Определение № 43 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 817/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на третото лице – помагач С. Д. срещу въззивно решение на Старозагорски окръжен съд. Исковото производство е образувано по самостоятелни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от ищците С. З.-Т., Ж. Т. и М. Т. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за заплащане на основание сключен от ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на обезщетения за неимуществени вреди, причинени поотделно на всеки ищец при пътно-транспортно произшествие, в размери съответно 20000 лв., 5000 лв. и 5000 лв. В частите, с които въззивният съд се е произнесъл по предявените от ищците Ж. Т. и М. Т. искове, всеки с първоначално заявен размер от 5000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което в тази част касационната жалба е оставена без разглеждане с влязло в сила определение от 28.11.2019 г. В останалата част – относно предявения от ищеца З.-Т. иск – производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС-ОСГТК. Тълкувателното решение е постановено на 23.02.2022 г., поради което производството следва да бъде възобновено. Съгласно приетото в ТР № 3/2019 по тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС-ОСГТК, търговски са делата, които имат за предмет материални правоотношения, свързани със сделки, уредени от разпоредбите на Търговския закон (Част трета) и съответните специални закони, независимо от родовата подсъдност на спора, вкл. и сделките, по които едната страна не е търговец (чл. 287 ТЗ). Дори когато тази страна има качеството „потребител“, това не се отразява на търговския характер на делото, нито на обжалваемостта на постановените в производството съдебни актове, в частност въззивното решение, когато същото е постановено преди изменението на чл. 113 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.). Едва след влизане в сила на това изменение делата за правоотношения, свързани с търговски сделки, по които едната страна е потребител, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес с праг за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в размер на 5000 лв. В разглеждания случай спорното вземане се основава на застрахователен договор – абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, което и обуславя квалификацията на делото като търговско. Същевременно в конкретния случай е без значение дали жалбоподателят и ищцата, като ползватели на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, са едновременно и потребители по § 13, т. 1 ЗЗП, доколкото въззивното решение е постановено на 27.11.2018 г. - преди горепосоченото изменение на чл. 113 ГПК, поради което и предвид търговския характер на делото същото и в частта относно предявения от ищеца З.-Т. иск не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК и в тази част следва да се счита влязло в сила с постановяването си. По изложените съображения касационната жалба се явява недопустима и в останалата си част. С тези мотиви съдът