условия на Софийска вода, поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД/; 2/ нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от ОУ като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП; 3/ за намаляване на процесната неустойка поради прекомерност /чл. 92, ал. 2, предложение 2 ЗЗД/; 4/ за намаляване обезщетението или освобождаване на длъжника от отговорност /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, както и не е изложил собствени мотиви по евентуалните искове, които са предмет на разглеждане за първи път от въззивната инстанция, следва да се отбележи, че относно нищожността на относимите договорни клаузи от ОУ на твърдените от касатора основания съдебният състав в правомощията си по чл. 272 ГПК се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на евентуалните искове, независимо, че е постановил кратки мотиви, въззивният съд е изложил съображения относно приетите за правнорелевантни и относими към правилното решаване на спора факти и обстоятелства. Обстоятелството, че ищецът не е освободен от отговорност, респективно не е намалена процесната сума на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, както и че твърдяната неустойка не е намалена поради прекомерност, не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция, тъй като основните аргументи за наличие на основания за служебно преизчисляване на изразходваното в имота на „С. Бейз“ АД количество питейна вода и размера на служебно начисленото количество като определен в съответствие с чл. 49 от ОУ са изградени въз основа на приетата хипотеза на неоснователно обогатяване на ищеца поради осъществено от него незаконно присъединяване към водопроводната и канализационни системи с оператор „Софийска вода“ АД и необходимостта ответникът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и пречистени води. Несъгласието на касатора с посочения извод представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в раздел II, т. 3 и т. 4 процесуалноправни въпроси е неоснователен, тъй като не е осъществена твърдяната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Макар съдебният състав да е упражнил правомощията си по чл. 272 ГПК, изводите му са обусловени освен на клаузите на чл. 50 и чл. 49 от ОУ и от обсъждане на разпоредбите на чл. 37 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение