Определение № 94 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 626/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място] чрез процесуален представител А. Р. - главен юрисконсулт сектор „АПО“ в РЗОК – Благоевград, срещу решение № 2684 от 04.12.2019г. по в. т. дело № 3476/2019г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след частична отмяна на решение № 1884 от 22.04.2019г. по т. дело № 64/2018г. на Окръжен съд Благоевград НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 53 197,17 лв. - обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.07.2015г. до 12.04.2018г. на главницата от 193 936 лв. - цена на извършени медицински дейности по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г., и сумата 2 271,23 лв. - обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.07.2015г. до 12.04.2018г. на главницата от 8 280 лв. - вложени в лечението на пациенти медицински изделия по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г.; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която ответникът НЗОК е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД /„МБАЛ Пулс“ АД/ сумата 202 216 лв., представляваща извършена през м. юни 2015г. болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и вложени в лечението на пациентите медицински изделия по договор № 010633/27.02.2015г. за оказване на болнична помощ по КП, от която 193 936 лв. по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г. и 8 280 лв. по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2018г. до окончателното й плащане, направените разноски за първоинстанционното производство в размер 14 445 лв., както и сумата 3 962,27 лв. - разноски за първоинстанционното производство и сумата 9 809,31 лв. - разноски за въззивното производство.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с решение № 2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на Конституционен съд на РБългария и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. След като лечебното заведение е извършило дейности, чиито стойности надвишават определените в Приложение № 2 към договора, предпоставка ли е за отказ от страна на НЗОК да заплати сумите или следва безусловно да заплати същите?

2. Ако изпълнителят „МБАЛ Пулс“ АД отчете въпреки забраната на чл. 40, ал. 6 от индивидуалния договор „да отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща тази за съответния месец в Приложение № 2“, след като е приел условията на същия и всички допълнителни споразумения с които се изменя, както и разпоредбата на чл. 28 от договора, дължи ли възложителят безусловно заплащане?

3. След като претенциите за заплащане на болнична медицинска дейност на „МБАЛ Пулс“, приложено от ищеца в кориците на делото, се основават на Решение № 493 от 12.01.2018г. на ВАС и са обявени за нищожни по т. 2 и т. 3, но не и по т. 1 от същото, следва ли да се извърши плащане от НЗОК?

4. След като водещ е бюджетът в отношенията между страните стойността на медицинските дейности следва ли да се заплаща неограничено и незаплащането на лечебното заведение нарушава ли правата на ЗОЛ?

5. След като изпълнителят е упражнил правото си да избере дали да встъпи в отношение с НЗОК, подавйки заявлението си затова и страните са се договорили, подписвайки договорът и последващите допълнителни споразумения и са приели клаузата, че НЗОК ще заплати извършените дейности, но при условие че дейностите са в рамките на стойностите в Приложение № 2 и са заплатени от НЗОК, за което са представени доказателства, то следва ли да заплаща неограничено и тези надвишаващи стойността по Приложение № 2?

6. Имайки предвид характера на сключеният договор и че договорът има силата на закон за страните, които са го сключили, НЗОК следва ли да заплаща безусловно на лечебното заведение „МБАЛ Пулс“ АД? /т. 7 от изложението/

7. След като възложителят е заплатил за медицински услуги, в рамките на стойността по Приложение № 2, неразделна част от договора /видно от приложената справка за изплатени от РЗОК суми, в кориците на делото/, следва ли да заплаща за извършени медицински услуги в повече от уговорените стойности, след като фактурите за тези услуги не са приети от страна на възложителя и съответно той не ги е възложил? /т. 8 от изложението/

8. След като страните са се договорили, че ще заплащат за извършени дейности, но не неограничено от страна на НЗОК, а в рамките на стойностите по Приложение № 2 - част от сключения договор, предвид действащите Правила и нормативна уредба към посочения период 2015г. и с оглед характера на договора и предвид обстоятелството, което не е спорно от изпълнителя, че лечебното заведение е извършило дейности, които надвишават тези стойности, следва ли да бъдат безусловно заплатени? /т. 9 от изложението/

9. Предвид постановеното в Решение № 2 /2007г. по к. дело № 12/2006г. на Конституционния съд, че бюджетът на НЗОК не е неограничен, а е в точно определени финансови рамки, следва ли НЗОК да заплаща неограничено? /т. 10 от изложението/

10. Може ли да се приеме, предвид на това, че правоотношенията между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ са възникнали въз основа на договор, че нарушението на договорни клаузи /чл. 40, ал. 6 от договора/ може да бъде тълкувано в полза на лечебното заведение? /т. 11 от изложението/

11. Допустима ли е свобода на договаряне при сключването на договора и до каква степен? /т. 12 от изложението/

12. Предвид съотношението планов и спешен прием и действащите към посочения период Правила, правилно ли е организирало дейността си лечебното заведение ? /т. 13 от изложението/

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Р. Кипрова оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива, които са относими към чл. 281, т. 3 ГПК, както и въпроси, по които въззивният съд въобще не се е произнесъл. Поддържа становище, че касаторът не е обосновал връзка на всеки от въпросите с конкретно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице поради това, че решението не е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Подробни съображения излага в писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е установил, че между страните е сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор за предоставяне на болнична медицинска помощ № 010633/27.02.2015г., по силата на който „МБАЛ Пулс“ АД се е задължило да осигури на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по здравни пътеки, подробно описани в договора, срещу задължението на НЗОК да заплаща договорената, извършена и отчетена дейност по клинични пътеки и вложените в изпълнението и медицински изделия - чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, като плащането се извършва за всеки един отделен случай по клинична пътека при условията на чл. 21 от договора - извършената дейност да е включена в обхвата на договора, лицето да е с непрекъснати здравноосигурителни права, дейността да е надлежно отчетена и да е в рамките на стойностите по приложение 2 към договора. Констатирал е, че в приложение 2 към договора е определена стойност на дейностите за м. юни от 547 891 лв. и за медицински изделия от 138 471 лв. и с множество споразумения са приети промени в приложение 2, включително е променян размерът на сумите за процесния месец юни 2015г.

Въз основа на изявленията на страните и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ съдебният състав е приел, че претендираната с исковете цена е за реално извършени и надлежно отчетени дейности по клинични пътеки по отношение на здравноосигурени лица и вложени медицински изделия през м. юни 2015г., които са включени в обхвата на договора; стойността на тези дейности и медицински изделия е в размер на претендираните суми и е над разписаните в приложение 2 към договора за м. юни 2015г. суми; претендираните стойности са фактурирани по договорените с НЗОК цени, съставени са съответните документи за отчета им, НЗОК ги е приел като надлежно отчетени, но ги е включил в месечната спецификация като надмесечни стойности по клинични пътеки и надмесечни стойности на медицински изделия. Констатирал е, че от общо отчетените като надмесечни дейности по клинични пътеки - 256 броя, 192 броя дейности са класифицирани по документи, съобразно редовно водената отчетност на болницата, като спешни, и всички вложени медицински изделия са във връзка с оказана спешна медицинска помощ. Отчетената, но незаплатена от ответника надмесечна дейност по клинични пътеки за м. юни 2015г. е на стойност по договора в размер на претендираните 193 936 лв., а стойността на отчетените, но неплатени вложени в лечението на пациенти медицински изделия за същия период е в размер на 8 280 лв.

Въззивната инстанция се е позовала на предвиденото в чл. 52 от Конституцията на Република България /Конституцията/ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, установеният с чл. 52, ал. 3 от Конституцията принцип за закрила от държавата на здравето на гражданите, финансиране на здравеопазването на гражданите от държавния бюджет, работодателите, лични и колективни осигурителни вноски и други източници при условия и ред, определени със закон. Аргументирала се е с доразвиване на прокламираните с Конституцията принципи и основни права на гражданите във връзка с опазване на тяхното здраве в Закон за здравето /ЗЗ/, Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и нормативни актове по приложението им.

Решаващият съдебен състав на САС е анализирал относимите разпоредби от Закона за здравето /ЗЗ/ и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ: чл. 3 ЗЗ, регламентираща опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие като национален приоритет, гарантиран от държавата чрез прилагане на основни принципи на равнопоставеност при ползването на здравни услуги, осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, вкл. и държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване на здравето на гражданите; чл. 81 от ЗЗ, в която е прогласено правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на ЗЗ и ЗЗО и са очертани основните принципи, при които следва да бъде осъществявано правото, а именно своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, равнопоставеност при оказването и др.; чл. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е предвидено правото на здравноосигурените лица в Република България да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, разписани са и правото на избор за пациента на лечебно заведение, сключило договор с РЗОК, където последният да получи съответната болнична помощ на територията на цялата страна; чл. 22 и чл. 24 от Наредбата в редакцията й към процесния период - м. юни 2015г., предвижащи задължение за лечебното заведение при липса на капацитет за планова хоспитализация да изготви листа на чакащи пациенти, които са избрали това лечебно заведение за провеждане на болничното им лечение, както и задължение за лечебните заведения за болнична помощ, които по обективни причини не могат да осигурят необходимия обем диагностични и лечебни дейности на лица в спешно състояние, да осигурят своевременно превеждане на пациента в най-близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности.

Въззивният съд е обосновал изводите си и с приложимите разпоредби от Закона за общественото осигуряване, а именно: разпоредбата на чл. 2 ЗЗО, уреждаща задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средства от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и нейните подразделения – РЗОК, и предоставящо пакет от дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК; чл. 2, ал. 3 ЗЗО, предвиждащ задължението на НЗОК да закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и достъпност в съответствие със ЗЗО; разпоредлата на чл. 4 ЗЗО, която преповтаря прокламираните в Конституцията и ЗЗ принципи на гарантиран свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определения в закона пакет от здравни дейности, както и за правото на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК на територията на цялата страна; уредените с чл. 37 ЗЗО права на здравноосигурените лица да получат здравна помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК и разписан в чл. 45 ЗЗО, както и за избор на лекар и правото им да получат спешна здравна помощ там, където попаднат; очертаните в чл. 5 ЗЗО принципи, при които следва да се осъществява задължителното здравно осигуряване, включително равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК, договаряне на отношенията между последните, пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, свободен избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ и др.

Въззивната инстанция е съобразила, че съгласно чл. 53 ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в ЗЗО, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор /НРД/, представляващ нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Анализирала е същността на НРД, в който съобразно чл. 46 ЗЗО и чл. 55 ЗЗО се определят реда за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ, гарантирана като пакет по чл. 45 ЗЗО от бюджета на НЗОК, критериите за качество и достъпност, вкл. своевременност на помощта, и други въпроси от значение за здравното осигуряване. Посочила е, че за определяне на съдържанието на НРД в частта му по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО досежно предоставяните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО НЗОК разработва прогнозни обеми /чл. 55г, ал. 1 ЗЗО/, както и че в НРД не могат да бъдат установявани изисквания за условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения /чл. 55, ал. 3 ЗЗО/.

По отношение на сключваните на основание чл. 59 ЗЗО за осъществяване на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет по чл. 45 ЗЗО договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ съдебният състав е изложил, че договорите не могат да бъдат сключвани при по-неизгодни условия от приетите с Националния рамков договор /чл. 59, ал. 2 ЗЗО/.

Във връзка с предвиденото в чл. 47 ЗЗО заплащане на оказаната на осигурено лице медицинска помощ с пари от бюджета на НЗОК от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ и незаплащане на медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 ЗЗО и договореното в Националния рамков договор съобразно чл. 51 ЗЗО въззивният съд е обсъдил бюджета на НЗОК като основен финансов план за набиране и разходване на парични средства на задължителното здравно осигуряване, отделен от държавния бюджет, посочил е от къде се набират приходите на НЗОК съобразно чл. 23 ЗЗО с предвидена възможност при недостиг на средства да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет, както и задължение за заделяне в бюджета на НЗОК на резерв за непредвидени и неотложни разходи съгласно чл. 25 ЗЗО. Констатирал е, че за процесния период е приложим Закон за държавния бюджет на НЗОК за 2015г.

Въз основа на анализираната законова уредба въззивният съд е направил извод, че постигнатите договорки между изпълнител на медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО и РЗОК по договорите по чл. 59 ЗЗО, с които се ограничава броя на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности и вложени медицински изделия по отношение на здравноосигурени лица, са противни на императивните правила на закона и прокламираните с последните основни принципи на задължителното здравно осигуряване. Приел е, че уговарянето на такъв лимит на дейности и плащания от НЗОК влиза в пряко противоречие с установената в чл. 59, ал. 2 ЗЗО във връзка с чл. 55, ал. 3 ЗЗО забрана в НРД и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, на забраната да бъдат предвиждани максимален брой извършвани дейности и за разпределение на квоти за изпълнение на такива дейности в болничната помощ, както и на забраната да се предвиждат ограничения в обема и да се въвежда разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения; лимитът води до разпределение на дейностите между лечебните заведения и въвеждане на квоти между тях, доколкото сочи максималния брой дейности, които изпълнителят може да изпълни в рамките на всеки месец; въведените лимити нарушават основните прогласени в ЗЗО и 33 принципи на равнопоставеност на изпълнителите на медицинска дейност и на равонопоставеност между последните и НЗОК при сключване на договорите за изпълнение на медицинска помощ - чл. 5, т. 6 и т. 8 ЗЗО, както и са в противоречие на застъпените в чл. 5, т. 9 и т. 10 ЗЗО, чл. 4 ЗЗО, чл. 2 ЗЗ и чл. 52 от Конституцията принципи за закрила от държавата на здравето на нейните граждани, на опазването му като национален приоритет, на гарантиране на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ за здравноосигурените лица в кръга на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по чл. 45 ЗЗО.

Във въззивното решение е счетено, че за постигането на основните принципи на здравното осигуряване законодателно на НЗОК са предоставени достатъчно законови средства и инструментариум /напр. НЗОК предлага своя бюджет, прави анализи и прогнози, поддържа резерв, има право на нисколихвени заеми от държавния бюджет и т. н./ и е недопустимо чрез използването на властническото положение на държавен орган - НЗОК и районните му поделения, и в резултат на евентуалното му недобро функциониране - липса на правилно планиране на очакваните разходи, да бъдат ограничавани правата на гражданите, гарантирани им от закона, за достъп до своевременна и качествена медицинска помощ в лечебно заведение, избрано от тях.

Прието е, че пряка последица от едностранните ограничения в броя на извършваните от един изпълнител на медицинска дейност хоспитализации е ограничаването на правата на пациентите, които са потърсили медицинска помощ в лечебното заведение след като последното вече е извършило определеният му от НЗОК и РЗОК брой дейности, които лица или трябва да изчакат за планов прием в следващ период, с което се нарушава правата им на своевременно и качествено лечение, или да се откажат от направения избор на изпълнител на медицинска помощ и да потърсят такава при друг изпълнител, което изключва гарантираната им от закона свобода на избор на изпълнител на медицинска помощ и нарушава принципа за равнопоставеност на здравноосигирените лица. В нарушение на закона е и последицата по принудително пренасочване на пациенти от един изпълнител на медицинска помощ, който здравноосигуреното лице е избрало, но който е изчерпал лимита си, определен му от РЗОК и НЗОК, към друг изпълнител на медицинска дейност, който не е изчерпал отново определен му от НЗОК и РЗОК лимит.

Въззивният съд е изложил и доводи, че прехвърлянето на отговорността по здравно осигуряване и гарантиране на правото на своевременна и качествена медицинска помощ от държавата в лицето на НЗОК и районните й поделения на частноправните субекти - изпълнители на медицинска помощ, противоречи на горепосочените правни норми.

В конкретния случай въззивният съд е приел, че ищецът е имал възможност да окаже спешна медицинска помощ на избралите го здравноосигурени лица през м. юни 2015г., т. е. липсват обективни причини за неосигуряване на необходимите по обем диагностични и лечебни дейности по смисъла на чл. 24 ЗЗО /ред. 2015г./, предоставил им е спешна медицинска помощ при точно приложение на закона, поради което за ответника на основание чл. 59 ЗЗО и чл. 47 ЗЗО е възникнало задължение да заплати същата.

По отношение на процесните претендирани за плащане дейности е прието наличие на всички предпоставки по чл. 47 ЗЗО за заплащането им от НЗОК и липса на изключенията по чл. 51 ЗЗО за отказ от плащане. Възражението на НЗОК за недължимост на претендираните суми поради изчерпване на определения от самата НЗОК и съответната РЗОК лимит на дейности и суми за този месец е прието за неоснователно, доколкото отговорността на НЗОК произтича от императивни норми на закона и не може да бъде дерогирана с клаузи в допълнително споразумение между касата и частноправен субект, който няма признати от закона права да влияе върху едностранно наложения му от НЗОК лимит. Посочено е, че НЗОК има всички предоставени му от закона възможности така да планира, организира и пренасочва предоставения му финансов ресурс в рамките на бюджета на НЗОК, че да изпълни надлежно законово вменените му задължения по гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за гарантираните медицински дейности по чл. 45 ЗЗО, включително при недостиг на средства глобално в целия бюджет на НЗОК да получи нисколихвен заем от държавния бюджет, с който държавата да изпълни поетия с Конституцията ангажимент за опазване здравето на гражданите в страната.

Съдебният състав е отчел, че всеки бюджет е лимитиран като възможности, но в случая не се твърди, нито доказва от НЗОК, че процесиите плащания не са извършени поради изчерпване на средствата в бюджета на НЗОК, и е съобразил също установеното от заключението на ССчЕ наличие на документиран излишък в бюджета на касата за 2015г.

Позовал се е и на поведението на НЗОК и съответната РЗОК по недобро планиране и системно неизпълнение на възложените им със закон правомощия - определяните лимити са променяни многократно, не са съответни на реалните обеми извършвани дейности от ищеца като изпълнител на медицинска помощ; предприетите впоследствие действия за пренасочване на финансови ресурси са неадекватни на реално изработеното, включително за спешни хоспитализации.

По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивната инстанция е приела, че е приложима клаузата на чл. 35 от процесния договор № 010633/27.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, съгласно която плащанията на изпълнителя на медицинска помощ се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора. Поради това, че клаузата на чл. 31 от договора касае хипотези различни от процесните, съдебният състав е заключил, че вземанията на ищеца за възнаграждение за оказана медицинска помощ по двете процесни фактури са с уговорен срок в полза на длъжника НЗОК - до 30-то число на месеца, следващ отчетния, в случая до 30.07.2015г. Направил е извод, че след изтичане на така уговорения между страните срок на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът НЗОК е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на престараната по процесния договор медицинска помощ /медицински дейности и медицински изделия/, считано от 31.07.2015г., и дължи обезщетение за забавата в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно 53 197, 17 лв. - обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.07.2015г. до 12.04.2018г. на главницата от 193 936 лв. - цена на извършени медицински дейности по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г., и 2 271,23 лв. - обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.07.2015г. до 12.04.2018г. на главницата от 8 280 лв. - вложени в лечението на пациенти медицински изделия по фактура № [ЕГН]/10.07.2015г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователен.

Въпросите, посочени в т. 3, 4, 12 и 13 от изложението към касационната жалба, не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният в т. 12 от изложението правен въпрос е общотеоретичен, а въпросите по т. 3, 4 и 13 не са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция, доколкото в мотивите на решението въобще не е обсъдено решение № 493 от 12.01.2018г. на ВАС, нито съдебният състав е приел, че водещ за заплащане на медицинската помощ и вложените медицински изделия е бюджетът на НЗОК, нито е извършена проверка и не са изложени съображения относно начина на организацията на дейността на „МБАЛ Пулс“ АД.

Посочените от касатора в т. 1, 5, 7, 8, 9 и 10 от изложението въпроси касаят правилността на въззивното решение, като отговор на тях може да се даде само в същинската касационна фаза на производството пред ВКС. Изводът на въззивния съд, че за ответника /настоящ касатор/ на основание чл. 59 ЗЗО и чл. 47 ЗЗО е възникнало задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената през м. юни 2015г. медицинска помощ и вложени медицински изделия на здравноосигурените лица в кръга на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по чл. 45 ЗЗО, е направен след обсъждане на относимите действащи към релевантния момент разпоредби на Конституцията на РБългария, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /в случая 2015г./, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и НРД за 2015г. Преценката за правилността на този извод може да бъде извършена след допускане на касационно обжалване, т. е. в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по реда на чл. 288 ГПК.

Формулираните от касатора в т. 2 и 11 от изложението към касационната жалба въпроси не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт, доколкото съдебният състав не е обсъдил клаузата на чл. 40, ал. 6 от договора, приета с допълнително споразумение № 6 към процесния договор.

Следва да се посочи също, че по посочените от касатора в изложението релевантни правни въпроси не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид формираната от ВКС практика относно заплащане от НЗОК, съответно РЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/ - Решение № 152 от 2.02.2021г. по т. д. № 385/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 169 от 16.02.2021г. по т. д. № 1916/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 8 700 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение