Определение № 34 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5026/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 842 от 25.02.2014 г. по в. гр. д. № 901/2013 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 5979 от 23.07.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която ползването н а съсобствен недвижим имот е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС по вариант, изобразен графично на л. 218 от първоинстанционното дело, и в частта, с която Л. М. К. е осъдена да заплати 584.00 л е в а обезщетение за ползата, от която е лишен А. П. Г ., а след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважен за още 62.21 лева. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от М. С. К. и Л. М. К., с оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответникът по касация А. П. Г. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а в срока за отговор по чл. 287, ал. 2 ГПК е подал насрещна касационна жалба и поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Предмет на иска за разпределение на ползването е п арцел VI - 2137 от кв. 110 по плана на гр. Б., с площ 485 кв. м., съсобствен между ищеца А. Г. с дял 4/6 ид. ч. и по 1/6 ид. ч. за ответниците Ц. М. М. и Л. М. К ., последната в хода на производството прехвърлила правото си на своя син М. С. К .. Собственици на отделните етажи от двуетажна та двуфамилна жилищна сграда в имота с а А. Г. и Ц. М.; М. К. притежава едноетажна жилищна сграда с приземен етаж; реализирано е и допълващо застрояване - ищецът и ответницата Ц. М. ползват по един гараж, а ответникът М. К. - стопанска постройка; изградени са и паянтови постройки. За да нам е р и иска за допустим, въззивният съд счел за неоснователни наведените възражения, че дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Освен двуетажната сграда, притежавана в режим на етажна собственост, е изградена и едноетажна жилищна сграда - собственост на друго лице, като собствеността върху земята принадлежи както на етажните собственици, така и на съсобственик, който няма дял в етажната собственост. В този случай предназначение то на дворното място е не само да обслужва сградата - етажна собственост, а стопански те нужди на всички съсобственици. Н алице е обикновенна съсобственост върху мястото, поради което ползването му се разпредел я по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. При избора на вариант за разпределянето въззивният съд зачел изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършени от тях подобрения в имота и да е съобразено с фактическото положение относно налич н ит е постро йки към момента на разрешаване на спора, без да има правно значение дали някоя от тях е незаконно построена. Тъй като е избра н вариант, при който са зачетени съществуващите и ползвани от съсобствени ците сгради, за сметка на правата на ищеца, последният разполага с друга правна възможност - да претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, което е определено в размер съобразно заключение на вещо лице, при наличие на искане в този смисъл о т праводателите на ищеца, обективирано в нот ариална покана от 2004 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите считат за неправилно игнорирането от въззивния съд на становището им, че незастроената свободна част от имота има изключително обслужващо сградите предназначение по аргумент от чл. 38 ЗС; сградата - собственост на М. К., е без каквито и да е обслужващи помещения - няма таван или мазе; теренът, който има обслужващо предназначение, е със статут на обща част и ползването и управлението му следва да става по реда на чл. 42 ЗС /отм./ с решение на общото събрание, а не по чл. 32, ал. 2 ЗС. Позовават се и представят решение № 1410/12.06.1995 г. по гр. д. № 1603/1995 г. на ВК, ІV-то г. о., и решение № 104/1997 г. на ВКС, ІV-то г. о. Не се констатира вероятност обжалваното решение да е недопустимо, в какъвто смисъл са изложените от касаторите оплаквания в касационната жалба и в приложението към нея. Представената съдебна практика, илюстрирана с първия посочен съдебен акт, е неотносима към настоящия случай, защото в него допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е разгледана от друг аспект - прието е, че предявяването на иска за разпределение на реално ползване от мнозинството на съсобствениците на съсобствения имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност да се формира извънсъдебно такова решение. Съгласно мотивите към второто съдебно решение, дворното място е застроено с множество постройки, само две от които са собственост на страните по делото, при което е прието, че теренът има обслужващо предназначение и е със статут на обща част и ползването му е по реда на чл. 42 ЗС /отм./. Тъй като този съдебен акт не е представен в цялост, не може и да се извърши съпоставка с хипотезата, пред която страните са изправени. Ето защо касаторите не са доказали основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като специална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им, или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна, или са се променили обществените условия, при които същата е създадена и се налага осъвременяването й. В разглеждания случай такива предпоставки не са налице, защото трайната съдебна практика приема, че спорът за разпределение ползването на дворното място следва да се разгледа по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, когато в него има разположени в реална собственост сгради, при които липсват основните и характерни белези на етажната собственост: общи вход, стълбища, външни стени и др. Когато в мястото едната сграда е еднофамилна и за нея няма етажна собственост, а в другата сграда има етажна собственост с двама собственици, то отношенията между страните за ползването на дворното място следва да се уредят по чл. 32 ЗС - такава е хипотезата, пред която страните са изправени, и към която е приложима съдебната практика, на която се е позовал и въззивният съд /постановена в производство за делба/, както и решение № 816 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК, решение № 1344 от 05.12.2008 г. по гр. д. № 4445/2007 г. на ВКС, ІV-то г. о., и др. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба, подадена от М. С. К. и Л. М. К., за разглеждане по същество. Като последица от горното и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на А. П. Г., на когото, с оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.