Определение № 60291 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. П., като пълномощник на Ж. Д. Р. и Р. Д. Р., срещу въззивно решение № 255, постановено на 25.11.2020 г. по в. гр. д. № 489/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 169 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1878/2019 г. на Ямболски районен съд за допускане извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 46 024 кв. м. в м. „Ч.“, поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място], м. „Д.“, с начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ 3 600 кв. м., поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място], м. „Д.“, с начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ 1 000 кв. м., между Д. Р. И., И. Р. Н., С. С. Д., С. Г. С., П. И. Д., Ж. Д. Р. и Р. Д. Р., при следните квоти: по 4/16 ид. ч. за Д. Р. И. и И. Р. Н., по 2/16 ид. ч. за Ж. Д. Р., Р. Д. Р. и С. С. Д. и по 1/16 ид. ч. за С. Г. С., П. И. Д.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. допустимо ли е предаването на владението на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ преди окончателното приключване на процедурата по възстановяването им; 2. необходимо ли е за основателността на направено възражение за придобивна давност, която е започнала да тече от момента, в който общият наследодател е предал на бащата на ответниците владението върху процесните имоти, да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт; 3. длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, да посочи кои от тях възприема. По първия въпрос се поддържа основанието по т.3, като се сочи, че е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. По останалите въпроси се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на първо г. о. /по втория/ и ТР № 1/09.12.2013 г. и решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на второ г. о. /по третия/. Основанията по чл.280, ал.2 ГПК са само формално посочени, без да са обосновани. Ответниците по касационна жалба Д. Р. И. и И. Р. Н. са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изложили съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, останал в наследство от общия наследодател Р. И. К., починал през 1993 г. /баща на ищците Д. И. и И. Н., на първоначалната ответница С. К., чиито наследници са С. Д., С. С. и П. Д., както и на Д. Д.. Последният е баща на Р. и Ж. Р. /починал е през 2006 г./. В исковата молба /предявена на 30.05.2019 г./ са изложени твърдения, че в тяхна полза е възстановена собствеността върху процесните имоти в качеството им на наследници на общия наследодател. В отговора на исковата молба ответниците Р. и Ж. Р. са оспорили иска. Направили са възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез упражнявано владение от баща им, което те са продължили. Въвели са твърдение, че същият е заявил за възстановяване процесните имоти, както и че са ги отдавали ги под аренда. Приживе общият наследодател е искал да предостави фактическата власт върху тях на сина си Д. Д., който го е гледал. По делото е установено, че с влезли в сила решения на органа по земеделска реституция /решения от 28.06.2000 г., 16.03.2001 г. и 25.10.2004 г./ в полза на наследниците на Р. К. е възстановена собствеността с план за земеразделяне върху делбените земеделски имоти. Правото е признато за възстановяване през 1993 г. Според събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства /показанията на свидетеля С./ К. му е споделял, че е решил да остави процесните земи на сина си. Друга земеделска земя е разпределил на останалите наследници. Бащата на съделителите – ответници е отдавал под аренда земите и е получавал рентата изцяло. В обжалваното въззивно решение е прието, че между страните съществува съсобственост при законните квоти. По отношение на възражението за придобивна давност са изложени съображения, че такава е могла да започне да тече от момента на възстановяване на имотите. Не е демонстрирано намерение за своене по отношение на останалите наследници. Не е установено предаване на владението от общия наследодател на бащата на ответниците. През 1993 г. собствеността върху имотите не е била възстановена, поради което не е било обективно възможно да бъде предадена фактическата власт. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените първи и втори въпрос в изложението, които са свързани с доводите на касатора, че приживе общият наследодател е предал фактическата власт върху имотите на прекия им наследодател. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа на приетото, че не е установено предаване на владението от общия наследодател на прекия наследодател на касаторите. Действително, последица от подобно предаване е установяването на самостоятелна фактическа власт, противопоставима на предалото владението лице, при което упражняващият фактическата власт не е длъжен да демонстрира последваща промяна на намерението. В хипотеза, когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като съдът е приел, че не е доказано владението да е установено по описания начин. Административната процедура по възстановяване на процесните имоти е приключила след смъртта на общия наследодател. Началният момент, от който е могла да започне да тече придобивната давност е момента на влизане в сила на решенията за възстановяване на собствеността, с които са индивидуализирани обектите на правото на собственост /ТР № 1/1997 г. на ОСГК, решение № 12 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на второ г. о.; решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на второ г. о.; решение № 204 от 15.07.2011 г. на ВКС, второ г. о./. С оглед на изложеното не е налице и противоречие с цитирания тълкувателен акт, каквото се поддържа в изложението към касационната жалба. Поради горните съображения не се разкрива противоречие с решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. и решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, първо г. о. В решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, първо г. о., също е прието, че при наличието на предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт. В конкретния случай не е установено такова предаване на владението, с оглед на което липсва твърдяното противоречие. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да извърши преценка на събраните доказателства, както и да мотивира решението си, като посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическата обстановка. В решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, второ г. о. е посочено, че е необходимо съдът да извърши цялостна преценка на събраните доказателства, на доводите и възраженията на страните, което е направено от възивната инстанция. Поставеният първи въпрос в изложението не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид съществуването на трайна практика по същия. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са представени доказателства за направени разноски от ответниците по касация, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение