Определение № 60324 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 45/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 260120 от 05.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 469/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., поддържа, че обжалваното определение недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. Настоящият състав приема за установено следното: С определение № 5203/13.04.2020г., постановено по гр.д.№17768/19г. по описа на ВРС е върната подадената от Ц. Я. искова молба, по която е образувано гр.д.№17768/19г. по описа на ВРС и е прекратено производството по делото на осн. чл.129, ал.3 ГПК. С определение №260023/01.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№1403/20г. по описа на ВОС, е потвърдено определение №5203/13.04.2020г., постановено по гр.д.№17768/19г. по описа на РС Варна. Против въззивното определение е подадена от Ц. Я. частна касационна жалба вх.№261415/14.07.2020г. С разпореждане №260409/17.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№1403/20г. по описа на ВОС, частната касационна жалба е оставена без движение и на страната са дадени указания за отстраняване на нередовностите й /представяне на пълномощно за адвокат/, изложение на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване и доказателства за внесена държавна такса по см. на ВКС в размер на 15лв С разпореждане №260678/31.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д. №1403/20г. по описа на ВОС, молбата на страната с пр.осн. чл.63, ал.1 ГПК е била уважена, като срокът за изпълнение на цитираното разпореждане е продължен с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок, т.е. считано от 28.07.2020г./съответно изтичащ на 11.08.2020г./.В рамките на дадения срок е депозирана молба вх.№263762/ 11.08.2020г. /подадена по ел.поща на 10.08.2020г. в 23, 57ч., посочено, че е подписана с КЕП/, от страната чрез процесуалния й представител, с която е представено изложение на основания по чл.280, ал.1 от ГПК, като е посочено и, че страната ще се възползва от възможността в срок до 11.08.2020г. да представи допълнено изложение. С разпореждане №2600990/18.08.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№1403/20г. по описа на ВОС, съдът е приел, че дадените указания не са били изпълнени в цялост от страната в рамките на продължения й срок, предвид което частната касационна жалба е била върната. С разпореждане от 03.09.2020г. по гр.д.№1403/2020г. ОС Варна е оставил без разглеждане молба на Ц. Я. от 01.09.2020г. за продължаване срока за отстраняване нередовности на частна касационна жалба с вх.№261415/14.07.2020г., която е върната, поради което е счел същата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба от 23.09.2020г. и за да постанови своето определение съставът на АС – Варна приема, че за разлика от определенията по чл. 64 ГПК, с които се отказва възстановяването на срок, определенията по чл. 63 ГПК за продължаване срока за обжалване на съдебния акт, не подлежат на самостоятелно обжалвано, тъй като не преграждат развитието на делото и последващ съдебен контрол не е изрично предвиден в процесуалния закон. Прието е, че правилността на становището на съда по подадена молба по чл. 63, ал.1 ГПК подлежи на преценка при осъществяване на последващ инстанционен контрол за законосъобразност на актовете, които преграждат по нататъшният ход на производството. Съставът на АС - Варна е приел, че частната жалба, с която е сезиран е срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване акт, но в диспозитива на определението си се е произнесъл, че прекратява производството по делото, без да се произнесе съобразно разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК, във вр. чл.262 ГПК. Това определение е обжалвано с частна касационна жалба вх.№262044/02.12.2020г., а с определение от 28.01.2021г. по гр.д.№45/2021г. ВКС е върнал делото на АС Варна за произнасяне по молба на Ц. Я. /съдържаща се в касационната жалба/ за допълване на въззивното определение, като с определение от 04.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г. на Варненски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата за допълване. С частна жалба вх. № 261176/24.02.2021г. на Ц. А. Я., чрез адв. М. Д. е обжалвала определение № 2600062 от 04.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 469/2020г. на Варненски апелативен съд, с което молба на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото определение № 260120 от 05.11.2020г., е оставена без разглеждане като недопустима и с определение от 20.05.2021г. по ч.гр.д.№1459/2021г. ВКС е върнал делото на АС Варна за произнасяне по същество по молбата за допълване. С определение от 26.05.2021г. по гр.д.№469/2020г. АС Варна е оставил без уважение молбата на Ц. Я. за допълване на определение от 05.11.2020г. Настоящият състав с оглед на така установените обстоятелства по делото намира, че обжалваното определение е неправилно. При произнасянето си апелативният съд в мотивите на обжалваното определение е изложил съображения по съществото на спора и по правилността на обжалваното разпореждане от 03.09.2020г. по гр.д.№1403/2020г. ОС Варна, но приемайки неправилно, че е сезиран с жалба срещу отказ да бъде продължен срок по реда на чл.63 ГПК, а не срещу разпореждане за оставяне на молба за продължаване на срок за отстраняване нередовности на частна жалба без разглеждане, което е преграждащо по своя характер, с диспозитива на своето определение е прекратил производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на АС Варна за произнасяне по същество по частна жалба на Ц. Я. от 23.09.2020г. срещу разпореждане от 03.09.2020г. по гр.д.№1403/2020г. ОС Варна за оставяне без разглеждане на молба на Ц. Я. от 01.09.2020г. за продължаване срока за отстраняване нередовности на частна касационна жалба с вх.№261415/14.07.2020г. Предвид изложените съображения, съдът