Определение № 4907 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3752/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. М.-Г. срещу определение № 2630 от 27.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1156/2024 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 4070/05.04.2024 г. по гр. дело № 9262/2023 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявените от нея срещу Етажната собственост на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на решенията по т. 1 и т. 2, приети на общо събрание на етажната собственост от 04.07.2023 г., а именно: по т.1 – да бъде назначен за портиер в сградата в режим на етажна собственост В. М. М. с месечно възнаграждение в размер на 2000 лева, като отделно се заплащат дължимите му осигуровки; разходите за портиер да се разпределят съгласно чл.51 ЗУЕС, като от всеки самостоятелен обект в сградата да се събира равна парична сума; ОС на ЕС е възложило на управителя на етажната собственост да сключи договор от името на ЕС и по т. 2 – приет правилник за вътрешния ред на ЕС.

Въззивният съд е обсъдил твърденията на Т. Г. в исковата молба, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни, защото противоречат на правилата за свикване и провеждане на общо събрание; противоречат със Закона за защита на личните данни по отношение на предвиденото с правилника събиране на лични данни от посетителите в етажната собственост от страна на назначения портиер; че е налице нарушаване на добрите нрави, тъй като не е оправдано назначаване на портиер с възнаграждение от 2000 лева за 4 – етажна сграда с общо 6 апартамента в нея поради нееквивалентност на евентуално извършваната от него работа и трудовото му възнаграждение.

Прието е, че решенията на ОС на ЕС са многостранни сделки, за които не са пряко приложими правилата за недействителност на договорите, уредени в ЗЗД. Специалните закони – ЗС, ЗУЕС, уреждат специална процедура за вземането на тези решения, като регламентират начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението на общото събрание. ЗУЕС не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство по чл.40 ЗУЕС. Приема се, че решенията на общото събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни, ако формално е създадена привидност за взето решение – в случаите, когато такива решения въобще не са взети, ако вземането им е изключено от самия закон или ако общото събрание е упражнило правомощие, каквото ЗУЕС не предвижда. В останалите случаи на нарушение на императивни процесуалноправни или материалноправни норми решенията биха били незаконосъобразни. В този смисъл – решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., определение № 157 от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2621/2020 г., I г. о., определение № 151 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., и др.

Прието е, че нищожността на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, се преценява в производството по чл.40 ЗУЕС. Затова определението на първата инстанция за прекратяване на исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД е правилно, още повече, че липсват наведени конкретни твърдения от ищцата в какво точно се изразява противоречието на закона /на кой закон противоречат взетите решения/, заобикаляне на закона /коя правна норма заобикаля/ и накърняване на добрите нрави.

Жалбоподателката Т. М. М.-Г. счита, че с приетото от въззивния съд се ограничава възможността за защита срещу нищожни правни актове. Специалната разпоредба на чл.40 ЗУЕС не предвижда ред за прогласяване нищожност на решения на ОС на ЕС. При непълнота в специалния закон следва да се приложи разпоредбата на чл.26 ЗЗД. Счита, че наведените в исковата молба оплаквания срещу решението на ОС на ЕС следва да се разгледат в рамките на предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, а не по чл.40 ЗУЕС, както неправилно е приел съдът. В исковата молба твърденията за нищожност били достатъчно ясни и конкретни. Позовава се на практика на ВКС.

В изложението към частната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустим ли е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на решения на ОС на ЕС поради противоречие със закона, заобикалянето му и поради нарушение на добрите нрави, както и поради злоупотреба с права, когато този иск е предявен в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС и е обективно съединен с иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и следва ли производството по чл.26, ал.1 ЗЗД да се прекрати поради недопустимост, или съдът следва да се произнесе по него, независимо от произнасянето по иска по реда на ЗУЕС;

2. Само в рамките на предявен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС съдът може ли да прогласи нищожност на решение на ОС на ЕС при твърдение за противоречието му със законовите разпоредби, противоречието му с добрите нрави, както и при твърдения за заобикаляне на закона и злоупотреба с права.

По тези въпроси въззивното определение влизало в противоречие с определение № 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о., решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о. и решение № 569 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о.

Ответникът в производството Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], ул.“М., № ***, представлявана от управителя З. С. И., оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Поддържа доводи и за нейната неоснователност. Позовава се на практика на ВКС – посочената от въззивния съд, както и определение № 137 от 4.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1267/2020 г., I г. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивното определение съответства на трайната практика на ВКС, че пътят на защита срещу незаконосъобразни решения на ОС на ЕС е само чрез иск за отмяната им по чл.40, ал.1 ЗУЕС, но не и чрез иск за прогласяване на тяхната нищожност по чл.26 ЗЗД. В този смисъл е цитираната от въззивния съд практика на ВКС – решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., определение № 157 от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2621/2020 г., I г. о., определение № 151 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., както и определение № 4176 от 20.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2689/2024 г., II г. о., определение № 482 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 11/2017 г., I г. о., определение № 137 от 4.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1267/2020 г., I г. о. В тази практика се приема също, че доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл.40, ал.1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен срок от получаване на решението. Приема се също, че твърденията в исковата молба, че решенията на ОС на ЕС противоречат на правни принципи, като например добросъвестност при упражняване на правата и забрана за злоупотреба с права, също се подвеждат под квалификацията на чл.40, ал.1 ЗУЕС, но въвеждането им в съдебния процес следва да стане не безсрочно, а в рамките на срока за предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС – изрично приетото в решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II г. о.

Обжалваното въззивно определение не противоречи на посочените от жалбоподателката две решения на ВКС - решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о. и решение № 569 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о. Напротив, въззивният съд е приел същото, каквото е прието в тях. Заявените твърдения в исковата молба на Т. М. М.-Г. за нарушение на добрите нрави и за злоупотреба с права като пороци на атакуваните решения на ОС на ЕС подлежат на разглеждане в производството по чл.40, ал.1 ЗУЕС, което съдът не е прекратил. Затова не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Единствено в определение № 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о., се приема, че решенията на ОС на ЕС могат да се атакуват и с иск по чл.26 ЗЗД, но това определение представлява изолирана практика.

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 404,75 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г. и разписка № 0200023484299698 на Еasy Pay.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,