Определение № 1107 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 22.02.2010г. по гр.д.№73/2010г., с което Ш. ОС е отхвърлил предявените от Г. С. П. искове срещу О. предприятие “П., г. и б.”- Шумен, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - Г. С. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилища. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът, “П., г. и б.”- Шумен, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Г. С. искове срещу О. предприятие “П., г. и б.”- Шумен, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Прието е по делото за установено, че жалбоподателката, като инкасатор е наказвана два пъти за това, че не е издавала касов бон за ползувана услуга на паркинг, собственост на работодателя - със забележка и предупреждение за уволнение и със Заповед №49/17.06.2009г. и е наложено наказание “дисциплинарно уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7, за това че отново не е издала бон на 01.06.2009г. Съдът е установил, че са й били поискани писмени обяснения, каквито тя е отказала да даде, че заповедта е мотивирана, а нарушението е установено, включително и с гласни доказателства. Съдът е приел, че извършените по-рано нарушения следва да се зачетат при преценка на системността, тъй като същите не са заличени, а всички нарушения са свързани с нарушаването на финансовата дисциплина и са сериозни. С оглед изхода по главния иск са отхвърлени и исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за последиците от неизпълнено задължение да се поискат обяснения от уволнявания служител, за точното посочване на основанието, на което е наложено наказанието и за точното тълкуване на понятието “системно нарушение” на трудовата дисциплина, които са които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилища. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 КТ по поставените в изложението въпроси. Съдът е дал отговор на същите в съответствие със задължителната практика на ВКС намерила израз в решения от 22.06.2010г. по гр.д.№843/2009г., решение от 16.06.2010г. по гр.д.№290/2009г., решение от 28.05.2010г. по гр.д.№1113/2009г. и решение от 28.05.2010г. по гр.д.№799/2009г. на ВКС, в които е прието, че работодателят е длъжен да изслуша работникът и служителят и да поиска писмени обяснения за нарушението преди налагане на наказанието, но не даването на същите от последния не е основание да се признае за незаконно последвалото уволнение. Въззивният съд е приел, че е необходимо точно да е посочено основанието, на което е наложено наказанието също в съответствие със задължителна практика, намерила израз в решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1310/2009г. на ВКС и в решение от 18.05.2010г. по гр.д.№299/2009г., в които е прието, че следва работникът / или служителят/ да знае конкретната причина, поради която е наказан, като неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта не се отразява на законността на уволнението при доказани нарушения, описани в заповедта, какъвто е и настоящия случай. Прието е в посочената практика, че “системно нарушение” на трудовата дисциплина, обуславящо законност на наложено наказание “дисциплинарно уволнение” има при три санкционирани нарушения, за които има надлежни наказания, както е приел и въззивния съд в обжалваното решение. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, а само при необходимост от преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона, когато се налага формирането на нова съдебна практика по конкретни разпоредби би било налице и основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът