Определение № 234 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2919/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3790/27.06.2019 г., подадена от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител А. И. - главен инспектор в ТД на КПКОНПИ – В., против определение № 392/13.06.2019 г. на Апелативен съд – В. по в.ч.гр.д. № 298/2019 г., с което е потвърдено определение, постановено на 15.05.2019 г. в открито съдебно заседание от Окръжен съд – Варна по гр.д. № 2026/2018 г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради изтичане на преклузивния срок по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ за упражняване правото на иск. На 29.07.2019 г. в Апелативен съд- В. е постъпил е писмен отговор от насрещните страни Т. П. Ж. – лично и в качеството ѝ на ЕТ „Л. – 80 – Т. Ж.“ и Ж. Ж. Ж. – редовно уведомени за подадената жалба на 04.07.2019 г., в който отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва, против определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая, проверката на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на значително несъотвествие в имуществото на ответниците е започнала въз основа на решение по протокол № ТД04ВА/ УВ -12296 от 27.06.2016 г. при хипотезата на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ поради привличането на Т. П. Ж. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от ОП –В. до ТД на КОНПИ – В. от 16.06.2016 г.; че с решение № 273 от 21.06.2017 г., срокът на проверката е продължен с максималните шест месеца, считано до 27.12.2017 г.; че решението на КОНПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ с № 257 е взето на 16.05.2018 г. Приел е че преклузивният едногодишен срок чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е започнал да тече на 27.06.2016 г. и след продължаването му с още шест месеца е изтекъл на 27.12.2017 г., а решението на Комисията за образуване на производство е взето на 16.05.2018 г./пет месеца по-късно/, т.е. след изтичането му; че не се налага различен извод и при действието на приложимия съгласно ал.2 на § 5 от ПЗР /ДВ, бр.1 от 03.01.2019 г./ към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл. 112. По тези съображения въззивният съд е приел, че след като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, като такова е и съдебното производство; че предявеният иск е недопустим и не е подлежал на разглеждане по същество от окръжния съд, който правилно е прекратил производството по него. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), по който се сочи, че обжалваното въззивно определение противоречи на възприетото разрешение в цитирана практика на ВКС; както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. Производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение по т.д. №1/18 г. е постановено на 04.06.2020 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото. На основание чл.230, ал.1 и 3 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. С тълкувателното решение е прието, че: Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед на даденото разрешение с тълкувателното решение по поставения въпрос, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Установява се неточно тълкуване на закона и, като резултат, неправилност на обжалваното въззивно определение. То следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: