Определение № 163 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на ищцата Е. В. С.-Н. чрез процесуален представител адвокат П. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 10227/2009 г., с което е оставено в сила решение на СРС, 43 състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против М. М. С., М. П. Н. и Е. Е. Н. за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие от страна на В. Н. Солнцев на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против М. П. Н., за разваляне на този договор, както и за размера на идеалната част /1/16 ид. част/, за която е уважен иска на Е. В. С.-Н. против Е. Е. Н. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с посочения по-горе нотариален акт. По допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивното решение в обжалваните части противоречи на практиката на ВС и на ВКС-Р. № 216/23.05.1996 г., ВС, ІІ г. о. по гр. д. № 636/95 г.; Р. № 386/13.05.2003 г. по гр. д. № 947/2002 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 633/1.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 35/23.03.1999 г. по гр. д. № 966/98 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 315/14.VІ.1990 г. по гр. д. № 299/90 г., ВС, І г. о.; Р. 1040/11.Х.1993 г. по гр. д. № 382/93 г., ВС, ІІ г. о. Ответникът Е. Е. Н. чрез процесуален представител адвокат М. К. е обжалвал въззивното решение в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е постановено разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. за 1/16 ид. ч. от процесния недвижим имот. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с посочени правни въпроси, както следва: Солидарна ли е отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторен договор при повече от един приобретатели-длъжници; По прилагането на чл. 188 ГПК/отм./, задължаваща съдът да прецени всички доказателства по делото и доводи на страните по свое убеждение и да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона; Тежест на доказване при предявен иск за разваляне на алеаторен договор относно изпълнението, съответно твърдяното от ищеца неизпълнение на поети по договора задължения. Поддържа, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и преди всичко с ТР № 30/17.06.1981 г., ВС, ОСГК /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; че по материалноправните въпроси има противоречива съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, както и че правилното решаване на посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Позовава се на Р. № 1173/4.12.2008 г. по гр. д. № 3686/2007 г., ВКС, ІV г. о.; ТР № 1/2000 г., ВКС, ОСГК; Р. № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г., ВКС, І г. о.; Р. № 1739/2.02.1999 г. по гр. д. № 1043/99 г., ВКС, V г. о., копия от които са приложени. Писмено възражение срещу касационната жалба на ищцата Е. С.-Н. е подадена от ответниците М. М. С., М. П. Н. и Е. Е. Н. чрез адвокат К.. Писмено становище е подадено от ответниците М. М. С. и М. П. Н. чрез адвокат К. по искането за допускане на касационно обжалване от страна на ответника Е. Е. Н.. Писмено възражение е подадено от ищцата Е. В. С.-Н. чрез адвокат П. Т. против касационната жалба на ответника Е. Е. Н.. Касационните жалби са подадени от заинтересовани срещу постановен от въззивен съд съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е посочил, че ищцата Е. В. С.-Н. и първата ответница М. М. С. са наследници на В. Н. Солнцев /първата дъщеря, а втората-втора съпруга/. Последният е притежавал в собственост процесния апартамент в[населено място], [улица], ет. 6 с площ 78.55 кв. м. със сервизни помещения. Наследодателят и втората му съпруга прехвърлили процесния апартамент на ответниците М. П. Н. и Е. Е. Н. срещу задължения за гледане и издръжка. Договорът бил нищожен, поради липса на съгласие на прехвърлителя Солнцев. Ищцата претендира прогласяване нищожност на договора до размер на ¼ ид. ч. и евентуално, ако съдът прецени, че договорът е валиден същият да бъде развален до размер на ¼ ид. ч., поради виновно неизпълнение. Договорът не e бил изпълнен от страна на ответниците, които не се интересували от наследодателя, а ответникът Е. Н. e живеел в чужбина. Ответниците твърдят, че наследодателят им е изразил съгласие за сключване на договора, като го е подписал и поетите от тях задължения по договора са изпълнени в пълен обем. Въззивният съд е приел за установено, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка М. М. С. и В. Н. Солнцев са прехвърлили на М. М. Н. /син на втората съпруга/ и Е. Е. Н. /внук на втората съпруга/ процесния апартамент срещу задължение на приобретателите заедно и поотделно да поемат грижите по гледането и издръжка на М. С. и В. Солнцев, като всеки един от тях им осигури спокоен, необезпокояван и нормален живот, какъвто са водили досега. Договорът е подписан от В. Солнцев. Апартаментът е бил закупен от М. и В. Солнцеви с договор за продажба от 20.12.2000 г. с нот. акт № 162, том ІІ, н. д. № 386/2000 г. и договор за замяна от 13.08.2003 г., оформен с нот. акт № 140, том І, н. д. № 126/2003 г. В. Солнцев е починал 2006 г. и е оставил законни наследници-ищцата-дъщеря и първата ответница-съпруга. Обсъдени са свидетелски показания. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗЗД съдът е приел, че не е доказана липса на съгласие за сключване на алеаторния договор от страна на прехвърлителя по договора В. Солнцев. Волеизявлението му за сключване на договора е удостоверено от нотариуса, изповядал сделката и от подписа на Солнцев, положен под договора. Автентичността на подписа му е установена със заключение на графологическа експертиза. По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдът е приел, че е частично основателен. При тежест на доказване на ответниците на изпълнение на поетите с договора задължения да осигурят издръжка и спокоен живот на прехвърлителя ответниците и ищцата са ангажирали гласни доказателства при съвкупна преценка на показанията на които е установено, че ответникът М. Н. е изпълнявал лично задължението си, но ответникът Е. Н. не го е изпълнявал. И към сключване на договора и до настоящия момент Е. Н. живее извън България. След сключване на договора той е изпращал пари за праводателя с оглед нуждата от средства за лечението му, поради заболяване, но осигуряването на издръжка е само част от поетите с договора задължения. От съдържанието на договора насрещната престация включва и полагане на грижи и гледане на този, който му е прехвърлил имота, което задължение не е установено, че е изпълнено. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка от страна на ответника М. Н. не е достатъчно, за да обоснове пълно изпълнение на задълженията от страна и на двете задължени по договора лица. От съдържанието на договора е видно, че всеки приобретател се е задължил отделно и заедно с другия да гледа и да издържа приобретателя. Следователно, е налице непълно изпълнение на задълженията по договора и това е достатъчно основание да бъде развален за частта, съответстваща на правата на ищцата от идеалната част, прехвърлена на ответника Е. Н.. Ищцата притежава ¼ идеална част от наследството на В. Солнцев, който е притежавал ½ идеална част от процесния апартамент. Тази ½ идеална част е наследена поравно от ищцата и ответницата М. С.-всяка е получила по ¼ идеална част от апартамента. Със сключване на договора Е. Н. е получил ¼ идеална част от апартамента. От частта, която В. Солнцев е прехвърлил на Е. Н. ищцата притежава 1/16 идеална част, в рамките на която договорът е развален. І. По касационната жалба на ищцата Е. В. С.- Н.: Въззивното решение в частта, предмет на касация от ищцата не следва да се допусне до касационно обжалване. Не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото съгласно императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, което съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания на текста. Доводите съставляват твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК и са неотносими към производството по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК. ІІ. По касационната жалба на ответника Е. Н.: Следва да се допусне касационно разглеждане на въззивното решение по жалбата на ответника Е. Н. в частта на решението, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е постановено разваляне на алеаторния договор с формулиран материалноправния въпрос, свързан с посоченото в пункт първи от договора, касаещо отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един приобретатели-длъжници-солидарна ли е-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед Р. № 1173/4.12.2008 г. по гр. д. № 3686/2007 г., ВКС, ІV г. о. Касаторът Е. Н. следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховен касационен съд в размер на 209 .06 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщение и да представи по делото платежен документ. В противен случай жалбата ще се върне. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение