Определение № 50521 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1452/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кий Билдингс“ ЕООД срещу решение № 772/13.12.2021 г. по в. т. д. № 552/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260391/08.03.2021 г. по т. д. № 1497/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260585/06.04.2021 г., за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Индъстриъл Инженеринг“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума в размер 26 705 лв., дадена без основание на отделни вноски през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г.

В подадената от „Кий Билдингс“ ЕООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява се оплакване, че съдът не е обсъдил признанията на ответника, че по силата на договор от 12.08.2018 г. за извършване на посреднически услуги той е издал на ищцовото дружество пет броя фактури, които след получаването им от ищеца са заплащани по банков път по сметка на ответното дружество. С това признание се установява факта, че договорът от 12.08.2018 г. е бил изпълняван. Въззивният съд изобщо не е изследвал въпроса предоставена ли е била уговорената посредническа услуга. Когато ищецът е наредил сумите към ответника, основание за заплащане е имало, но тъй като не се е стигнало до учредяване право на строеж, което е била целта на посредническия договор, то извършеното плащане се явява плащане без основание. От касатора се твърди, че договори за придобиване на вещни права с посредничеството на „Индъстриъл Инженеринг“ ЕООД не са били сключени с К. и Д. К. нито в качеството им на физически лица, нито като представляващи юридически лица. Срещу преведените от касатора парични средства няма насрещна престация, доколкото е уговорено, че възнаграждението се дължи при подписване на договор за придобиване на вещни права. В жалбата се излага оплакване, че съдът необосновано е обсъждал отпаднала от договора /задраскана/ клауза за неустойка в полза на изпълнителя, тъй като дължимостта на неустойката не е била въведена като предмет на спора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора се поставят въпроси, които той счита за обуславящи решаващите мотиви на въззивния съд, обективирани в решението. Въпросите са следните:

1. „Следва ли съдът при тълкуване на договорната клауза по т. 6.3. съобразно чл. 20 ЗЗД да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, произтичаща от отмяната на тази клауза, за което е направено изрично волеизявление, инкорпорирано в текста на договора, като наред с това изследва целта на договора, основанието и волеизявлението, с което тя е отменена?“

2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?“

3. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или приеме за недостоверни следва ли да изложи мотиви за това?“

4. „Може ли въззивният съд формално да препрати към мотивите на първоинстанционния съд без да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, формулирани до него с въззивната жалба и отговора й?“

Твърди се постановяване на решението в отклонение от практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наред с това се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да определи кои са реалните цели на договора от 12.04.2018 г.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено.

От ответника по касация „Индъстриъл Инженеринг“ ЕООД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е инициирано с твърдения, че на 12.04.2018 г. К. К. и Д. К. са сключили с ответника договор за посреднически услуги, по силата който са възложили на ответника да извърши пазарно проучване, маркетинг и посредничество за придобиване на вещни права върху УПИ II-267 и УПИ II-266, кв.237, м.“Подуене – Редута“, [улица], като е уговорено физическите лица възложители да бъдат заместени от търговско дружество, което те ще регистрират. Сочи се от ищеца, че на 30.05.2018 г. договорът за посредничество е бил прекратен поради изтичане на предвидения в него краен срок, а на 06.06.2018 г. К. и Д. К. са учредили ищцовото дружество, което е превело по сметка на ответника сумата 26 705 лв. В същото време договор за посредничество не е бил сключван между ищеца и ответника. При изложените твърдения се претендира връщане на сумата 26 705 лв. като платена без основание.

Поради отхвърляне на предявения иск от Софийски градски съд ищецът е подал въззивна жалба пред Апелативен съд София. С въззивното решение изцяло са били възприети изложените от Софийски градски съд мотиви, че е налице плащане по валиден договор от страна на трето лице, а именно новоучреденото дружество ищец. Това плащане на чужд дълг не е без основание, тъй като е в изпълнение на договора от 12.04.2018 г., който е действителен и е произвел своето правно действие. Прието е било още, че, макар дружеството да е регистрирано след изтичане срока на договора, то може да се направи извод, че регистрацията му е вследствие уговореното в договора заместване на възложителите от новоучредения субект. Като допълнителен аргумент в мотивите въззивният съд е посочил, че възложителите К. не са спазили уговорката в т. 3.4. от договора да се въздържат от контакти, срещи и преговори със собствениците на имотите без посредничеството на изпълнителя. В нарушение на тази уговорка са сключили договор с Р. П. чрез дружеството на Д. К. „Кем Инвест“ ЕООД.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. То се характеризира със самостоятелен фактически състав и предпоставя обоснован от касатора порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт нито се обосновават от касатора, нито се констатират от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена неправилност на мотивите, формирани от въззивния съд и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Формулираният първи въпрос няма характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не касае решаващите мотиви на въззивния съд. Отделно, той е фактологично обусловен и цели проверка на правилността на въззивното решение, която може да се осъществи едва във втората фаза на касационното производство след като въззивното решение бъде селектирано за достъп до касация.

Няма съмнение, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора, и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. ВКС многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да обсъди правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, илюстрация на което са и цитираните от касатора решения, както и служебно известните на съда решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II ТО, решение № 43/04.06.2014 г. по гр. д. № 213/2012 г. на ТК, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV ГО. В случая въззивният съд, макар да е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, е извършил самостоятелна преценка на всички доводи и събрани по делото доказателства относно отношенията, възникнали между страните по делото, и тези, възникнали по повод договора за посреднически услуги, по силата който е било възложено на ответника да извърши пазарно проучване, маркетинг и посредничество за придобиване на вещни права върху УПИ II-267 и УПИ II-266, кв.237, м.“Подуене – Редута“, [улица]от физическите лица К. или учредено от тях търговско дружество, което да ги замести по договора. Необходимо е да бъде посочено, че въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие със служебно известната на настоящия съд задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., постановено по някои въпроси за неоснователното обогатяване. В соченото постановление ясно са разграничени отделните хипотези, регулирани от нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Първият фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Това са случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта или при липса на каквото и да било правоотношение. Вторият фактически състав изисква извършване на престацията с оглед очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. При третия фактически състав основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила – това са случаите на разваляне на договор, унищожаване на договора поради пороци на волята, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и др. В процесната хипотеза твърдените от ищеца факти не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като той от една страна твърди наличието на валиден договор, сключен между К. и ответното дружество, и започнало изпълнение по него, съответно плащане по договора от учреденото от физическите лица възложители дружество „Кий Билдингс“ ЕООД при наличие на интерес от това плащане, а от друга страна, не заявяват, че договорът е нищожен, унищожен, или развален поради неговото неизпълнение. Това означава, че индиректно с исковата молба се признава наличие на валиден договор и изпълнение по него, макар и неточно, което автоматично изключва твърдението за неоснователно обогатяване от страна на ответника. Няма как с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД свързано с възложителите юридическо лице да защити правата им срещу лошо изпълнен договор. От друга страна, не може да става дума за нередовна искова молба поради противоречие между твърдения и формиран петитум, тъй като ищците последователно, включително извънсъдебно /чрез уведомление от 05.02.2019 г., представляващо л. 37 и л. 38 от делото на СГС/ са твърдяли, че „Кий Билдингс“ ЕООД е извършило в полза на „Индъстриъл Инженеринг“ ЕООД плащане на обща сума в размер 26 705 лв. при липса на договор, респективно при липса на основание за това плащане, игнорирайки обстоятелството, че дружеството ищец е платило по договора от 12.08.2018 г., защото е имало интерес да стори това. Този договор е останал неизпълнен в неговата цялост не поради изключителната вина на изпълнителя, който в крайна сметка е посредничил за подготвяне на договор с предмет учредяване на вещни права върху описаните в договора от 12.08.2018 г. два имота в полза на възложителите или на посочено от тях юридическо лице.

При липса на сочените от касатора предпоставки за осъществяване на директен и факултативен достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС