Определение № 890 от 22.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1642/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] / в несъстоятелност/, чрез адв. Г. М. Г. против решение № 88/21.04.2016г.по в.т.д. № 17/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е след отмяна на решение № 168/16.10.2015г. по т.д. № 85/2014г. на ОС-Русе е възобновено производството по несъстоятелност на касатора, на осн. чл.632, ал.2 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Национална агенция по приходите - София оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение по реда на чл.632, ал.1 ТЗ е било спряно производството по несъстоятелност на [фирма] / н/, което решение е било вписано в ТР на 07.07.2014г. С молба от 08.07.2015г. кредиторът НАП е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност, в която е посочил, че се е установило имущество, принадлещажо към масата на несъстоятелността на длъжника: гараж в [населено място] и товарен автомобил, което може да бъде осребрено и от което да се покрият разноските по несъстоятелността. В случая е било поискано съдът по несъстоятелността да определи размер на първоначалните разноски, които кредиторът да внесе. Въззивният съд е намерил за доказано титулярството на длъжника по отношение на описания гараж и товарен автомобил. Констатирал е, че с определение от 09.07.2015г. първоинстанционният съд е определил разноски в размер на 5000лв., от които кредиторът е внесъл в указания срок 2000лв. Апелативният съд е счел за неправилни изводите на Р., че не е спазено нито едно от условията по чл.632, ал.2 ТЗ. Изложил е съображения, че описаното по-горе имущество е достатъчно, за да бъде възобновено производството по несъстоятелност. Това имущество е налично, необременено от тежести и може да се превърне в парични средства /изхождайки от конкретната балансова стойност и данъчната оценка на недвижимия имот/, за да послужи както за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, така и за разпределение между кредиторите на длъжника. Внесената от кредитора сума от 2000 лв., при определена от Р. сума от 5000лв., според въззивната инстанция е достатъчна за възнаграждение за синдика и за вещо лице. Поради което е отменил отхвърлителното решение на Р. и постановил ново за уважаване на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда правен въпрос относно допустимостта на въззивното решение с оглед преразглеждане в него на въпроса относно размера на началните разноски по несъстоятелността, които следва да се предплатят от кредиторите при определени вече такива от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за евентуална проверка на неговата недопустимост. Не е налице твърдяната от касатора отмяна на влязъл в сила акт от ВТАС. С атакуваното съдебно решение е отменено невлязло в сила решение по чл.632, ал.2 ГПК и липсва произнасяне с диспозитив по отношение на друг съдебен акт на първоинстанционния съд. Мотивировката на въззивната инстанция е свързана с разглеждане на предпоставките по чл.632, ал.2 ТЗ и дали те са осъществени в конкретния случай като изрично е съобразено законовото изискване при условията на алтернативност да е дадено поне едно от двете основания: достатъчно имущество или предплащане на началните разноски. Ето защо не само произнасянето по последните е обусловило крайния правен извод за основателност на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС