Определение № 50318 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1538/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. Е. Т., чрез адв. П. против решение № 104/02.03.2022 г. по в.т.д.№ 894/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260089/09.06.2021г. по т. д. № 23/2019 г. Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на касатора срещу ЗК „Бул Инс”АД за заплащане на разликата над 130 000 лв. до 600 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 02.08.2018 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при крайно занижен рамер на присъденото обезщетение. Счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗК „Бул Инс”АД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че на 02.03.2018 г. е настъпило ПТП, при което е бил увреден касаторът, като отговорността на виновния водач е била застрахована по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК„Бул Инс”АД. По спорния пред въззивната инстанция въпрос за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди ПАС е счел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 100 000 лв. е занижено с оглед обичайно присъжданите размери в подобни случаи и социално-икономическите условия за живот в страната към датата на произшествието. Увеличил е същото с 30 000 лв., като е отчел че за вземане в размер на 35 000 лв. касаторът се е разпоредил преди процеса в полза на трето лице и сам се е позовал на този факт в исковата си молба. Въззивният съд подборно е разгледал механизма за настъпване на ПТП и причинените в резултат на същото на касатора увреждания – контузия на главата и тялото, разкъсано-контузна рана на главата, хлътващо счупване на черепния покрив в лява теменно-тилна област, счупване в основата на черепа в ляво в областта на средна черепна ямка, контузия на мозъка в ляво. Посочил е, че това му състояние е наложило настаняване в болнично заведение, оперативна интервенция, съпроводени в първите 15 дни от особено силни болки. Съдът е анализирал прекарания от пострадали преди ПТП инсулт през 2017 г., както и новите два такива от 2019 г. и 2020 г., като изрично е съобразил в тази връзка заключението на вещото лице – невролог. Кредитирал е последното с оглед компетентния и подкрепен и от другите доказателства извод, че черепно-мозъчната травма при ПТП е довела до мозъчен инсулт. ПАС е преценил свидетелските показания, като е посочил, че същите са категорични относно силно влошеното състояние на касатора след инцидента, претърпяната операция и конкретните проявления на травмата понастоящем – честа загуба на съзнание, неориентираност, объркване, нужда от придружител. Като цяло е преценил, че се касае до изключително сериозна и опасна за здравето и живота травма, която е провокирала развилия се дементен синдром след последвалите два инсулта – тежка степен на умствена изостаналост с невъзможност за самостоятелен живот. Съобразил е и песимистичната прогноза за развитието на заболяването. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира множество правни въпроси: 1/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи дължи ли съдът обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 2/ Кои са критериите за определяне на справедливо застрахователно обезщетение?; 3/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Касаторът въвежда по отношение на всички правни въпроси допълнително основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 24/ 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, II г.о. – по първи въпрос; ППВС № 4/1968 г., Решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. - по втори въпрос; Решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о – по трети въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че по първи въпрос, относно задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства, посочени от страните, не се установява въведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ПАС е съобразил всички събрани доказателствата по делото и направените във връзка с обсъждането им оплаквания във въззивната жалба, като е взел предвид: характера на претърпените вреди, интензивността на засягане на касатора, продължителността на психическите страдания, възрастта на пострадалия, социалният му живот преди и след произшествието. Несъгласието на касаторът с фактическите изводи въз основа на така преценените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Втори въпрос засяга критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай ПАС, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На осн. чл.78, ал.3 ГПК е поискано присъждане на разноски от ответника по касационната жалба. С оглед предмета на представения договор за правна защита и съдействие – процесуално представителство пред ВКС, на осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника следва да се присъдят разноски съответстващи на обема на предоставената правна помощ – за депозиран отговор на касационна жалба, в размер на 9 900 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд