Определение № 429 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. О., гражданка на Руската федерация, със статут на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец, срещу въззивно решение № 1243 от 30.10.2019 г., поправено с решение № 679 от 09.06.2020 г., по възз. гр. д. № 1286 /2019 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение от 22.03.2019 г., поправено с решение от 26.03.2019 г. по гр.д. 13637 /2017 г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „777“ ООД и „Фам билдинг“ ООД искове с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищцата да ползва отделни вещи и съоръжения – басейн, зелени площи и открит паркинг, препятстване поставяне на охранителни камери, недопускане преместването на оградата в имота, така, че да бъде ограден прилежащият към комплекса паркинг. Насрещната страна „Фам билдинг“ ООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на право на собственост, за които не съществува ограничение за касационно обжалване. Ищцата основава иска си на твърдения, че притежава апартамент, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място]. Дворното място, върху което е изградена сградата, е обща част на сградата по своето естество на основание чл.38 ЗС, въпреки, че ищцата притежава само идеални части от правото на строеж. А останалата част от дворното място с площ 1500 кв.м., в която се намират басейн, зелени площи и открит паркинг, е обща част по предназначение, ведно с техническите съоръжения, включително алеи, озеленяване, басейн и паркинг. Въззивният съд е приел следното: Придобивайки самостоятелен обект в сградата ищцата е придобила и съответните идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което сградата е построена, но не и върху незастроената част. От договора, с който е придобила правото си на собственост върху апартамент, не се установява придобиване на вещни права върху останалата незастроена част от терена. Ищцата има правата по чл.64 ЗС, които не включват ползването на съоръженията, за които предявява претенцията. Изброените от ищцата вещи и съоръжения не се намират в сградата и не са общи части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС. Преди изостряне на отношенията със собствениците на дворното място етажните собственици са ползвали съоръженията, но срещу съответна такса (срещу заплащане). Ищцата няма право да ползва вещите и съоръжения в двора и защото като етажен собственик съгласно чл.64 ЗС има право на достъп до сградата и до външните и стени. В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката извежда множество правни въпроси: Повечето въпроси са извън основанието на исковете и извън предмета на доказването им. Въпросите са свързани с доводи, че вещите и съоръженията са общи части на сградата, включително и защото не са самостоятелни обекти на собственост, а допълващи съоръжения. • Представляват ли общи части по своето предназначение изградените в поземления имот елементи на допълващо застрояване - басейн, озеленяване, детска площадка, паркоместа и др.? Въпросът не е обуславящ, защото е общ извън основанието на иска и установеното по делото, в него не е уточнено дали изброените вещи и съоръжения представляват общи части по своето предназначение от незастроената част от двора, която не е обща част на сградата, или от сградата, в която ищцата притежава апартамент. Видно от изложеното за основанието на иска и мотивите на въззивния съд обуславящ е въпросът: дали собственикът на апартамент в жилищна сграда, в чието право на собственост не е включено правото на собственост върху идеални части от дворното място, а право на строеж върху дворното място, притежава по силата на правото си на собственост върху апартамента правото на собственост върху построените в незастроената със сградата част от дворното място вещи и съоръжения? Такъв въпрос не е изведен и по отношение на такъв въпрос не е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК. По обуславящия въпрос въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 4660 /2018, на ВКС, I г.о.в което е прието, че вещи и съоръжения в незастроената със сградата част от дворното място могат да бъдат придобити от етажните собственици по силата на приращението (чл.92 ЗС). Този въпрос е основан на различна фактическа обстановка от приетата от въззивния съд, че етажният собственик (жалбоподателката-ищца) няма право на собственост върху дворното място, че правото на собственост върху дворното място е отделено от това върху отделните самостоятелни обекти в сградата. По обуславящия въпрос въззивният съд не е допуснал противоречие и с посоченото решение по гр.д. № 4994 /2015 г. на ВКС, II г.о., в което е разгледан въпросът дали елемент от сграда в режим на етажна собственост (ЕС) е със статут на обща част. Този въпрос също е основан на различна фактическа обстановка. Няма противоречие, защото в случая вещите и съоръженията не са в сградата, а в дворното място, което има различен собственик. По обуславящия въпрос въззивният съд не е допуснал противоречие и с посоченото решение по гр.д. № 1425 /2015 г. на ВКС, I г.о., в което е разгледан въпросът за значението на механизма, по който е определена цената на отделното жилище и като обуславящ въпросът дали подпокривното пространство е самостоятелен обект или обща част в сградата. Следващите въпроси са основани на твърдения, на които исковете не са основани и които не са установени по делото: • Че съоръженията са принадлежност на сградата. Въпросите не са обуславящи, защото съдът не е приел, че съоръженията, които не се намират в сградата, са принадлежности на сградата. • Дали басейнът е самостоятелен обект на собственост? Въпросът не е обуславящ. Той няма значение за спора, доколкото басейнът не се намира в сградата е без значение е дали е самостоятелен обект, тъй като ищцата не твърди да има права върху него като самостоятелен обект. Без значение е и дали е принадлежност към дворното място, върху което е установено, че ищцата няма права. • В какъв обем са защитените права на суперфициарния собственик съгласно чл.64 ЗС? По този въпрос не се обосновава допълнително основание. При сграда, построена в режим на ЕС, следва ли теренът, в който е изградена вертикална планировка, да се счита за прилежащ към сградата и подлежи ли на ползване съгласно чл.64 ЗС? По този въпрос се сочи противоречие с обсъденото вече решение по гр.д. № 4660 /2018 г. на ВКС, I г.о. разгледано по-горе. Искът не е основан на такова твърдение (че ищцата има право да ползва изброените вещи съоръжения, тъй като това е необходимо за използването на постройката, в която се намира собственият и апартамент, по нейното предназначение). Поради което този въпрос не е обуславящ. Към това може да се допълни и че такова основание (по ч.64 ЗС) не е и установено от въззивния съд, който по довод е разгледал въпроса и го е разрешил в съответствие с правилото на чл.64 ЗС – установил е, че ползването на вещите и съоръженията в двора не е необходимо за ползването на постройката. • За значението на архитектурния проекти застрояването в него - сочи се противоречие с решение по гр.д. № 3832 /2015 г. на ВКС, I г.о., Няма противоречие, в решението се разглежда въпросът за значението на проекта за това кои са самостоятелните обекти в сградите (не извън тях). • При разделност на собствеността на сградите и земята как следва да се определя собствеността на допълващото застрояване в двора и приложим ли е принципът на приращението? Сочи се противоречие с посочената дотук практика и значение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът не е обуславящ, няма значение за соченото от ищцата придобивно основание, доколкото вещите и съоръженията са в двора, който не е обща част на сградата и върху който не е установено ищцата да има права. Група процесуалноправни въпроси, основани на твърдения за необсъдени инвестиционни проекти в части архитектурна, ситуация, геодезия, озеленяване. · Нарушени ли са съдопроизводствени правила, ако: Липсват мотиви на съда по новонастъпили факти, невъведени като основание на иска (по приложението на ЗУТ)? Липсват мотиви по доводи с въззивната жалба за липса на мотиви? Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, въззивният съд е разгледал доводите във въззивната жалба, които имат значение за спора (за фактическите твърдения, на които са основани исковете на жалбоподателката) и съдът е изложил мотиви за релевантните за спора факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. • Длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебно-техническа експертиза (СТЕ) при разлики в идеалните части на ищеца от общите части на сградата и правото на строеж – сочи противоречие с т.3 ТР 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС? Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд обосновано е приел, че жалбоподателката няма идеални части от правото на собственост върху дворното място. • Въззивният съд следвало ли е да вземе предвид установените нови факти? Въпросът е поставен във връзка с доводи, че въззивният съд не е изложил мотиви относно отделните части на инвестиционния проект, с който е извършено проектирането на съоръженията в дворното място Въпросът не е обуславящ поради вече изложеното, че въззивният съд е приел, че жалбоподателката няма вещни права върху незастроената част от дворното място • Въззивният съд следвало ли е да приложи служебно правилото на чл.64 ЗС? Въпросът не е обуславящ. Въззивният е обсъдил приложението на правилото във връзка с доводи на жалбоподателката срещу правилността на първоинстанционното решение, н което е обсъдено правилото. Но въззивният съд има правомощието да обсъди приложението на тази императивна материалноправна норма и служебно (т.1 от ТР 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателката се позовава на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, поради превратно приложение на императивната норма на чл.64 ЗС и поради явна необоснованост. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони. По-конкретно: от мотивите на въззивния съд не се установява превратно приложение на нормата на чл.64 ЗС. Настоящият състав не намира и въззивното решение да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство касационната жалбоподателка няма право на разноски, а искането а ответното дружество за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 1000 лева е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното настоящият състав