Определение № 3506 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2007/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Естрея България „ АД против решение № 161/06.06.2025 г. по гр.д.№ 317/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 749/14.10.2024 г. по гр.д.№ 941/2023 г. на Районен съд – Хасково. С потвърденото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК, в обективно кумулативно съединение, искове на касатора против Т. Б. Т., за установяване вземания на ищеца към ответника, произтичащи от сключен на 06.12.2021 г., между „Инвестбанк„ АД, в качеството на кредитодател и Т. Т., в качеството на кредитополучател, договор за бърз потребителски анюитетен кредит, които вземания са прехвърлени от „Инвестбанк„АД на „Естрея България„АД с договор за цесия от 01.09.2022 г.. Касаторът оспорва правилността на единствения решаващ извод за отхвърляне на исковете – ненадлежно уведомяване на длъжника Т. за сключения договор за цесия: нито чрез овластения ЧСИ Росен Сираков, с осъществено връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, нито чрез връчване на исковата молба, ведно с приложенията към същата, част от които са изрично уведомление за цесията до длъжника, изходящо от цедента / лист 60 по номерацията на първоинстанционното дело /, пълномощно от цедента, овластяващо цесионера да съобщи на длъжника цесията / лист 58 / и самият договор за цесия / лист 49 и сл. / ведно с Приложение № 1 към същия, в което са индивидуализирани цедираните вземания, вкл. процесните. Касаторът оспорва отказа на съда да приеме за надлежно уведомяването - с получаване на исковата молба и приложенията към същата, касаещи цесията - чрез назначения по делото особен представител на ответника, като намира за аналогично приложима формирана съдебна практика, за надлежно предявяване на предсрочна изискуемост на кредит, с изявление в този смисъл, съдържащо се в исковата молба, връчена на особен представител на длъжника. Страната намира, че всички аргументи, изложени в обосноваване надлежност на уведомяването в такава хипотеза, са приложими и в настоящата. Достатъчно, с оглед така формираната практика, е да е надлежно изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 4 ГПК, която именно брани интереса на ответника. Отделно касаторът намира, че въззивният съд е обвързал с неуведомяването за цесията несъответни на целта на същото правни последици. Договорът за цесия поражда действие между страните с факта на сключването, а уведомяването на длъжника за цесията, дължимо от стария кредитор, единствено цели да внесе яснота относно легитимирания кредитор. При неуведомяване за цесията, плащането на стария кредитор – цедента би имало погасителен за задължението на длъжника ефект и само с този довод същият би могъл да се позовава на него. Като не е съобразил съобщаването на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към същата, в качеството на факт, настъпил в хода на производството, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ответната страна - Т. Т., чрез особения си представител адв. Д. А. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правен въпрос, в съответствие със задължителните указания на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като намира, че изложението изразява единствено несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Естрея България„ АД се легитимира като кредитор на ответника Т. Т., на основание сключен на 01.09.2022г. с „Инвестбанк„ АД договор за цесия на вземанията на банката от същия, на основание договор за бърз потребителски анюитетен кредит от 06.12.2021г.. За тези вземания цесионерът ищец се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Т.. Цената на иска за главницата - 5 743,63 лева и качеството на ответника - потребител, обуславят допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо вр. с чл. 113 ГПК. Ищецът твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, на основание раздел ХІ, т.11.1.2 от сключения договор, с покана изх. № 5145/1828/14.06.2022г., връчена чрез ЧСИ на адрес на длъжника и получена от лице от домакинството му. Твърди, че уведомление за цесията също е връчено чрез ЧСИ, по реда на чл. 47 ГПК, на 09.11.2022 г.. Видно от справка от НБД „ Население „ към ГД „ ГРАО „ при МРР / лист 77 по номерацията на първоинстанционното дело /, ответникът е регистриран на постоянен адрес - [населено място], [жк], вх.Б, ет.3, ап.24 и с настоящ адрес – ХС Минерални бани [населено място], Хасковска област. Съдебните книжа са изпратени и на двата адреса. От [населено място], Хасковска област са върнати със съобщение от кметството, че лицето от една година живее в чужбина / лист 73 /, а от адреса в [населено място] / посочен и в договора за кредит / - с бележка от призовкар, че на адреса живее бащата на лицето, който отказва да приеме призовката и съобщава, че синът му отдавна живее извън страната. Съдът е разпоредил уведомяване по реда на чл. 47 ГПК. Уведомления са поставени на двата адреса – на 12.07.2023г. на адреса в [населено място], с потвърдени първоначални данни за отсъствието на адресата, и на 03.08.2023 г. – на адреса в [населено място]. С разпореждане от 18.08.2023г. са изискани данни от месторабота и установено прекратяване на трудовото правоотношение на Т. с „ММ Медем„ ООД на 11.10.2021г., без последващо отразени данни за ново трудово правоотношение /справка от НАП към 22.08.2023г./. С оглед така изпълнената процедура, с разпореждане от 22.08.2023г. съдът е приел връчването на съдебните книжа на ответника за редовно, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и разпоредил назначаването на особен представител на ответника, за което изискал съдействие от АК – Хасково. Назначеният особен представител на ответника – адв. Д. А. - е оспорил предявените искове на множество основания, вкл. с твърдение за нищожност на договора за кредит, като сключен без съгласие на ответника, в противоречие с императивни законови разпоредби, като съдържащ неравноправни клаузи и пр.. Оспорил е материалната легитимация на ищеца, настъпили последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, вкл. поради нередовно връчване на изявлението за същата чрез ЧСИ, като е противопоставил и възражение, че цесията, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД, не е произвела действие за длъжника, тъй като не му е съобщена, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Всяка от инстанциите е приела неоснователност на исковете единствено на основание неуведомяване длъжника – ответник за сключения договор за цесия, без каквито и да било правни изводи по останалите защитни доводи на страната. Така въззивният съд е аргументирал извода си със следните съображения: Уведомяването за цесията чрез ЧСИ Росен Сираков не е надлежно, тъй като не е изпълнена цялата дължима процедура по чл. 47 ГПК / съответно описана /: не са предприети всички възможни проучвания за установяване местонахождението на длъжника, наложени от принципите на дължимата грижа и добросъвестността / решение на СЕС по дело С - 327/10 / за да се счита адресата надлежно известен. От предходното описание на дължимата процедура и коментара на удостовераното от ЧСИ, може да се приеме, че пропускът, който отчита въззивният състав, е неизпълнение на процедурата и по настоящия адрес на длъжника, както и неиздирването на данни, соглед евентуалното й изпълнение и по негова месторабота / независимо от установените в производството факти, за нерегистрирано трудово правоотношение след 11.10.2021г., при предприето чрез ЧСИ уведомяване през 2022г., и данните за пребиваване в чужбина повече от година, спрямо датите на дадени сведения от кметството в [населено място] и от бащата на лицето – през лятото на 2023 г. /. Кумулативно въззивният съд е приел, че не може да се приеме за надлежно уведомяване за цесията, чрез връчените на особения представител на страната приложения към исковата молба: уведомление за цесията, изходящо от цедента „Инвестбанк„ АД и адресирано до ответника и изрично пълномощно на цедента, овластяващо цесионера да уведоми от негово име длъжника за цесията. За този си извод съдът се е позовал на липсата на договорно правоотношение между представляван и особен представител и произтичаща за последния представителна власт по силата на закона, като правомощията му са ограничени – не може да приема волеизявления „свързани с промяна в материалното правоотношение с представлявания„. По същество е коментирал и липсата на фактическа връзка между представляван и особен представител, позволяваща последния да би могъл ефективно да предаде уведомлението за цесията. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Правопроменящ юридически факт, внасящ промяна в облигационното правоотношение, какъвто е сключен договор за цесия, редовно ли е съобщен на длъжника, съгласно чл. 99 ЗЗД, ако изявлението на стария кредитор е връчено ведно с исковата молба, на особен представител на длъжника, назначен по чл. 47, ал. 6 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по т.д.№ 193/2018г. и т.д. № 2072/2015г. на І т.о. и гр.д. № 60208/2016г. на ІІ г.о. на ВКС. С идентичен смисъл, но различна редакция, същият въпрос е зададен с вероятно визирана хипотеза на допълнителен селективен критерий по чл. 280,ал. 1, т. 3 ГПК /доколкото конкретната точка е останала непопълнена /. 2/ Намира ли приложение правната фикция на чл. 47, ал. 5 ГПК и уведомен ли е редовно за сключен договор за цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, длъжник – ответник по иск, ако процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 5 ГПК е била изпълнена за пръв път от съда при връчване на исковата молба, ведно с приложени към нея доказателства за извършеното прехвърляне на права и нарочно уведомление до длъжника ? От кой момент се счита уведомен длъжника – ответник - от момента на фингирано връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК или от момента на връчване на исковата молба на особения представител по делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК ? – допълнителният селективен критерий по тези два въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с аргумента, че съдебната практика не дава отговор на въпроса дали уведомяването не следва да се счита редовно още с изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 - ал. 5 ГПК, последващо на която и само като допълнителна гаранция за защита интересите на ответника се явява назначаването на особен представител. Паралелно се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, обоснована с неправилно приложение на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от съда, приравнил правните последици от неуведомяването на длъжника за цесията, съгласно ал. 3 на същата разпоредба, на несъществуващо задължение на същия към цесионера. Първият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е включен в предмета на спора, чрез защитно възражение на ответника и с отговор на същия е обоснован решаващ извод за отхвърляне на исковете. С оглед правомощието на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да се конкретизира с допълнителните предпоставки, специфични за конкретния спор / посочени във втория въпрос /, добивайки следното съдържание: Може ли да се счете за редовно съобщен на длъжника договор за цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с връчване исковата молба на новия кредитор / цесионера / и приложенията към същата, между които изрично уведомление от стария кредитор / цедента /, адресирано до длъжника и изрично пълномощно от цедента за цесионера, за упълномощаване последния да съобщи цесията от негово име, ако са връчени на назначения на длъжника особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК ? Допълнителният селективен критерий е удовлетворен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с цитираното решение по т.д.№ 193/2018г. на І т.о. на ВКС, в което е отговорено утвърдително на въпрос, касаещ уведомяване на длъжника от кредитора – страни по сключен договор за кредит - за обявена предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на исковата молба, съдържаща волеизявление в този смисъл, на назначения на длъжника особен представител. Предмета на уведомяването не разкрива специфика, която да изключва относимостта на визираната практика, доколкото се касае все за съобщаване на юридически факт, с правни последици за уведомявания, макар различни по съдържание. Останалите съдебни актове – решения, не съдържат отговор на така поставения въпрос, а посочените определения, постановени в производство по чл. 288 ГПК, не съставляват относима към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не конкретния момент на осъществено в хода на съдебното производство уведомяване на длъжника за цесията, е обосновал решаващ извод на въззивния съд. Отделно е необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочена правна норма или правен принцип, чието прилагане е провокирало противоречива съдебна практика в отговор на въпроса / съответно посочена /, нито са аргументирани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодатеството. Не е обоснована от касатора логична причина за установяване на по-ранен момент на уведомяването, но все в хода на висящото съдебно производство, при наличието на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, освен с цел преодоляване мотивите на въззивния акт, акцентиращи на особения статут и ограничени правомощия на особения представител. Допускането на касационното обжалване по първия въпрос е достатъчно за преодоляване селективната фаза на касационното производство. При това, доколкото за правните последици на неуведомяването, съгласно чл. 99, ал. 4 вр. с ал.1 ЗЗД, битуват различни концепции и липсва задължителна съдебна практика, очевидна неправилност на въззивното решение по съображенията, обосноваващи същата, не може да бъде споделена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение