Определение № 786 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 43/2013 г.

Врачанският окръжен съд, с второ въззивно решение от 12. 11. 2012 г., постановено по реда на чл. 294 ГПК по гр. д. № 559/2012 г., е признал за незаконно и отменил уволнението на Е. К., извършено със заповед от 03. 11. 2010 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „инкасатор” при [фирма], [населено място] и осъдил същото дружество да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1909,98 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение от 08. 11.2010 г. до 08. 05. 2011 г., както и сумата 1800 лв. разноски по делото за всички инстанции. [фирма] – Враца е подало касационна жалба срещу въззивното решение и приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответницата по жалбата, ищца по делото, Е. А. К. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна. Претендира за разноски. След проверка, касационният съд установи следното: Въззивният съд е приел, че заповедта от 03. 11. 2010 г. за дисциплинарното уволнение на К. по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ отговаря на изискванията по чл. 193, 194 и 195 КТ – работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска и приеме писмените обяснения на служителката, спазил е преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ и дисциплинарното нарушение, извършено от К. е конкретизирано по време, място и фактически обстоятелства – К. не се е явявала на работа през работните дни от 01. 09. 2010 г. до 14. 09. 2010 г., както и през следващите работни дни до 23. 09. 2010 г.. Въззивният съд е определил уволнението като незаконно, поради допуснати от работодателя нарушения по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на К. като трудоустроена – чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и не е поискал такова разрешение от инспекцията по труда за уволнението на К. поради психичното й заболяване „рекурентно депресивно разстройство” – чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е приел, че ищцата К. има статут на „трудоустроен” работник или служител по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ въз основа на решение на ТЕЛК, с което е установена трайно намалена работоспособност 67%, но не са дадени предписания за преместването й на друга длъжност. Искането е неоснователно. Както е посочено в мотивите на въззивното решение по този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 20/2009 г., ІV г. о., вкл. отменителното решение на състава на ВКС по настоящото дело, постановено на 30. 07. 2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г.. С тези решения касационният съд приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайна намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника или служителя е налагало устройването му на нова работа или изпълняваната работа е без противопоказания за здравето му. Необосновано е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасяното на въззивния съд с обжалваното решение, че работодателят е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ като не е поискал мнение от ТЕЛК за психичното заболяване на ищцата, доказателства за което заболяване, съдът е констатирал, че се съдържат в личното й трудово досие. По този въпрос се е произнесъл съставът на ВКС с отменителното решение от 30. 07. 2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, като е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер, работодателят е длъжен да събере предварителна информация за работниците, определени за уволнение, дали страдат от болести, посочени в Наредба № 5/1987 г. и когато не е изпълнил това изискване, уволнението е незаконно. По делото е безспорно, че работодателят не е поискал мнение на ТЕЛК за психичното заболяване на ищцата, не е поискал разрешение от инспекцията на труда за нейното уволнение във връзка с това заболяване, поради което изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението на К. съответства на закона и съдебната практика. Върховният касационен съд