Определение № 4798 от 25.09.2026 г. на ВКС по д. № 2900/2026 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по процесуален спор между Административния съд – София-град (АССГ) и Софийския районен съд (СРС) относно подсъдността на материалноправния спор, предявен с искова молба с вх. № 85349/10.10.2025 г., подадена от Д. Т. Т., чрез процесуалния й пълномощник адв. В. С., срещу Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Исковата молба е била депозирана във Варненския районен съд, който с определение № 2586/13.02.2026 г. по гр. д. № 11260/2025 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на СРС. С определение № 15957/27.04.2026 г. по гр. д. № 81333/2026 г. СРС също е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. В мотивите към определението си СРС е приел, че с исковата молба е предявена осъдителна претенция за сумата 405 лв., представляваща сторени от ищцата разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, евентуално съединена с осъдителна претенция за същата сума 405 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в сторените разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, причинени на ищцата от незаконосъобразното бездействие на ответната агенция доброволно да заплати разноските по адм. дело № 1096/2023 г. на АС-Варна и адм. дело № 5563/2024 г. на ВАС. Съдът е приел още, че тъй като тези разноски са направени в рамките на (таксата за издаване на изпълнителния лист) и по повод (адвокатското възнаграждение) съдебно административно производство, както и че материалното правоотношение, което се е развило и е станало причина за извършване на тези разноски, респ. – вреди, причинени от бездействие на административен орган, не е между равнопоставени субекти, поради което е намерил, че редът за разглеждане на претенциите за обезщетения за процесните разноските е административен, а не гражданскоправен. С определение № 26578/01.07.2026 г. по адм. д. № 7712/2026 г. АССГ също е прекратил производството пред него и е повдигнал спора за подсъдност. В мотивите към определението си съдът е приел, че сторените и претендирани от ищцата разноски са във връзка с паричните й вземания, произтичащи от влезли в сила осъдителни решения, както и че тази претенция, макар и насочена към държавна институция, е частноправна – не произлиза от административно правоотношение, поради което няма административноправен характер. АССГ е приел още, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се обоснове компетентност на административния съд. Настоящият петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, предявен с исковата молба с вх. № 85349/10.10.2025 г., подадена от Д. Т. срещу АГКК, е СРС, като съображенията за това са следните: Заявената от ищцата осъдителна искова претенция е такава за обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в твърдяните, сторени от нея разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за адвокатско възнаграждение, в общ размер 405 лв. (претенцията е една, а не две при условията на евентуално съединяване, както формално е заявено с исковата молба, като в тази връзка следва да се съобрази, че правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата страна). В исковата молба и уточнението на същата не се съдържат твърдения за незаконосъобразни действия на ответника или негов служител, извършени при или по повод изпълнение на административната дейност, възложена му по силата на нормативен акт, респ. за бездействие по повод изпълнението на такава дейност, които да имат за последица настъпването на вредите, които се претендира да бъдат обезщетени. Ищцата твърди, че е направила процесните разноски по повод търсене на изпълнение на друго свое парично вземане, респ. – на насрещно парично задължение на ответната АГКК за заплащане на направени в съдебно производство разноски, установени и присъдени с влязло в сила съдебно решение. Заплащането на процесната сума 405 лв. се претендира като обезщетение за вреди, при твърдения, че разноските в този размер са били направени поради отказано от страна на ответната АГКК доброволно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в частта му за разноските, от което следва, че претенцията е насочена срещу ответната агенция в качеството й на длъжник, който съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК следва да удовлетвори съдебно установеното парично вземане на ищцата, респ. – да изпълни своето насрещно парично задължение, доброволно, т.е. в съответствие с изискванията на ЗЗД и при условията на чл. 519, ал. 2 от ГПК (аналогична е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 – in fine от АПК), независимо дали решението е постановено от общ или от административен съд. Наред с това следва да бъде съобразено, че разноските, които са направени с цел събиране на съдебно признатото вземане (снабдяване с изпълнителен лист, подаване на искане за доброволно изпълнение и др.), обективно не е възможно да фигурират в изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение. Ответната АГКК в случая не е действала в качеството си на орган на власт, т. е. като административен орган, осъществяващ властнически правомощия, а в качеството си на длъжник, осъден да заплати парична сума с влязло в сила съдебно решение, поради което предявената срещу нея искова претенция на ищцата за заплащане на обезщетение на имуществени вреди, произтичащи от твърдяното неизпълнение на съдебното решение, следва да бъде разгледана от общия съд, в случая – СРС, а не от административния съд, разполагащ със специална правораздавателна компетентност. В същия смисъл е и определение № 1856/08.04.2026 г. по гр. дело № 417/2026 г., постановено от друг смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. В заключение, делото следва да се изпрати на СРС за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на спора. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд