Определение № 2401 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Т. срещу решение № 175 от 02.06.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 168/2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд за потвърждаване на решение № 1 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 538/2021 г. по описа на Димитровградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. Т. срещу Т. Н. Г. иск по чл.124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VII-..... по плана на [населено място], [община] от 1137, 44 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с Р. от 40, 25 кв. м. и навес с оградни стени с Р. от 21 кв.м. на основанието по чл. 79 ЗС - придобивна давност чрез недобросъвестно владение. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответника по касационната жалба и по иска Т. Н. Г. не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото /ищец/ срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижим имот. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения положителен установителен иск за собственост, основан на придобиване по давност чрез недобросъвестно владение, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на решението на районния съд. За да направи извод за неоснователност на иска, съдът е приел за установено, че бащите на ищцата и на ответника са еднокръвни братя. Общият на страните наследодател Т. Г. Т. оставил в наследство дворно място с площ от 3 дка, съставляващо по плана на [населено място] от 1951г. парцели с номера VII и VIII в кв. ....., ведно с построените в дворното място две къщи и стопанска постройка. С решение № 19 от 22.03.1971г. по гр.д. № 348/1968г. на РС Димитровград на Х. Т. Г. /бащата на ищцата/ на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ е възложен в дял парцел VIII, с площ от 1100 кв.м. с построената в него жилищна сграда (новата къща). С решение № 293 от 04.10.1971г. по гр.д. № 484/1971г. на РС Димитровград е постановено да се изнесе на публична продан парцел VII, ведно с построената в него стара жилищна сграда и стопанска постройка. На 27.03.1998г. ответникът Т. Г. е декларирал пред [община] процесния имот и след тази дата единствено той е заплащал дължимите данъци и такси за него. По негово искане в края на 2014 г. е започнала и е била проведена процедура по изменение на ПУП, при която се урегулира нов имот – УПИ VII, с нов кадастрален номер- ..... на наследници на Т. Г. Т. с площ по разписен лист от 1137,44 кв.м. С нотариален акт от 08.10.2015г. ответникът Т. Н. Г. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния УПИ VII- ....., ведно с построените в него жилищна сграда с Р. от 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с Р. от 21 кв.м. Установено е още, че между УПИ VIII, възложен с решението по делбата на бащата на ищцата и процесния УПИ VII никога не е съществувала ограда, както и че ищцата е била наясно, че УПИ VII като съсобствен между наследниците на Т. Т., сред които и ответникът, е неподеляем и е следвало да се изнесе на публична продан. Прието е за установено също, че няма обособена граница между УПИ VIII, УПИ VII и останалата част от оставеното в наследство от Т. Т. дворно място от около 3 дка, която част е извън регулацията на [населено място]. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е изложил мотиви, че за да придобие имота по давност ищцата следва да докаже, че от 1994г. е владяла процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на 10 години, които обстоятелства не се установяват от показанията на ангажираните от ищцата свидетели. Между собствения на ищцата УПИ VIII и процесния няма ограда, но не се установява непрекъснато и необезпокоявано ищцата да е владяла процесния имот, разположен зад старата къща в УПИ VII, който се явява съсобствен на всички наследници на Т. Г. Т.. Според въззивния съд в подкрепа на извода, че ищцата не е доказала непрекъснато, необезпокоявано и явно владение повече от 10 години, е обстоятелството, че ищцата не е предприела никакви правни действия, за да установи правото си на собственост. Въпреки твърденията на ищцата, че ответникът през последните 15 години е заявявал пред нея претенции за процесния имот – че е негов, ищцата не е осъществила действия, с които да се противопостави на претенциите му. Тя не е декларирала имота в данъчната служба, не е плащала данъци и такси за него през годините, нито се е снабдила с документ за собственост. Въз основа показанията на ангажираните от ответника свидетели е прието за установено, че ответникът заедно със свидетелите са посещавали нееднократно през годините процесния имот, като в имота е могло да се влиза безпрепятствено. Направен е извод, че искът е недоказан поради което и следва да се отхвърли. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС / напр.т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о.;решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г.о. /, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение