Определение № 572 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 795/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Л. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.С. В. срещу решение от 12.11.2013 г по гр.дело № 9668/2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” въззивен състав, с което е отменено решение от 17.5.2013 г по гр.дело № 9586/13 г на СРС, 55 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. В. Л. срещу [фирма] обективно и субективно съединени искове за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № Р2-15-06/14.1.2013 г, за възстановяването му на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.1.2013 г-17.5.2013 г в размер на 2893,83 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа се, че изводите на въззивния съд са неправилни- те се основават на избирателно посочени от съда доказателства- писмените обяснения на ищеца, а не на ангажирани от работодателя доказателства, съдържащи, действителни данни за извършени от служителя нарушения.Освен това писмените обяснения са неправилно интерпретирани от въззивния съд.Последният извежда от съдържанието им направени от ищеца признания за извършени нарушения.В действителност ищецът е посочил в обясненията си, че при такъв голям обем работа обективно би могло да бъдат допуснати грешки.Това обаче в никакъв случай не може да се третира като признание на факта на извършване на посочените деяния и с това да се обосновава извода на съда за законосъобразност на уволнението.Сочи се, че ответникът, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал каквито и да било доказателства за това, че ищецът е извършил вменените му дисциплинарни нарушения.Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил петнадесет процесуалноправни и материално правни въпроса, за които подържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.Позовава се и прилага към касационната жалба решения по чл.290 от ГПК.Поставените въпроси биха могли да бъдат обобщени в три групи, а именно 1/ Съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника /служителя дисциплинарно нарушение; 2/ Чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя; 3/ За да е налице посоченото в уволнителната заповед нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” необходимо ли е за последния да са настъпили негативни последици като елемент от фактическия състав на нарушението и необходимо ли е работникът да е целял да извлече за себе си или за другиго имотна или друга облага. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Уволнението е законосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и факта на извършване на дисциплинарните нарушения. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено порази злоупотреба с доверието на работодателя е законосъобразно, а исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ –неоснователни.Приел е, че Л. без наличието на изрично разпореждане и разблокирал два броя електронни карти № 698131 и 429697, основавайки се на писмените обяснения на работника, дадени в процедурата по чл.194 от КТ.Приел е, че това безспорно установява факта на извършване на деянията, че същите съставляват нарушения на трудовата дисциплина и, че наложеното наказание съответства по тежест на тежестта на нарушенията. Поставените от касатора въпроси 1/Съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника/служителя дисциплинарно нарушение; 2/ Чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 287 от 1.10.2013 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 984/12 г съгласно която „мотивите на решението следва да съдържат преценка на всички доказателства по делото, а не избирателно на някои от тях „ както и на решение № 48 от 14.5.2012 г по гр.дело № 447/2011 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което „работодателят по трудов спор, в съответствие със правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да докаже извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.” Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените по така поставените от касатора въпроси. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО: