Определение № 2852 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 311/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищцата В. Е. З. и ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 175 от 14.10.2024 г. по в. гр. дело № 398/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 183 от 21.06.2024 г. по гр. дело № 827/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Е. З. разликата над сумата от 12 000 лв. до размера от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с чл. 255, ал. 1, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 349 ЗМ 321/2018 г. на ОД МВР - Стара Загора, пр. пр. № 2329/2018 г. на ОП – Стара Загора, като е постановено ново решение, с което този иск е отхвърлен за горепосочената разлика, и с което е потвърдено горепосоченото първоинстанционно решение в останалата му част, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г., и е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до целия предявен размер от 56 000 лв., както е отхвърлен и иска със същото правно основание за сумата 1 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт. Касаторката – ищца В. Е. З. поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 56 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 1 000 лв., поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено в атакуваната част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени за целия им предявен размер. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Какво е съдържанието и по какви параметри се определя понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?“; 2. „Въпрос на фактическа преценка ли е, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди?“; 3. „Дали е нужно пълно и главно доказване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при иск по ЗОДОВ?“, и 4. „Подлежат ли на обезщетяване имуществените вреди, представляващи адвокатски възнаграждения и други разноски, направени пред досъдебната фаза на наказателния процес, ако делото не е разглеждано в съдебна фаза?“. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г., ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. №13/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 267/21.04.2020 г. по гр. д. № 4587/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 116/22.05.2019 г. по гр. д. № 4121/2017 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 50097/22.06.2023г. по гр.д. № 2983/2022 на ВКС, IV г.о.. Навежда и очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба - Прокуратурата на Република България не подава писмен отговор. Касаторът – ответник Прокуратурата на Република България поддържа в касационната си жалба, че въззивното решение в обжалваната от него част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен, е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено до справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извършва след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, който счита за разрешен в атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Ответницата по тази касационна жалба - В. Е. З. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по иск по граждански спор с цена над 5 000 лв.), в частта му относно предявения иск за неимуществени вреди, в която част същите са допустими. Касационната жалба на ищцата, в частта й, досежно отхвърлянето на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск (1 000 лв.). Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Второинстанционният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от непозволено увреждане в хипотезата на прекратено досъдебно производство с влязло в сила на 15.02.2023 г. прокурорско постановление поради недоказаност на престъплението. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е продължителността на цялото наказателно производство, приключило в досъдебна фаза, - от около 1 година и 3 месеца. Отчел е наложената мярка за неотклонение – „подписка“ за целия период на производството. Взел е предвид характера на обвинението за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, активната трудоспособна възраст на ищцата – около 40 г. и чистото й съдебно минало. Във връзка със степента и интензитета на претърпените от процесното незаконно обвинение морални вреди решаващият съд е приел, кредитирайки приетото и неоспорено заключение на комплексната психолого-психиатрична експертиза, че З. е преживяла тежка психотравма с негативни емоционални преживявания на страдание, стрес, уплаха, страх и унижение. Психотравмата е довела до невротични, емоционални и страхови изживявания, които са клинични симптоми на разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция. Психотравмиращите преживявания са нарушили базисни характеристики на ищцовата личност - себеутвърждаването, себеоценката, чувството за собствена ценност, загуба на авторитет и социален престиж. През този период се е чувствала обречена, изпитвала е безнадеждност, била е депресивна и апатична, отчуждила се е от хората и външния свят, била е в състояние на силен шок и стрес. Настъпила е фрустрация, съставляваща цялостен поведенчески механизъм, в който човек изпитва силни негативни емоции - тревога, стрес, безпокойство, страх и безсилие да се справи с травмиращата ситуация. Въпреки, че на 08.02.2023 г., наказателното производство спрямо ищцата е прекратено, тя е продължила да поддържа невротична и афективна симптоматика, като към настоящия момент е с оплаквания от безпокойство, напрежение, тревожност, плачливост, понижено настроение и нарушен сън, които пречат на пълноценното й социално функциониране и качество на живот, т.е. няма съществено подобрение в психичното й състояние, поради което по време на освидетелстването вещото лице е предложило хоспитализация. Тежкото психоемоционално преживяване от страна на ищцовата личност, причинено от процесното незаконно обвинение в тежко данъчно престъпление, надхвърлящо обичайните неимуществени вреди при подобни деликти, е установено според въззивния съд и от изслушаните по делото свидетели, според чиито показания ищцата е започнала да пие антидепресанти за излекуването си, но то не е настъпило до момента. Горепосочените конкретни обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, са мотивирали решаващият съд да приеме предявеният иск за частично основателен за сумата 12 000 лв., съставляваща справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт. В останалата предявена част до 56 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Поставените от касаторите въпроси имат сходно съдържание и се отнасят до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да бъдат установени и взети предвид за точно прилагане на принципа на справедливост. Така преформулиран и обобщен поставеният въпрос притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. спрямо него е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол. Същият обаче е разрешен в съответствие с цитираната от касаторите практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14. 06. 2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о. на ВКС; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. на ВКС и др.), поради което не е осъществено релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според горепосочената съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на незаконното обвинение в престъпление; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В мотивите към решението си решаващият съд следва да обсъди всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. От мотивите на обжалвания акт може да бъде направен извод, че въззивният съд е съобразил съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в своето решение, постановявайки го изцяло в съответствие със същата. Решаващият съд е взел предвид именно горепосочените правнозначими обстоятелства, установени спрямо ищцата – вида и тежестта на процесното обвинение в престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“; негативното отражение на воденото наказателно производство върху личния и семейния живот на увредената, особено върху нейната психика, при което е настъпило сериозно психическо разстройство (разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция), продължаващо и към момента на приключване на съдебното дирене пред втората инстанция; взетата мярка за неотклонение „подписка“ през цялото времетраене на наказателното преследване и продължителността на последното, както и възрастта и чистото съдебно минало на ищцата, които спрямо конкретната й личност са обусловили неимуществени вреди над обичайните при подобни деликти. Поради неосъществяването на общото и на релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочения правен въпрос. Поставеният от ищцата З. въпрос досежно присъждането на обезщетение за имуществени вреди е извън предмета на настоящото касационно производство, доколкото в тази част касационната жалба на З. е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, поради което касационният съд не дължи неговото обсъждане. Не е налице и наведеното от ищцата основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Доколкото наведените от З. оплаквания за необоснованост на въззивното решение и неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение не кореспондират с горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивното решение, то не е осъществено горепосоченото основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато и по двете касационни жалби. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение