Определение № 60576 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1129/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В. 18“ ЕООД /н./, гр. Плевен, срещу решение № 208/08.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 232/2020г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 80/22.06.2020г. по т.д.№ 95/2019г. на Плевенски окръжен съд за обявяване на основание чл.710 ТЗ в несъстоятелност на „В. 18“ ЕООД. С решението е постановено прекратяване на дейността на предприятието, наложена е обща възбрана и общ запор върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на дружеството, то е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“ АД, гр. София, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че едномесечният срок по чл.698, ал.1 ТЗ за представяне на план за оздравяване на предприятието на длъжника, считано от датата на обявяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка по чл.688, ал.1 ТЗ, е изтекъл. Определението за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.686 ТЗ е обявено в търговския регистър на 14.08.2019г., а определението за одобряване на списъка на допълнително приетите вземания е обявено на 04.10.2019г. Срокът по чл.698, ал.1 ТЗ е започнал да тече на 04.10.2019г., изтекъл е на 04.11.2019г. и в този срок длъжникът не е представил план за оздравяване на предприятието, поради което са налице основанията по чл.710 ТЗ за постановяване на решение по чл.711 и сл. ТЗ. Решаващият състав е отговорил на оплакванията във въззивната жалба, че причините за непредставляване на оздравителен план са ирелевантни, доколкото развитието на производството по несъстоятелност и етапите, през които минава то, са строго регламентирани в закона – като срокове, последователност и последици. С откриване на производството по несъстоятелност възможността за представяне на план за оздравяване на предприятието е била известна на длъжника, а индивидуалното принудително изпълнение върху негов имот не е пречка за представяне на такъв план. Длъжникът не е предприел никакви действия по изготвяне и представяне на план за оздравяване в срока по чл.698, ал.1 ТЗ, а това е единственият факт от значение за пристъпване към следващия етап на производството – обявяване в несъстоятелност съгласно чл.710 ТЗ. Касаторът въвежда на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1.“Следва ли при постановяване на решението по чл.710 ТЗ съдът по несъстоятелност да се ограничи само до преценка на формалното основание - непредставяне на оздравителен план в срока по чл.698, ал.1 ТЗ?“; 2.“Следва ли съдът с оглед на висящите производства и възможността длъжникът чрез законен представител да осъществи самостоятелна защита по дела, по които законът изрично му е предоставил тези права, да остави без уважение молбата за постановяване на решение по чл.710 ТЗ?“ и 3.“Какъв е крайният срок да се поиска от съда постановяване на решение по чл.710 ТЗ?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая приложимата норма е тази на чл.710 ТЗ, според която съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл.696 ТЗ. Срокът за предлагане на оздравителен план е определен в нормата на чл.698, ал.1 ТЗ – „най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ“. По тълкуване на нормата е постановено ТР № 1/03.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСТК на ВКС в смисъл, че срокът по чл.698, ал.1 ТЗ започва да тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.688, ал.1 ТЗ. Приложената от въззивния съд норма е ясна – основанието за обявяване на длъжника в несъстоятелност е единствено липсата на предложен в срок план за оздравяване на предприятието, поради което отговорът на първия поставен от касатора въпрос се извежда от съдържанието на законовото правило. Изтичането на уредения в закона краен срок по чл.698, ал.1 ТЗ, от една страна, преклудира правото за предлагане на план, а, от друга страна - представлява предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Обявяването в несъстоятелност е акт на съда, който следва да се постанови и без искане от страните, поради което третият въпрос на касатора не е от значение за спора. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и така както е формулиран няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд