Определение № 50102 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1020/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. М. от САК, срещу въззивно решение № 27 от 12.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 1082/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба е посочено, че с нея се обжалва частта от въззивното решение, с която „са отхвърлени исковете за главницата за разликата над 57 869.61 лв. до претендираните 92 725.19 лв. и наказателна лихва за разликата над 290.61 лв. до 10 133.74 лв.“. С жалбата са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, а в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Г. А. Н. и И. Й. Н., двамата от [населено място], представлявани от пълномощник от адв. В. К., които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, оспорват касационната жалба като неоснователна и претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание по чл.288 ГПК, констатира следното: Производството по в. т. д. № 1082/2021 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 900975 от 11.08.2021 г. по т. д. № 74/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против Г. А. Н. и И. Й. Н. искове с правно основание чл.430 ТЗ за разликата над сумата 57 869.61 лв. до сумата 92 725.19 лв. - главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13545/25.08.2006 г., и за разликата над сумата 290.61 лв. до сумата 10 333.74 лв. - наказателна лихва. В частта, с която са уважени исковете за главница до размер на сумата 57 869.61 лв. и за наказателни лихви до размер на сумата 290.61 лв., решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ответниците и е влязло в сила. С обжалваното с касационната жалба решение от 12.01.2022 г. Апелативен съд - София е потвърдил решението по т. д. № 74/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград „в частта, с която Г. А. Н. и И. Й. Н., двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД - [населено място] на основание чл.430 ТЗ сумите 57 869.61 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13545/25.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане; 290.61 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 25.05.2020 г.“, и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Г. Н. и на И. Н. разноски за въззивното производство в размер на 1 500 лв. Същевременно в мотивите към решението Апелативен съд - София е формирал изводи за неоснователност на исковите претенции в частта, за която същите са отхвърлени от първоинстанционния съд, а именно - за разликите над сумите 57 869.61 лв. и 290.61 лв. до сумите 92 725.19 лв. и 10 33.74 лв., като е приел, че поради съвпадане на неговите крайни изводи с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, т. е. в частта за отхвърляне на исковете за посочените разлики. От изложеното е видно, че при постановяване на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между действително формираната в мотивите воля на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с въззивната жалба на „Юробанк България“ АД част за отхвърляне на предявените срещу Г. Н. и И. Н. искове с правно основание чл.430 ТЗ и външно изразената в диспозитива на решението воля за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част /срещу която не е подавана въззивна жалба от ответниците/. Отстраняването на допуснатата грешка по реда на чл.247 ГПК е предпоставка за надлежното произнасяне на ВКС по повод подадената от „Юробанк България“ АД касационна жалба, поради което делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд - София за провеждане на производство по чл.247 ГПК, след което да бъде върнато на ВКС за разглеждане на жалбата по реда на чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,