Определение № 5231 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. С., срещу определение № 3483 от 02.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1541/2025 г. по описа на IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 2156 от 28.01.2025 г. на П. Д. С. срещу определение № 3147 от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3023/2024 г. по описа на Апелативен съд – София. С частната жалба се излагат съображения за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за неговата отмяна. Ответната страна „Т. С.“ ЕАД, чрез юрк. А. К., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е установил, че предмет на производството по гр. д. № 25425/2024 г. по описа на Софийски районен съд са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД срещу П. Д. С. искове с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 110,01 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № 192792 за периода м. май 2020 г. до м. април 2022 г., 12,35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.02.2024 г., сумата от 4,83 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. август 2022 г. до м. декември 2022 г. и 0.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2022 г. до 19.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12259/2024 г. по описа на Софийски районен съд – 28.02.2024 г. до окончателното им изплащане. С разпореждане № 76048 от 29.05.2024 г. първоинстанционният съд е указал да се осъществи процедурата по чл. 131 ГПК – връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника за отговор в едномесечен срок. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба с вх. № 219924 от 04.07.2024 г. от ответника П. Д. С.. С определение № 14191 от 17.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 10099/2024 г. по описа на Софийски градски съд, посочената частна жалба на ответника е оставена без разглеждане като недопустима, което определение е потвърдено с определение № 3147 от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3023/2024 г. по описа на Апелативен съд – София. При тези данни предишният състав на ВКС е намерил, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Обосновал е решаващ извод, че предвид изложените съображения частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е валидно и правилно. Съображенията за това са следните: Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същият не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното определение не страда от такъв порок. Изложените в частната жалба доводи, че определението е постановено от незаконен съдебен състав, са обусловени от разбирането на жалбоподателя, че и тримата съдии от съдебния състав на касационния съд е следвало да бъдат определени на принципа на случайния подбор. Съгласно нормативната уредба, регламентираща реда за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията докладчик. Така според чл. 35, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно разпределение на делата. Горното следва и от чл.20 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във върховния касационен съд, утвърдени със заповед № 645/19.07.2022 г. на председателя на ВКС -съдия Г. З., които са публично оповестени на официалната интернет страница на ВКС. Според последните с електронно разпределение се определя съдия докладчик. Останалите двама съдии в тричленния състав са членовете на постоянния съдебен състав, в който заседава съдията докладчик. При постоянни състави с повече от трима членове, докладчикът заседава с останалите членове съгласно изрично разпореждане на ръководителя на колегията или по график. В случая видно от приложения към делото протокол за случайно разпределение, при спазване на горните правила е определен съдията докладчик, а членове на съдебния състав са съдиите от постоянния състав на последния. Предвид изложеното доводите на жалбоподателя за незаконен съдебен състав са необосновани. В допълнение следва да се отбележи също, че нарушенията при разпределяне на делото нямат за последица нищожност или неправилност на решението, а могат да обосноват дисциплинарна отговорност. Необоснован е и доводът на жалбоподателя, че съдебният акт е нищожен, защото не е подписан. Видно от данните по делото постановеният съдебен акт е надлежно подписан както в ЕИСС, така и на хартиен носител, намиращ се в кориците на делото, от всички членове на съдебния състав. Необоснован е и доводът на жалбоподателя, че съдебният акт е нищожен като постановен от незаконен съдебен състав поради предубеденост на последния. Съгласно трайно установеното в практиката разбиране, постановяването на акта от съдебен състав, спрямо който е имало основание за отвод, не обуславя нищожност на съдебния акт. Подобен акт би бил постановен в нарушение на процесуалните правила и би бил неправилен (но не и нищожен) съдебен акт, само, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайният незаконен резултат, а настоящият случай не е такъв. Обжалваното определение е и правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а с оглед изменението на ал. 3 на чл. 280 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 86/2017 г./ за граждански дела, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай обжалваното пред предходния състав на ВКС определение на Апелативен съд – София е постановено по въззивно гражданско дело. Цената на предявените от „Т. С.“ ЕАД против П. Д. С. искове за главница по чл. 153 ЗЕ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е под 5000 лв. Поради това, че цената на предявените искове е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК /преди ал. 2/ минимален обжалваем размер за касационно обжалване по граждански дела, въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно не подлежи на касационно обжалване и постановеното от въззивния съд определение – предмет на частното производство пред предишния състав на ВКС, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното, решаващият извод на предходния състав на IV г.о. на ВКС, че частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,