Определение № 151 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 100259/12.01.2021г. на „Бокородо“ ООД, чрез процесуалния представител адвокат С. М., и по частна касационна жалба с вх. № 101396/17.02.2021 г. на „Фема 59“ ЕООД, чрез процесуалните представители адвокат К. И. и адвокат П. К., срещу определение № 100998/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 501/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частните касационни жалби са приложени изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ В случай, че делбеният съд е постановил съдебно решение с диспозитив, по силата на който съсобственият имот следва да бъде изнесен на публична продан при точно определена цена и при наличието на подадена въззивна жалба, с която една от страните е обжалвала тази оценка, следва ли да се приеме, че решението, постановено по чл. 348 ГПК, е обжалвано изцяло; 2/ Относно момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 348 ГПК при подадена срещу него въззивна жалба само в частта му за приетата оценка на делбения имот.; 3/ Съставлява ли определената оценка на имота част от съдебното решение, постановено във фазата по извършване на делбата; 4/ Следва ли въззивният съд да отчете новонастъпили факти и обстоятелства, представляващи самостоятелно основание за прекратяване на производството, след подаването на въззивна жалба, но преди връщането й на нейния подател и прекратяване на образуваното по нея въззивно производство. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 844/27.06.2007 г. по гр. д. № 739/2006 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 43/28.01.013 г. по гр. д. № 885/2012 г. на ВКС, II г.о. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С решение № 144/08.08.2018 г. по гр. д. № 1161/2016 г. на Районен съд - Несебър допуснатите до делба имоти: ПИ с идентификатор № 51500.505.38 по КК на гр. Несебър, с площ от 3063кв.м., находящ се в гр. Несебър, „Палас“ № 1; хотел "Палас", представляващ сграда с идентификатор № 51500.505.38.1 по КК на гр. Несебър и ресторант "Палас", представляващ имот с идентификатор № 51500.505.38.2 по КК на гр. Несебър, със засторена площ от 561 кв. м., находящ се в гр. Несебър, "Палас" № 1, представляващи хотелски комплекс "Палас" с пазарна стойност 9 042 843 лв., са изнесени на публична продан, като е постановено получената от проданта сума да се разпредели при дял 9/10 за "Бокородо" ООД и дял от 1/10 за "Фема -59" ЕООД. Със същото решение "Фема - 59" ЕООД е осъдено да заплати на "Бокородо" ООД на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС 25 669,73 лв., равняващи се на дела на "Фема-59" ЕООД в съсобствеността и представляващи 1/10 част от стойността на извършените подобрения в ПИ с идентификатор № 51500.505.38, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното ѝ изплащане; 26 065,52 лв., равняващи се на дела на "Фема-59" ЕООД в съсобствеността и представляващи 1/10 от стойността на извършените необходимите разноски и подобрения в имота, представляващ хотел "Палас" - сграда с идентификатор № 51500.505.38.1; 2458.85 лв., равняващи се на дела на "Фема-59" ЕООД в съсобствеността и представляващи 1/10 част от стойността на извършените необходими разноски и подобрения в имота, представляващ ресторант "Палас" - имот с идентификатор № 51500.505.38.2. На основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС "Бокородо" ООД е осъдено да заплати на "Фема - 59" ЕООД сумата от 34 066 лв., представляваща обезщетение за получените от "Бокородо" ООД добиви от съсобствените недвижими имоти за периода от 17.02.2017 г. до 04.09.2017г. Решение № 144/08.08.2018 г. по гр. д. № 1161/2016 г. на Районен съд - Несебър е обжалвано от "Бокородо" ООД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на "Фема-59" ЕООД сума над 458.33 лв. до уважения размер от 34 066 лв. и от "Фема-59" ЕООД в частта, с която е определена оценката на делбения имот и дружеството е осъдено да заплати на "Бокородо" ООД сумата 54 193.25 лв., представляваща подобрения и необходими разноски съобразно притежаваната от дружеството част от делбения имот. С протоколно определение от 05.03.2019 г. производството по въззивното гр. д. № 158/2019 г. е спряно поради направено от страните искане за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 1770/25.09.2019 г. Окръжен съд - Бургас е прекратил производството по в. гр. д. № 158/2019 г., тъй като страните не са подали искания за неговото възобновяване до изтичането на предвидения в чл. 231, ал. 1 ГПК 6-месечен срок. Съдът е взел предвид обстоятелството, че споровете между страните се свеждат само досежно претенциите по сметки. На 01.10.2019 г. по в. гр. д. № 158/2019 г. е постъпила молба от "Бокородо" ООД с искане определение № 1770/25.09.2019 г. да бъде допълнено на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, като на основание чл.231, ал.1 ГПК постановеното от първоинстанционния съд решение бъде обезсилено. На 21.10.2019 г. срещу определение № 1770/25.09.2019 г. е подадена частна жалба от "Фема-59" ЕООД до Апелативен съд - Бургас. Според жалбоподателя Окръжен съд – Бургас неправилно е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд единствено в частта му по предявените искания по сметки, тъй като в подадената от "Фема - 59" ЕООД въззивна жалба се съдържат оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд и в частта за делбата на имота. Съделителят е поддържал, че Окръжен съд – Бургас е следвало да постанови освен прекратяване на производството по в.гр. д. № 158/2019 г. и обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която са разрешени облигационните спорове на страните, а по иска за делба - да внесе делото в архив по реда на чл. 60, ал. 2 ПАС. Съделителят "Фема - 59" ЕООД е твърдял, че на 27.05.2019 г. (в рамките на 6-месечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК) се е разпоредил със своята идеална част от имота в полза на другия съделител "Бокородо" ООД и е поискал производството по делото да бъде прекратено поради липса на съсобственост между страните по делото, т.е. поради липса на предмет, както и решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено в частта за извършване на делбата. С определение № 68/24.01.2020 г., Апелативен съд - Бургас е приел, че подадената от "Фема - 59" ЕООД частна жалба е недопустима. Апелативен съд - Бургас е приел, че искането за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение съставлява претенция за допълване на прекратителното определение на Окръжен съд - Бургас и подлежи на разглеждане по реда на чл. 250 ГПК, в какъвто смисъл е и депозираната от "Бокородо" ООД молба по в. гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд - Бургас. С определение № 126/16.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1825/2020 г., І г. о. на ВКС е оставена без уважение подадената от "Фема - 59" ЕООД частна жалба вх. № 1815/28.02.2020 г. срещу определение № 68/24.01.2020 г. по ч.гр. д. № 11/2020 г. на Апелативен съд - Бургас, като е прието, че искането на "Фема - 59" ЕООД за допълване на определение № 1770/25.09.2019 г. по в.гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд - Бургас, следва да се изпрати на Окръжен съд – Бургас за произнасяне. С определение № 260000/10.08.2020 г. по в. гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е допълнено определение № 1770/25.09.2019 г., като съдът е обезсилил решение № 144/08.08.2018 г. по гр. д. № 1161/2016 г. на Районен съд – Несебър в частта, с която „Бокородо“ ООД е осъдено да заплати на „Фема – 59“ ЕООД равностойността на извършените подобрения и част от получените ползи от делбените имоти, както и в частта, с която е определена оценка на делбения имот и „Фема – 59“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бокородо“ ООД сумата от 54 193,25 лева – стойност на признатите подобрения и необходими разноски за запазване на имота. Със същото определение са отхвърлени молбите на съделителите за допълване на определение № 1770/25.09.2019 г. по същото дело с произнасяне за обезсилване на решение № 144/08.08.2018 г. по гр. д. № 1161/2016 г. на Районен съд – Несебър в частта, в която имотите, предмет на съдебна делба, са изнесени на публична продан и съделителите са осъдени да заплатят държавна такса за проведената делба. Последните са обжалвали постановеното от окръжния съд определение № 260000/10.08.2020 г. пред Апелативен съд – Бургас, като с определение № 100998/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 501/2020 г. апелативният съд е оставил подадените частни жалби без уважение. Настоящото дело е образувано по подадени срещу определение № 100998/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 501/2020 г. на Апелативен съд - Бургас частни касационни жалби на „Фема – 59“ ЕООД и „Бокородо“ ООД. Апелативният съд е приел, че не е налице основание за обезсилване на решението на Районен съд – Несебър в частта, определяща способа за извършването на делбата, както и в тази, възлагаща в тежест на съделителите разноските по извършената делба, тъй като в тези части решението не е обжалвано от страните, като същото е влязло в сила на 08.09.2018 г. За неоснователен е приет доводът, че обжалвайки размера на отразената в диспозитива на решението оценка на общите имоти, „Фема -59“ ЕООД е обжалвала определения от съда способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като оценката не подлежи на самостоятелно обжалване и подадената срещу нея жалба е недопустима. Извънсъдебното прекратяване на съсобствеността чрез сделка, прехвърляща идеалните части на „Фема - 59“ ЕООД на другия съсобственик, не може да послужи като основание за допълване на определението за прекратяване на въззивното производство и обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като сделката е сключена на 27.05.2019 г., тоест след влизане в сила на решението по извършване на делбата (08.09.2018 г.). С определение № 60116/08.10.2021 г. по гр. д. № 2414/2021 г. на ВКС, II г.о., производството по делото е спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС. Съдът, като взе предвид, че по посоченото тълкувателно дело е постановено ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по настоящото дело. Настоящият съдебен състав намира, че подадените частни касационни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като са подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. В случая с определение № 260000/10.08.2020 г. по в. гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е частично отхвърлено искането на съделителите за допълване на основание чл. 250 ГПК на определение № 1770/25.09.2019 г., постановено по същото дело, с което като въззивна инстанция окръжният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 231, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Разпоредбата на чл. 250 ГПК намира приложение и за определенията. С нормата на чл. 250, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за обжалване по общия ред на постановеното в това производство допълнително решение /съответно определение/. Под „обжалване по общия ред“ следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Доколкото допълнителното решение, респ. определение, се наслагва към първоначалното и се ползва със същите правни последици, то еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на двата акта. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение № 4/04.01.2011 г. по ч. т. д. № 952/2010 г., II т.о. на ВКС/, според която допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 250 ГПК е в пряка зависимост от допустимостта на касационния контрол на самия акт, по допълването на който е постановено атакуваното определение. Ето защо определение № 260000/10.08.2020 г. по в. гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 250 ГПК, подлежи на обжалване по реда, по който може да бъде обжалвано определение № 1770/25.09.2019 г., с което като въззивна инстанция окръжният съд е прекратил производството по делото. Когато определение от категорията на тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. преграждащо по-нататъшното развитие на делото (в случая - определение № 1770/25.09.2019 г. за прекратяване на производството), е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред състав на съответния апелативен съд – чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Тези определения подлежат на обжалване само на една инстанция, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и с това обжалване се изчерпва инстанционният контрол. В този смисъл е и ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. След изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 07.07.2015 г. (ДВ, бр. 50/15 г.), функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивно производство, бе разпределена между ВКС и апелативните съдилища, в зависимост от това дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен - апелативните съдилища са функционално компетентни по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от окръжен съд като въззивна инстанция, а ВКС - по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от апелативен съд. При упражняване на предоставената им от закона функционална компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, апелативните съдилища контролират не първоинстанционен акт, а акт на друга въззивна инстанция, поради което постановените от тях определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК не попадат сред категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС. Следователно, предвид разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК, предвиждаща изрично възможност за обжалване на определението по чл. 250 ГПК по реда за обжалване на акта, чието допълване се иска, следва да се приеме, че определение № 260000/10.08.2020 г. по в. гр. д. № 158/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, може да бъде обжалвано единствено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – пред Апелативен съд - Бургас. В случая апелативният съд е разгледал частната жалба срещу посоченото определение и го е потвърдил. С това функционалната компетентност за инстанционната проверка на определението е изчерпана. След като обжалваното определение № 100998/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 501/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, подадените срещу него частни жалби са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство - прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.