Определение № 1652 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 625/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 5049 от 19.12.2025 г., подадена от Н. А. С. чрез пълномощника адв. А., срещу определение № 551 от 03.12.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 402/2025 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено определение № 1391 от 23.10.2025 г., постановено по гр.д. № 40/2025 г. по описа на РС - Търговище за прекратяване на производството по предявения иск като недопустимо.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че върху процесния имот, върху който е насочено принудително изпълнение, е била учредена ипотека в полза на банката кредитор. Също така неправилно било прието, че ищцата е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по Павловия иск, предявен срещу съпруга й. Твърди, че това решение не я обвързва, тъй като не е участвала в производството по постановяването му, затова като неучаствал в производството съпруг има правен интерес да предяви иска по чл.440 ГПК за защита на интересите, нарушени с постановеното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. Допустим ли е искът по чл. 440 ГПК за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК изключват ли правния му интерес от този иск? Твърди се противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС;

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 440 ГПК от страна на съпруг за защита на негово право на собственост върху недвижим имот в хипотеза, в която този съпруг не е бил страна по успешно проведено дело по чл. 135 ЗЗД с предмет конкретния недвижим имот?

3. Възможността за предявяване на иск за отмяна на влязло в сила решение, предвидена в Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, за съпруга, неучаствал в делото с предмет право на собственост върху недвижим имот - СИО, води ли до извода, че същият този съпруг не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по делото, в което същият не е участвал?

Твърди се и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане до касация по чл.280, ал.2 ГПК.

Насрещната страна „Банка ДСК“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Ответникът И. И. не изразява становище.

Частната касационна жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащо на обжалване определение.

За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

Н. С. е предявила срещу „Банка ДСК“ АД и И. И. иск за установяване по отношение на ответниците, че имуществото, върху което е насочено изпълнение по за парично вземане по изп.д. № 1338/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., не принадлежи изцяло на длъжника И. И.. Твърдяла е, че имотът, върху който е насочено изпълнението, е бил продаден от длъжника И. на А. С., съпруг на ищцата, поради което бил съпружеска имуществена общност. С влязло в сила решение сделката, с която С. придобил имота от И., била обявена за недействителна по отношение на банката-кредитор на И.. Тъй като ищцата не участвала в производството по П. иск, решението по него не я обвързвало и не обхващало нейната част от имота. Принудителното изпълнение в полза на банката било насочено върху целия имот, въпреки че 1/2 идеална част от него принадлежала на ищцата, а не на длъжника И..

С потвърденото от въззивния съд определение е прието, че предявеният от Н. С. иск с правно основание чл.440 ГПК е недопустим и производството по него е прекратено. Въззивният съд приел, че договорът за кредит от 09.10.2007 г. между И. И. и „Банка ДСК“ АД бил обезпечен с ипотека върху втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент от 99.07 кв.м., ведно с избено помещение от 12 кв.м., гараж от 14 кв.м. и 1/2 ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата. Върху този имот било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 1338/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С.. През 2017 г. И. прехвърлил на А. С. правото на собственост върху ипотекирания в полза на банката имот. Купувачът придобил имота по време на брака си с Н. С., която придобила права в режим на СИО. С влязло в сила решение сделката била обявена за относително недействителна по отношение на „Банка ДСК“ АД. Съдът изложил, че силата на пресъдено нещо на решението по Павловия иск се простирала и върху правната сфера на ищцата, независимо че тя не е участвала в производството по постановяването му.

Като изходил от обстоятелството, че имотът бил ипотекиран в полза на банката, която по силата на чл.173, ал.1 ЗЗД имала право да насочи изпълнението върху него независимо от последващи разпореждания, въззивният съд приел, че за ищцата не съществувал правен интерес от предявения иск, защото успешното му провеждане няма да защити правата й. По изложените мотиви е потвърдено определението на районния съд за прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск.

При тези данни настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускането на касационно обжалване.

Първият и третият въпроси не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили мотивите му за недопустимост на предявения иск, затова не е обоснована общата предпоставка за достъп до касация. Съдът не е приемал, че възможността по чл. 435, ал. 4 ГПК изключва правния интерес на третото лице от иск по чл. 440 ГПК. Също така съдът не се е позовавал на Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. на ОСГК, което не е приложимо към производството по П. иск, а касае само вещни искове. Искът по чл.135 ЗЗД има облигационен, а не вещен характер, тъй като уважаването му не води до връщане на имота, предмет на увреждащата сделка, в патримониума на отчуждилия го длъжник, а има за последица само осигуряване на възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, при запазване на действителността на разпоредителната сделка по отношение на страните по нея. Според постоянната практика на ВКС при предявен иск по чл.135 ЗЗД е налице задължително другарство между страните по увреждащата сделка. Когато увреждаща сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, е сключена само от единия съпруг като приобретател, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.3 СК правата върху имота се придобиват общо от двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност. Независимо от тези последици на сключената сделка, неучаствалият съпруг не става страна по нея. При уважаване на иска неучаствалият (в сделката и в производството по П. иск) съпруг ще бъде обвързан от решението поради естеството на спорното право - неделимата бездялова съсобственост.

Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, според която в хипотеза като настоящата иск по чл.440 ГПК е недопустим. Искът по чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин в ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при неговото уважаване прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението към прехвърленото имущество, като приобретателят (собственик) следва да търпи изпълнението за удовлетворяване на чуждото (на длъжника) задължение. Следователно при влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, с което искът е уважен, не се спори между обвързаните от силата на присъдено нещо субекти, че длъжникът не е собственик на вещта, по отношение на която е предприето принудителното изпълнение. Липсата на спор относно материалното право изключва съдебна намеса чрез исков процес в защита на същото. Дори да бъде разгледан искът по чл. 440 ГПК и той да бъде уважен, това няма да е пречка за предприемане на принудителни изпълнителни действия от взискателя – кредитор, ползващ се от решение по чл. 135 ЗЗД, спрямо ответника – приобретател по увреждащата сделка за имущество, предмет на същата. Казаното важи и за неучаствалия в производството по Павловия иск съпруг, доколкото от характера на неделимата съпружеска общност следва, че решението за недействителност на сделката обвързва и този съпруг.

Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното определение като предпоставка за допускане на касационното обжалване.

При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата се следват разноски в размер на 51,13 евро (равностойност на 100 лева).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение