Определение № 1001 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 553/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 вр. с чл.396 ал.2 предл. трето ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма] и [фирма] против определение № 1860 / 02.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 1337 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО, с което и след отмяна на определение на СРС, 48 състав от 07.12.2011 год. по гр.д.№ 44 064 / 2011 год. е допуснато обезпечение на иска на [фирма] / правоприемник на [фирма] против [фирма], с правно основание чл.124 вр. с чл.439 ГПК. Искът има за предмет установяване по отношение ответника, че ищецът не му дължи сумата от 81 064,06 лв. по 6 изпълнителни листа ,издадени през 1993 год., на основание договори за банков кредит с кредитодател [фирма], последващо прехвърлила вземанията си по същите чрез договор за цесия с цесионер [фирма]. Обезпечението е допуснато чрез налагане на обезпечителна мярка „ спиране на изпълнението „ по образувани, въз основа на същите изпълнителни листове и договора за цесия в полза на [фирма], изпълнителни дела № 14 / 2008 год. и присъединено към същото № 17 / 2008 год. на ЧСИ М. М., рег.№ 729 на КЧСИ. Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното определение ,с оглед несъобразена сила на пресъдено нещо по предмета на спора, формирана с влязло в сила решение по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд, решението по което е потвърдено с решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д.№ 328 / 2009 год., недопуснато до касационно обжалване. Считат, че решението по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд препятства допустимостта на настоящия иск, претендиран за обезпечаване, макар да е постановено по отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията единствено поради изтекла погасителна давност. Считат че [фирма] е следвало да изчерпи всички основания за недължимост, възникнала в резултат на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание и следователно настоящото му възражение - основано на недължимост на вземанията, с оглед одобрен оздравителен план на [фирма] / в несъстоятелност /, праводател на ищеца - раздел І .2 и настъпило, по силата на същия и във връзка със споразумение между [фирма] и [фирма] споразумение от 26.06.2000 год., новиране на задължението на основание чл.107 ЗЗД вр. с чл.700 ал.2 и чл.706 ал.3 от ТЗ, се явява преклудирано. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба на [фирма] като недопустима, тъй като за същата липсва правен интерес от обжалване на въззивното определение. Със същото е допуснато обезпечение само по иска на [фирма] против [фирма]. Оспорва допустимостта и на частната жалба на [фирма], изхождайки от адресирането й до Софийски апелативен съд и формулирането й като „ обикновена въззивна частна жалба „, а не като жалба по чл.396 ал.2 предл. трето вр. с чл.280 ал.1 ГПК, очевидно предвид липсата на изложение по основанията за допустимост на касационното обжалване, който пропуск е последващо отстранен. Счита, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал .1 ГПК. В евентуалност са изложени доводи и по неоснователността на жалбата. Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, но легитимирано да обжалва въззивното определение по допускане на обезпечението е единствено [фирма], спрямо което е отменено първоинстанционното отхвърлително определение и допуснато спиране на изпълнението като обезпечителна мярка, в качеството му на носител на вземането, на основание договора за цесия и взискател в изпълнителното производство. Подадената от [фирма] частна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, поради липса на правен интерес. [фирма] мотивира допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1 / Следва ли при допускане на обезпечението съдът да съобрази всички доказателства, събрани в производството по висящия, предявен за обезпечаване, иск и да ги обсъди, с оглед преценка допустимостта и основателността на иска / обобщени първи и втори въпроси / и 2 / Следва ли въззивният съд, при обжалване на определението по обезпечението, да се съобрази с представени с жалбата доказателства ? / въпросът конкретизиран към въззивното обжалване, тъй като резултатът от правораздавателната дейност на тази инстанция и в съответствие с извършените пред нея и от нея процесуални действия може единствено да бъде предмет на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК. Очевидно, след преценка на обстоятелствата по делото и конкретно – по отношение момента и начина на релевиране на влязлото в сила решение по предходния иск, за установяване недължимост на вземанията между същите страни, като изключващо допустимостта на настоящия, интересът на жалбоподателя от поставянето на тези процесуалноправни въпроси е свързан с несъобразяването на това доказателство от въззивния състав, допуснал обезпечението / видно от частната жалба на [фирма] - предвид неизпратен от първоинстанционния съд, своевременно депозиран от ответника отговор на исковата молба, съдържащ доводи и доказателства в тази насока /. Към момента на произнасяне на въззивния съд, довод и доказателства за влязлото в сила решение по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд не е направен, респ. не са представени такива по делото. Мотивите на съда за допускане на обезпечението, впрочем твърде пестеливи, съдържат единствено извод за наличие на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, основана на сключеното на основание оздравителния план на [фирма] / в несъстоятелност, праводател на [фирма] / споразумение между [фирма] и правоприемника. Не е коментирано съдържанието на споразумението, в аспект на намерението за новиране. Поставените процесуалноправни въпроси, с оглед преждепосоченото, не покриват общия критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК - не са относими към предмета на спора и обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, който не е обосновал правни изводи, в противоречие с процесуална норма или практиката по тълкуване на такава норма, относима към процеса на доказване. Непокриването на общия селективен критерий не налага коментиране на допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Независимо от последното, по въпроса относно задължението на съда да се произнесе в съответствие с доказателствения материал в цялост / при обезпечаване на предявен иск - с доказателствения материал събран по делото до момента на произнасянето, а не само приложен към молбата за допускане на обезпечението /, не съществува противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, подлежаща на преодоляване или осъвременяване. Третият от поставените въпроси е напълно неотносим, доколкото с частната жалба на настоящата ответна страна, предвид първоинстанционното отхвърлително определение по молбата й за допускане на обезпечението, не са представени каквито и да било доказателства, а и въззивният съд не е обосновал правен извод за изключването на такива доказателства, ако биха били приложени. В този смисъл, третият от поставените въпроси е напълно неясен и неприложим към съдържанието на извършените процесуални действия от страните и съда. Доводите за допускане на касационното обжалване, наведени в частната жалба на [фирма] не могат да бъдат коментирани / предвид направено изрично искане в този смисъл /, тъй като в настоящото производство [фирма] не разполага с процесуално право на присъединяване към жалбата на [фирма]. Съображенията за наличие на сила на пресъдено нещо по спора са относими към неправилност на допуснатото обезпечение, досежно преценката за допустимост на обезпечавания иск, предхождаща преценката за вероятна основателност на същия. Поради това, тези решаващи доводи на жалбоподателя не обуславят вероятна недопустимост на въззивното определение, в който случай касационното обжалване би било допуснато и без наличие на мотивирани основания по чл.280 ал.1 ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение