Определение № 400 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 306/2012 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.З, пр.1 от ГПК. С определение №218 от 24.04.12г. по ч.т.д.№234/12г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено определението от 07.03.12г. по ч.гр.д.№570/12г. на Шуменския районен съд, с което е било прекратено производството по чл.250 ГПК /отм./, образувано по възражение на Р. Р. М. по изп.д.№20103630400350 на ДСИ при Ш.. Въззивният съд е приел, че посоченото изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 22.08.03г., по който вече е имало предходно изпълнително дело, с връчена покана за доброволно изпълнение на 09.10.03г. Прието е, че по предходното дело е правено възражение по чл.250 ГПК /отм./, съдът е спрял изпълнението, а впоследствие с определение на Шуменския районен съд изпълнителният лист е частично обезсилен. При това положение по новото изпълнително дело, образувано въз основа на стария изпълнителен лист, не може да се прави повторно възражение по чл.250 ГПК /отм./, тъй като то се явява просрочено. Съдът се е позовал на практика на ВКС в този смисъл -определение №627/19.08.Юг. по ч.т.д.№442/09г. на ВКС, второ търг.отд. и определение №809/17.11.1 Ог. по ч.т.д.№809/1 Ог. на второ търг.отд. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Р. Р. М.. Жалбоподателката поддържа, че вземането срещу нея е погасено по давност и това обстоятелство не е било взето предвид от съда. От 2000г. тя нямала топлоподаване в апартамента си. Не било отчетено и частичното обезсилване на изпълнителния лист за сумата от 1187,30лв. Освен това взискателят [фирма] не доказал как е формирано вземането му. С разпореждане от 18.05.2012г. по ч.т.д.№234/12г. на Шуменския окръжен съд частната жалба е била оставена без движение с указание до жалбоподателката да представи изложение по чл.280, ал.1 ГПК, в което да посочи правния въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване, както и на кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК се позовава; да внесе държавна такса в размер на 15 лв.; жалбата да бъде приподписана от адвокат и към нея да се представят приложения за насрещната страна. Разпореждането е получено от жалбоподателката лично на 21.05.12г. В указания срок тя е внесла държавна такса от 15лв. и е представила преписи от приложенията към жалбата. Позовала се е на чл.281, ал.1, т.2 ГПК, като е уточнила, че обжалваното определение е недопустимо и накърнява правата и законните и интереси. Позовава се на прекратяването на предходното изпълнително дело, което е било образувано по същия изпълнителен лист, както и на изтекла погасителна давност за вземането. Не е изпълнила указанието за приподписване на частната жалба от адвокат, както и указанието за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Жалбата е насочена срещу определение на въззивния съд, с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция. Следователно производството по тази жалба се движи по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК и е сходно с производството по касационни жалби срещу въззивни съдебни решения. То преминава през два етапа - първо се преценява дали са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване /към това насочва чл.274, ал.З ГПК/ и след това, само ако се допусне обжалване, ВКС се произнася по съществото на частната жалба. Оттук следва, че условие за редовност на частната жалба е представянето на изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, в което следва да се посочат основанията по чл.280, ал.1 ГПК, както и приподписване на жалбата от адвокат - чл.284, ал.2 ГПК. Частната жалба на Р. М. не отговаря на посочените по-горе изисквания, затова въззивният съд е дал подробни указания как следва да бъдат отстранени недостатъците и. В законния срок жалбата не е била приведена в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност. Жалбоподателката не е посочила по кой правен въпрос иска допускане на касационно обжалване, нито пък е обосновала някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Без подобно изложение ВКС не би могъл да се произнесе по нейната частна жалба, тъй като не може служебно да поставя правни въпроси, нито пък сам да сочи основания за допускане на касационно обжалване - в този смисъл т.1 на TP №1/19.02.20Юг. на ОСГТК на ВКС. Изискването за приподписване на жалбата от адвокат е свързано именно с тази специфична дейност, с която страната не би могла да се справи, ако няма юридическо образование. Освен всичко изложено, в случая е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата по същество от ВКС, доколкото основното производство е по чл.250 ГПК /отм./ и то подлежи на двуинстенционно разглеждане по същество - т.6 на TP №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, следователно само на две инстанции може да бъде разглеждан и въпросът за допустимостта на това производство. Ето защо ВКС не може да се произнесе по съществото на оплакванията в частната жалба, включително и по това, че изпълнителният лист, по който е образувано висящото изпълнително производство е частично обезсилен. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,