Определение № 189 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 550 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 123/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4293 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 15572/2015 г. на Районен съд Варна, с което е бил отхвърлен предявеният от М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. И. срещу С. А. С. и Й. Н. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 268 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 30497.501.358 по КК и КР на [населено място], [населено място].

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни недвижими имоти в [населено място], [община] - ищците са собственици на УПИ VI-350 от кв.17, а ответниците – на УПИ IV-358 по плана от 1990 г. Придаваемите по регулация 250 кв. м. от имота на ищците към имота на ответниците са били оценени с протокол № 06-11 от 24.09.1996 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ и сумата по оценката в размер на 128 698 лв. е била изплатена с три броя разписки от 20.11.1996 г. и 17.12.1996 г. Въз основа на извършеното плащане ответникът С. А. С. се е снабдил с констативен нотариален акт № 22 от 28.01.1997 г. за придаваемите по регулация части към неговия имот. В нотариалния акт е посочено, че е издаден въз основа на писмо от кметство Звездица. През 1997 г. е била прокарана ограда между двата парцела, която съответства на дворищнорегулационната линия между тях. Според кадастралната карта от 2015 г. имот с идентификатор № 30497.501.350 на ищците съответства на парцел VI-350 по дворищнорегулационния план от 1990 г., а имот с идентификатор № 30497.501.350 на ответниците съответства на парцел IV-358 по същия план. Същевременно с ПУП ПРЗ, утвърден със заповед на кмета на общината от 2009 г., поземленият имот на ищците УПИ X.-350 е нанесен с граници, каквито е имал по кадастралния план от 1990 г., преди прилагане на регулацията, т.е площта, която е била придадена към парцела на ответниците с предходния план отново е нанесена като част от урегулирания поземлен имот на ищците.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че дворищнорегулационният план от 1990 г. е бил приложен, поради което ответниците са станали собственици на процесната площ, която е била придаваема към техния парцел. Прието е, че не са опровергани констатациите на нотариалния акт от 1997 г., който е издаден във връзка с приложената регулация. Съдът е отказал да обсъди представеното още в първата инстанция решение от 02.05.1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на Варненския районен съд, с което оценката на придаваемата площ и съществуващите подобрения е била завишена на 380 860 лв. Приел е, че това доказателство е представено едва в третото съдебно заседание, след настъпила процесуална преклузия, и ищците не са ангажирали доказателства за наличие на някоя от предпоставките на чл.147, т.1 ГПК за приемането му по делото. Тъй като планът от 1990 г. е бил приложен още преди влизане в сила на ЗУТ, § 8 ПЗР на ЗУТ не намира приложение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. И..

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е имал основание да откаже обсъждането на съдебното решение, с което е завишена оценката на имота. Касаело се за новооткрито доказателство, тъй като те не са могли да знаят за предприетите от техния наследодател през 1997 г. действия по обжалване на първоначалната оценка, а за това доказателство са узнали едва с прилагането му по административното дело, образувано по жалба на ответницата Й. С. срещу заповедта от 2009 г. за изменения на ПУП ПЗР, която е била депозирана три месеца след завеждане на иска за собственост по настоящото дело. Не били обсъдени доводите им за значението на тази заповед по спорния въпрос дали е бил приложен дворищноругулационният план от 1990 г. по отношение на придаваемите части към имота на ответниците. Не били обсъдени и другите доводи за неприлагането на този план.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и анализира относимите към спора доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяване на тази своя решаваща дейност съдът следва ли да спазва правилата на формалната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва ли да са обосновани;

2. Длъжен ли е въззивният съд, с оглед задължението си по чл.12 ГПК, при постановяване на решението си да обсъди всички аргументи и възражения на страните, да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора;

3. Може ли да се осъществи пълно доказване на факт, само при косвени доказателства, които не са несъмнено установени и достоверни и които не доказват без съмнение главния факт;

4. От кой момент може да се счита за приложен дворищноругулационният план по З. /отм./. Получаването /приемането/ на обезщетение от собственика на придадения имот необходимо условие ли е за прилагане на регулацията;

5. Може ли страната да оспори констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, като докаже свои права, противопоставими на правата на титуляра на акта и опровергавайки фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание;

6. Може ли страната да твърди нови факти и да представя нови доказателства, за които е узнала по-късно и не е могла по обективни причини да ги представи своевременно;

7. В какви фактически и правни действия следва да се изразява дължимата грижа за узнаване, снабдяване, посочване и представяне на доказателства по реда на чл.147 ГПК. Изминаването на продължителен период от време от момента на създаване на доказателството и когато негов автор не е страната, следва ли да се считат за основателни причини за късното узнаване на съществуването на документа. Създаването на пречки от страна на администрацията относно съдържащи се по нейни преписки документи основание ли е за прилагане на правилото на чл.147 ГПК;

8. Какво следва да се разбира под служебно известен на съда факт. В какво се изразява знанието на съда на факти във връзка с работата му и факти, свързани с други дела. Означава ли това, че всички постановени от съответния съд дела са служебно известни на състава, разглеждащ дело в същия съд.

Ответниците в производството С. А. С. и Й. Н. С. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждането й по същество от ВКС, а по същество – че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по шестия въпрос. Той е породен от обстоятелството, че въззивният съд е отказал да обсъди съдебно решение, представено в третото съдебно заседание пред първата инстанция. Въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Като се имат предвид конкретните данни по делото, налице е и поддържаното по този въпрос основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г./. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,