Определение № 147 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. срещу въззивно решение № 540 от 27.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 486 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение № 4512 /21.12.2010 г. по гр.д. № 453 /2010 г. на Варненския районен съд, 7-ми състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от У. Б. АД срещу жалбоподателя иск за възстановяване на сумата 2,000 лева, получена по Споразумение от 31.08.2006 г, както и иск за за заплащане на сумата 600 лева, представляваща изтеклата законната лихва върху тази сума за периода от 06.06.2007 г. до предявяване на иска в съда на 15.01.2010 г. и вместо това е постановено друго, с което двата иска са отхвърлени. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която с него е потвърдено отхвърлянето на други обективно съединени искове за парични вземания на У. Б. АД срещу жалбоподателя. Насрещната страна У. Б. АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, претендира разноски. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5,000 лева. Преценява се размерът на всеки отделен обективно съединен оценяем иск. Въззивното решение, което е обжалвано, е постановено след датата на влизане в сила на тази редакция на разпоредбата и касационната жалба срещу него е подадена също след тази дата. Разгледаните във въззивното производство два иска, решението по които се обжалва, са оценяеми, за парични вземания и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК размерите им са съответно 2,000 лева и 600 лева, което по отношение на всеки от исковете е по-ниско от 5,000 лева. Следователно касационната жалба е недопустима и съгласно приетото с чл.286,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде върната. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, искането на ответника за присъждането на адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1,300 лева, чието договаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство и по отношение на което жалбоподателят не е направила възражение по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност. . Воден от изложеното съдът