Определение № 50191 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 9574 от 05.07.2022 г., подадена от Е. Г. П. чрез адвокат С. Ч. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответникът по касация Г. К. В. е подал отговор чрез адвокат Д. В. от АК - Б.. Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 260308 от 17.02.2021 г. по гр.д.№3195/2020 г. на РС – Бургас, с което ответникът по касация е осъден да заплати на касатора на основание чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, получени в резултат от травматично увреждане, причинени от ответника на 15.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тази част въззивният акт е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК. С касационната жалба въззивното решение е атакувано в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева. От фактическа страна е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 4929/2019 г. на РС – Бургас ответникът (по иска и по касация) е признат за виновен в това, че на 15.03.2019 г. в гр. Бургас, в сградата на „Младежки дом”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 39, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата на ищеца (сега – касатор), по хулигански подбуди, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в: кръвонасядане на клепачите на лявото око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на главата, раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на ляво коляно, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв. В резултат от деянието ищецът претърпял неимуществени вреди (болки и страдания, стрес, тревожност и дискомфорт, накърняване на достойнството, унижение и обида). Прието е, че ищецът няма принос за настъпването на вредите, за чието репариране е определена сумата 3 000 лв. на основание чл. 52 ЗЗД, дължима заедно със законната лихва, считано от 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В изложението към касационната жалба касаторът формулира питания, които обобщени се свеждат до правния въпрос за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По този въпрос разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г., което налага касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По принцип при допускане на обжалването страната-касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, но в случая приложение намира чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение